Facebook

Евтаназия на чистата и свята република

„За истината“ публикува текст на Даниел Смилов за „Дойче веле„. Най-голямото политическо постижение в българската история – републиката е застрашена, смята авторът. Заглавието е на редакцията.

Снимка: parliament.bg

Републиките – още от времето на Аристотеловата “полития” или римската res publica – са крехка форма на управление, което може да се изроди в тирания или олигархия. В историята тънката нишка на обществения интерес често е била късана, а “общото дело” е деградирало до частно начинание на безскрупулни и арогантни индивиди, алчни за власт и богатства.

Традиционно това се случва с преврат, кръв и насилие. Днес обаче републиката е заплашена и от други видове смърт. Българският опит от последните години трябва да ни направи особено бдителни по отношение на три вида неусетна евтаназия, на която може да бъде подложена чистата и свята република.

Нежна смърт чрез задушаване

Както всички знаят, премиерът Борисов е човек, който милее за републиката. Както древните римляни, той също желае да я опаше с пътища, бани и друга инфраструктура, защото именно те са най-видимите, материални носители на общото благо.

Но въпреки това в последното си голямо телевизионно интервю той направи ясна демонстрация на огромната опасност, която е надвиснала над българското общо дело. По отношение на номинацията на Иван Гешев за главен прокурор Борисов рециклира опорката, че ГЕРБ (правителството) не издигат “свой” кандидат, защото ако номинират някого – да речем Емил Радев, ще бъдат обвинени, че слагат на поста партиец. Това наглед невинно твърдение издава нещо страшно от републиканска гледна точка: Борисов дори не може да допусне, че той и ГЕРБ биха могли да номинират някой независим, достатъчно авторитетен юрист за поста главен прокурор. Тоест, не изпълнител на поръчения, а човек, воден от закона и обществения интерес.

Когато се стигне до ситуация, в която авторитетни и независими кандидати просто няма, републиката умира от задушаване. Тя се превръща в “захваната” държава, в която силните на деня овладяват институциите една по една. От тази гледна точка опорката на ГЕРБ, че не се месели на прокурорите да си изберат началник, не само е фактически невярна, но е и теоретично вредна.

Нещо повече: тази опорка се самооборва. Ако ГЕРБ не могат да излъчат независими и авторитетни кандидати, това означава, че и във ВСС са пратили партийци и хора за поръчки (от парламентарната квота). А тъй като ВСС избира главния прокурор, значи ГЕРБ така или иначе се “месят” в този избор. Тезата за “неизбежния партизанин”, защитаващ не общото благо, а парциален интерес, повдига и други тежки въпроси. Трябва ли всички номинации на ГЕРБ за Конституционен съд, СЕМ и останалите независими регулатори да бъдат третирани като хора за поръчения (да не кажем поръчки)? Последните действия на СЕМ по скандала в БНР по-скоро потвърждават тази хипотеза – вместо да идентифицират политическия натиск върху радиото и да протестират срещу него, пазителите на медийната независимост се опитват да заметат скандала с уволнение на директора по повод спирането на радиото. Да, спирането е проблем, но големият, истинският проблем все пак е политическият натиск. И фактът, че политическият натиск най-вероятно е дошъл от тези, които са “пратили” определени хора както в СЕМ, така и в самото радио и в БНТ.

Ако една система е достатъчно плуралистична, влиянието на различните “пратеници” на частни и партизански интереси може да се уравновеси: това е конституционното решение за разделение на властта. Така в конкуренцията между частни интереси общото благо може да се окаже защитено. Но когато една партия е много дълго време на власт и разполага с всички нейни лостове, конституционните гаранции започват да се износват. Орбанова Унгария показва ясно политическото овладяване на страната от “партийци”. В България се получава нещо сходно, макар че ГЕРБ действат в мрежа, чиито останали елементи са ДПС и неговата бизнес империя, “патриотите” и други инцидентни „захватчици”. Неслучайно Борисов твърди, че Гешев не е “неговият” кандидат. Да, може и да е кандидат на ДПС, но това не променя общата картина, а само загатва, че премиерът е позагубил позиции.

