Георги Бочаров – опълченец и един от строителите на следосвобожденска България
Габровецът Георги Попдимитров Бочаров – участник в Априлското въстание, Руско-турската война от 1877-1878 г. и кмет на Габрово след Освобождението – е роден около 1855 г., в семейството на свещеник Димитър Йовчев Бочаров. Георги Бочаров е четвъртото дете измежду осемте братя и три сестри. В житейската му характеристика се вписват определенията занаятчия, поборник и опълченец, политически и обществен деец в следосвобожденска България, два мандата кмет на Габрово.
Като ученик в Габровското училище Георги Бочаров е деен член на ученическото дружество, основано на 11 октомври 1870 г. Изявява се като актьор в ролята на Михалаки в пиесата „Михалаки чорбаджи”, реализирана под ръководството на учителя Илия Христович. През 1873 г. е вече в Прага, за да специализира бояджийство. От 4 август 1873 до 22 октомври 1874 г. той учи занаята, а от 24 октомври 1874 до 23 февруари 1875 г. работи като калфа при Ватслав Матиш, бояджия на коприна. Цоньо Ил. Видинлиев, син на видния габровски чорбаджия Илия Видинлиев, подпомага Бочаров за учението му в Чехия. Младият габровец се обръща за парична помощ към него поради липса на материални средства да учи.
Завърнал се в Габрово, през есента на 1875 г. Бочаров подписва договор с Христо Колчев Конкилев, според който двамата влизат в съдружие с капитал от 2 050 гроша. Предмет на тяхната дейност е „бояджилък”, като в условията е посочено, че собствеността принадлежи на Хр. Конкилев, а Бочаров участва с труда си, отговаря за воденето на точните сметки, за опазването на имуществото.
Г. Бочаров е сред габровските младежи, записали името си като част от възобновеното комитетско дело във връзка с подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.), когато в Габрово е възстановен комитетът от времето на В. Левски.
Георги Бочаров и Априлското въстание от 1876 г.
Г. Бочаров умело прилага опита си от 1875 г. като подвойвода и писар на Дюстабановата чета през 1876 г. За пролетта на 1876 г. той споделя, „че е бил честит да се роди в такова време, когато може да пролей кръвта си за общата майка България”. В месеците по подготовката на Априлското въстание в Габровския край чрез Бочаров габровци осъществяват през м. февруари 1876 г. връзка с българските революционни дейци в Румъния за получаването на указания за действие. Бочаров преминава замръзналата река Дунав при Русе и в Гюргево се свързва със Стефан Стамболов (главен апостол на Търновски революционен окръг). Двамата заминават за Букурещ с намерението за среща с Филип Тотю. Ръководството на Търновски окръг, което е във връзка с всички звена и дейци на българската емиграция изисква изпращането на стария войвода за предводител на чета. В Букурещ Бочаров престоява три дни, през които се запознава с Димитър Ценович (един от основателите на БРЦК в Букурещ и негов касиер), участва в работата на две събрания, на които присъства и Хр. Ботев. Заедно със Ст. Стамболов поръчват оръжие – револвери, белгийски пушки с щикове, чанти. От Букурещ габровецът заминава за Плоещ, оттам за Браила и Галац, но едва в Болград успява да се види с Филип Тотю. Завърнали се отново в Браила, те двамата присъстват на събрание, в което участват още Тома Христов, Хр. Пармаков, Ив. Драсов, Георги Македончето, габровците Райчо Попов (Попович) и поп Харитон Станчев. След разисквания е решено Комитетът да изпрати войвода и оръжие, а Бочаров да се завърне в Българско, за да уведоми местните дейци.
В боя на Габровската чета при с. Батошево, при предприетото сражение с башибозуци и черкези, дошли откъм с. Душево, Бочаров заедно с Гаврил Кръстников, Кънчо Буренов и други четници успяват да задържат отбраната на позициите три дни. След последния опит за защита на Батошево, бранителите се оттеглят към Кръвеник. След последните събития в Балкана той е укрит в „нарочно изкопано скривалище в мазето на бащината му къща”. Обявен е от близките си за умрял, които дори му „правят панахида” в черквата.
