Facebook

Защо „Демократична България“ толкова много дразни ГЕРБ?


Огън и жупел се сипят тези дни върху „Демократична България“. Но защо, след като уж става дума за незначителна и дребна коалицийка от още по-дребни партийки? С какво ДБ толкова много дразни ГЕРБ?

Илюстрация: Демократична България

„За истината“ публикува текст на Ясен Бояджиев за „Дойче веле“

И така: оказа се, че за управляващите от ГЕРБ един от най-големите проблеми на държавата, враг №1 и виновник за всичко е не друг, а „Демократична България“ (ДБ). Заради нея (и заради избирателите ѝ), видите ли, за малко „синя“ София да стане „червена“, а страната да се отклони от пътя на евроатлантическите ценности и на неспирния възход. Излезе дори, че тя е в дъното и на безалтернативния избор на Гешев за главен прокурор.

Съсредоточаването на толкова яростен пропаганден огън върху едно обединение от партии, явили се на избори „без пукнат лев“, със скромни организационни възможности, с почти отрязан достъп до медиите и (като резултат) с ограничено електорално влияние, е силно несъразмерно. Впрочем, същите, които сега сипят огън и жупел върху ДБ, по други поводи я описват пренебрежително като незначителна софийска дребна коалицийка от още по-дребни партийки. С какво тогава ги дразни и притеснява толкова много?

Кой с кого се съюзява

Отговорът на този въпрос минава през анализ на някои от конкретните обвинения. Тук можем да прескочим най-безсмислените и плоски опити за заяждане „на дребно“, които и без това вече бяха многократно цитирани и коментирани. Като: „бившите деца и внуци на червената номенклатура“ и „да си изберат Манолова за шеф“. Има други цитати, които са още по-показателни. Да започнем с този пример: един бивш държавен глава, излъчен навремето от ГЕРБ, сподели „своето дълбоко притеснение“ и „унижение“ от това, че на балотажа ръководството на „Демократична България“ било влязло в съюз с Мая Манолова. Тази откровена измислица е унизителна най-напред за онзи, който я произнесе. Защото тъкмо ръководството на „Демократична България“ изрично обяви, че не подкрепя нито една от двете участнички в балотажа. Тъй че не е влизало в съюз с когото и да било.

Колкото до избирателите на ДБ, тук нещата са изцяло в полето на спекулациите. Част от тях сигурно наистина са гласували за Манолова, но друга, вероятно по-голяма част, на практика (пряко или косвено, чрез отказа си да заемат страна) са подкрепили Фандъкова. Тъй че с не по-малко основание може да се твърди точно обратното – че избирателите на „Демократична България“ са спасили Фандъкова, за което ГЕРБ трябва не да ги хули, а да им благодари.

Впрочем, в сравнение с изборите през 2015, на първия тур тази година Фандъкова е получила 76 хиляди гласа по-малко. Това ми се вижда като повод за още по-„дълбоко притеснение и унижение“. Нека ГЕРБ най-напред да се сърди на своите, вече бивши избиратели. И да се запита защо са изоставили партията.

Кой е десен и кой не е

„Ние трябва да спрем да ги наричаме десница. (…) Това не е градска десница, а опозицията вътре в комунистическата партия“, обяви премиерът и лидер на ГЕРБ, който нерядко борави толкова произволно с фактите и думите, че не винаги му се разбира какво иска да каже. В случая изглежда се опитва да твърди, че „Демократична България“ едва ли не е част от „другия отбор“ и затова не може да се нарича „десница“. Важно е обаче не кой как се нарича, а какво прави. В това отношение, за разлика от „Демократична България“, самият той често е в трогателен синхрон с бившата комунистическа партия – за „Белене“, Путин, Русия, санкциите, руските газови „потоци“, случая „Скрипал“, Цацаров, Доган/Пеевски. Въпреки всичките си шумни конфликти за пред публиката, по много ключови за страната въпроси те играят заедно.

Като например съдебната реформа, която навремето провалиха с общи усилия, а сега в един глас ѝ приписват избора на Гешев. Така излезе, че Цацаров, Борисов и всички, които зад кулисите дърпат конците на ВСС, нямат никаква отговорност за този избор. Те просто следвали законовата процедура. Тя пък била приета по настояване на политици, които днес са в „Демократична България“. Тъй че тези, които протестират, да се сърдят на себе си. Всичко това, разбира се, чисто фактологически и хронологически не е вярно. Но по-важно е друго. Колкото и да бяха кандидатите за поста, каквато и да беше процедурата, резултатът щеше да е същият. Защото в България и процедурите, и институциите, които ги изпълняват, са отдавна овладени, изпразнени от законовото си съдържание и запълнени с лепкава кал.

Либерализъм и либерална демокрация

В борбата за определението „десен“ тези дни едно друго светило на ГЕРБ изкова понятието „либерални анархисти“. Демек, избирателите на „Демократична България“ са нещо между средно лявото и крайно лявото. Да оставим настрана обвинението в анархизъм, което е очевидна глупост, пусната с цел да бъдат подведени повече хора. Подвеждането се крепи всъщност основно на определението „либерални“. И на заблудата, че „либерализъм“ и „либерална демокрация“ са едно и също. Но не са.

Либералната демокрация е съвкупност от принципи, които обединяват всички нормални, демократични партии в Европа и по света – и десните, и либералните, и левите. Сред тези принципи са върховенството на закона, разделението на властите, независим съд, неутрални институции, действащи в обществен интерес, независими медии и свобода на словото, зачитане и защита на правата на човека. Тук обаче разделението на властите е куха фраза („виждане на десните екстремисти“ – по Гешев), законът се прилага избирателно, независимостта на съда е под непрекъсната обсада, институциите действат в частен интерес, независимите медии се броят на пръсти, свободата на словото е удавена в жълто-кафява помия, а правата на човека се зачитат според това кой е човекът.

Привържениците и избирателите на „Демократична България“ (независимо как са постъпили на балотажа) като цяло не одобряват ГЕРБ не защото „не са десни“ или са (или не са) либерали, а защото държат на принципите на либералната демокрация.

Така стигаме и до отговора на въпроса от началото. Каквито и (реални или измислени) недостатъци да има, колкото и да е слабосилна, „Демократична България“ пречи на управляващата ГЕРБ с това, че със самото си присъствие прави все по-видима нейната същност.

Източник: За истината

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!