През последното десетилетие споменатата управленска мрежа успя да постави свои хора на уж независими позиции и сега този захват започва да души републиката. Както в популярния рефрен „Кilling me softly with his song”, Борисовите наглед невинни думи навяват мисли за фатален край на републиканската идея.

Смърт чрез самохипноза

Истерията в ромския квартал на Сливен демонстрира друг начин, по който републиката може да умре – когато гражданите ѝ започнат системно да виждат бели мишки на места, където тях реално ги няма. Бялата мишка е метафора за измислена, въобразена опасност (а иначе си е съвсем приемлив биологически феномен). Метафората за бялата мишка подсказва, че ако гражданите станат параноични и в паниката сами си причинят вреда, републиката е в опасност. И затова републиканските институции трябва да направят бърза психотерапия и да разсеят неоснователните страхове.

При нас, уви, поне част от управляващите са професионални раздухвачи на страхове, хипнотизатори, които карат хората да виждат не само бели мишки, но и всякакви други небивалици. След като хипнотизират населението и го убедят, че е заплашено от някакъв измислен плъх, те се явяват като “спасители”, които го пазят от „напастта”. През последните години създателите-ловци на бели мишки успяха да постигнат следното:

–   хората ги е страх, че някой ще им “открадне историята”. Макар че подобни прецеденти в самата история няма, в България полагаме огромни усилия срещу подобна хипотетична опасност и дори си назначихме вицепремиер, чиято основна функция изглежда е да ни пази от похитители на историческия ни живот. Бойко Борисов правилно се възмути в споменатото интервю, че никой не може да ни открадне историята и че самата идея е бяла мишка. Да, но имаме вицепремиер, който да я лови.

–   хората ги е страх, че норвежци или незнайно кой ще им вземе децата барабар със семейните им традиции. Тези, които пазят историята ни от разграбване, са се самоназначили и за пазачи на деца и семейни ценности.

   хората ги е страх за сексуалната им идентичност, зер някой европеец може да я подмени в суматохата. Срещу тази бяла мишка имаме цял отбор ловци и бранители, начело с Волен Сидеров и Ангел Джамбазки. Двамата толкова се увлякоха в преследването ѝ, че дори влязоха в открит спор кой от тях е с по-правилна сексуална ориентация. Бързо стана ясно, че този спор може да бъде решен единствено чрез пряк физически сблъсък на претендентите, предшестван от специализиран медицински преглед.

Накратко: републиката може да умре и от глупост.

Хибридна смърт

Путиновата хибридна война срещу Запада има следните елементи:

–   раздухване на масови паранои (“откраднати” семейни ценности, норвежци, Истанбулска конвенция, кемтрейлс и т.н.), които водят до неуправляемост на обществата;

–   подкрепа за лидери, които дискредитират собствените си държави;

–   подкрепа за крайнодесни партии, които застрашават управлението;

–   подкрепа за настоящи и потенциални бъдещи тирани и олигарси.

Смисълът на всичко това е да дискредитира радикално самата идея за република. Да покаже, че републиките са слаби, нетрайни форми на управление, които всъщност са скрити тирании и олигархии. Да убеди хората, че тези крехки управления на всичко отгоре не могат да контролират масовите психози и се поддават на ирационалност. Както в случая с Брекзит.

Хибридната война иска да заличи дори спомена за републиката. Да осмее, да иронизира, да окарикатури този политически идеал. Да убеди населенията, че единствената възможна форма на управление е тираничната, диктаторската, олигархичната.

Циничните медии, политическите опортюнисти, раздухвачите на масови психози са естествени съюзници на хибридната пропаганда. Те са нейните волни или неволни инструменти. Накратко: хибридната смърт на републиката е смърт чрез масова забрава – забрава на самия политически идеал.

В България мнозина се бият в гърдите като последователи на Левски. Време е обаче идеалът за “чиста и свята република” да излезе от рамката на историческото клише и да се превърне в действително политическо верую. Защото републиката – това най-голямо политическо постижение в българската история – наистина е застрашена.

Източник: За истината

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!