Бит и култура – Цвета Краянчева подари килими трета употреба на театъра в Кърджали

Тъжната картина на българска култура и отношението на хората с власт към нея неочаквано стана още по-тъжна, след едно дарение за театъра в Кърджали. За него научихме от благодарственото писмо, което ръководството му изпрати до председателя на Парламента Цвета Караянчева за това, че ръководството на парламента му е предоставило старите си килими, трета употреба.

Ето неговото съдържане без редакторска намеса:

„Дарение от Народното събрание получи Театрално-музикален център – Кърджали

Във връзка с 60-та годишнина на театъра в Кърджали със съдействието на г-жа Цвета Караянчева, председател на 44-то Народно събрание на Република България, Театрално-музикален център – Кърджали получи 6 броя килими. Те идват от сградата на парламента, като преди това са били в Министерски съвет. „Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър„, пише в благодарствено си писмо директорът на театъра Гълъб Бочуков.

Заедно с текста на писмото беше разпространена и снимка от фоайето на театъра, на която се виждат два от дарените килими.

За по-малко от 24 часа новината стана хит в социалните мрежи и стана повод за стотици подигравки и колажи. Във фотокарикатурите Караянчева е наметната с килими и носи цинкови кофи. В други колажи Бойко Борисов спи, завит с килим. Всичко това вероятно е предизвикало реакцията на ръководството на театъра в Кърджали, което късно вечерта публикува „пояснение“ към благодарственото си писмо. То гласи следното:

„Килимите, дарени на театъра в Кърджали, са ръчнотъкани, изработени са в Сливен в средата на миналия век по автентична технология и се отличават с уникалната си орнаментика. Предоставени са от Народното събрание по искане на ръководството на театъра със съдействието (а не с личното благоволение) на председателя на НС, за което намираме за редно да изразим своята благодарност.

Да се иронизира подобен жест е крайно неуместно и противоречи на добрите нрави. Килимите имат дългогодишна история и ще бъдат използвани за реквизит на спектакли от възрожденската и следосвобожденската епоха.

Нещо повече. Те притежават колекционерска стойност и не следва да бъдат разглеждани като употребявани постелки за под, а като елемент от българското културно наследство, което трябва да бъде съхранено за поколенията.

На авторите на саркастични коментари, цинични подмятания и пошли сравнения на тема „бит и култура“ ще се осмелим да припомним думите на Езоп, че нито един акт на добрина, дори и най-малкият, не е напразен. Дори да е посрещнат с неразбиране“.

Източник: zaistinata.com