Пет-шест години след въстанието Бочаров пише спомени под формата на Дневник, които са резултат от лично водените от него записки, както и от събраните още по времето на събитията впечатления на други очевидци и участници в тях – Тотю Иванов, Христо Конкилев, дядо Фильо Радев.
Георги Бочаров в Българското Опълчение
С окончателния разгром на Априлското въстание успява да емигрира в Румъния, за да се завърне година по-късно с Българското опълчение. Натрупаният опит от Габровската чета с войвода Цанко Дюстабанов той обогатява като конен опълченец. Според документите от пенсионните дела през май 1877 г. Бочаров е на кавалерийска служба към щаба на Българското опълчение, а на 8 август с. г. е зачислен под № 5 в конната сотня, в която служи до 10 юли 1878 г. При августовските сражения конните опълченци разнасят по „шанцовете (окопите) торби с патрони” или са „на разположение на щаба” и чакат заповеди, или „придружават болнични коли”. В боевете при Стара и Нова Загора, Марица (Търново Сеймен) българската конна сотня не само участва в разузнаването и донася сведения за движението и числеността на турските войски в Тракия, но се включва в сражения с черкези и башибозуци, прикриващи придвижването на Сюлейман паша на север, в разрушаването на телеграфни и железопътни линии. Според Свидетелство от 2 април 1894 г. като част от състава на конните сотници Бочаров участва в сраженията на 17-19 юли при Ст. Загора, на 9-13 август на Шипка и на 27-28 декември при Шейново.
Един от строителите на нова България след Освобождението
В свободна България Георги Бочаров създава семейство. Заедно със съпругата си Пенка Топузанова отглеждат двама сина (Димитър и Драгомир) и една дъщеря (Люба). И трите им деца завършват образованието си в Санкт Петербург (Русия). Със своята дейност след Освобождението поборникът и опълченец Г. Бочаров се вписва сред строителите на нова България. Той се включва активно в обществено-политическия живот не само на Габрово, но заема административни длъжности в Севлиево, Елена, Карлово, Тетевен, Нова Загора и Враца. През 1888 г. княз Фердинанд го удостоява със златен „Кръст за спомен“ като бивш Карловски околийски началник. За заслугите му като Новозагорски околийски началник е награден през с. г. от българския княз със сребърен медал.
Съосновател и един от ръководителите на габровската дружина на Демократическата партия, Бочаров е сред водещите фигури в управлението на Габрово. Два мандата е издигнат за кмет на Габрово – от януари до март 1899 г. и от юни с. г. до октомври 1902 г. Това е време на активни политически борби в страната, в опити за ново прегрупиране на партийните структури. За да подкрепи габровските демократи за изборите, на 5 април 1899 г. в Габрово пристига Петко Каравелов.
Периодът на Бочаровото управление е наситен както с инициативи за благоустрояването на града, така и с организацията на събития от национално значение. Със съдействието на помощник-кметовете Георги Д. Саламанов и Стефан х. Петров, с подкрепата на общинския съвет, Бочаров предприема мерки за чистотата на габровските улици, на изворните и речните води, за поддържане хигиената на дворовете и къщите.
Важен момент от управлението на Г. Бочаров са тържествата по повод 25-годишнината от боевете на Шипка. Като селище с исторически принос в събитията от 1877-1878 г., Габрово е един от домакините по организацията им. Заедно с общинския съвет и участието на всички габровци е устроено официално и въодушевлено посрещане на гостите, посетили града на път за откриване на храм-паметника „Рождество Христово” в с. Шипка. Два дни преди обявеното тържество за освещаване на новия храмов комплекс, на 13 септември 1902 г. следобед Габрово посреща Великият княз Николай Николаевич младши и българският княз Фердинанд, придружени от граф Николай П. Игнатиев, руските генерали Николай Г. Столетов, М. И. Драгомиров, А. Н. Куропаткин и К. Б. Чиляев. Организирана е церемония, на която с решение на Габровския общински съвет руските военни командири са обявени за почетни граждани на Габрово.
Целият живот на Бочаров е лична борба за отстояване „правото” да издига „глас и смело, и решително” да доказва себе си „на всекиго, че си такъв какъвто изисква да бъдеш днешния просветен 19-ий век”. Умира на 15 януари 1903 г.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, потърсете книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгите може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.
Добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
