Два инцидента, един хеликоптер. Защо българите не могат да разчитат на спасяване по въздуха
Теодора Бързакова, Свободна Европа
10:30 ч., Неделя, 15 септември 2019 г.
Пътно-транспортно произшествие край село Хитрино. В единия от участващите автомобили пътува председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Пострадалата е откарана в МБАЛ-Шумен с линейка, където получава диагноза счупване на рамото и гръбначна травма. Лекарите казват пред бТВ, че се налага транспортиране на пациентката с хеликоптер, за да няма разместване.
17:25 ч., Понеделник, 16 септември 2019 г.
В база „Банско“ на Планинската спасителна служба (ПСС) постъпва сигнал за пострадала жена, паднала по североизточния склон на връх Джангал, който е висок 2730 м. Веднага са изпратени 8 спасители от Банско и се започва комуникация с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи за вдигане на хеликоптер. Пострадалата е в много тежко състояние като впоследствие е установено, че има черепно-мозъчна травма, тежки фрактури на краката и на едната ръка и счупване на таза. С хеликоптер тя би стигнала до болница в рамките на един час.
Това са два инцидента в рамките на 48 часа, които изискват въздушно транспортиране на пострадал. Общото между тях обаче спира до тук.
Около 13:00 ч., Неделя, 15 септември 2019 г.
Военен хеликоптер на „Авиоотряд 28“ излита от София, за да транспортира Караянчева от болницата в Шумен до болница в София. Точно в 17:07 ч. хеликоптерът каца в болница „Лозенец“ в София, по данни на бТВ. Още същата вечер рамото на говорителя на Народното събрание е оперирано. Установено е, че травмата на гръбнака не налага оперативна намеса.
18:30 ч., Понеделник, 16 септември 2019 г.
„За съжаление трудната процедура и краткото време, оставащо до края на светлата част на денонощието, не позволиха излитането на хеликоптера“, съобщават от ПСС. Наземната спасителна акция отнема повече от 8 часа от получаването на сигнала до предаването на пострадалата на екип на Спешна медицинска помощ – Разлог. Мобилизирани са 22 спасители от отрядите „Банско“, „Разлог“ и „Добринище“, които с носилка и на ръце пренасят пострадалата през труднопроходимите терени. Около 2:00 ч. на 17 септември те стигат в болницата в Разлог, а пострадалата е спасена.
Трябва ли човек задължително да е на висша държавна позиция, за да получи необходимата помощ? Защо не е било възможно ползването на хеликоптер и в двата инцидента? Причината е, че в България от 3 месеца няма специализиран хеликоптер за спасителни акции, което ни прави единствената държава в ЕС без въздушна линейка.
Как се стигна до тук?
„Шест години ние не получихме никаква подкрепа от държавата, каквито и опити да сме правили, каквито и разговори да сме се опитвали да водим, държавата твърдеше, че не съществуват нашите хеликоптери, че тук не съществува хеликоптерно спасяване. В същото време за този период ние имаме спасени над 20 живота и над 50 участия в определени мисии“. Думите са на Георги Спасов, който е собственик на компанията „Хели Ер“.
Преди 6 години неговата фирма купува два хеликоптера от Швейцария, които са специализирани за спасителни операции. Целта им е да се ползват за извозване на тежкопострадали при катастрофи по пътищата или в труднодостъпни места като планинските райони. След като обаче държавата не проявява интерес към тази дейност и те 5 години я извършват на загуба, Спасов вижда единственото решение в това да продадат въздушните линейки и да се оттеглят.
Така преди 3 месеца единствените хеликоптери, които могат да превозват пострадали в България, останаха тези на военните. Те обаче се оказват съвсем неподходящи за такава дейност. В случая с тежкопострадалата жена в планината от 16 септември времето не стига на Планинската спасителна служба (ПСС), за да премине през всички административни трудности, които се налагат преди военната машина да може да излети.
„Беше ни ясно, че е много тежък случаят и че най-добрият вариант за пострадалия е хеликоптер. Да, но в България няма такъв хеликоптер, специализиран за тази дейност. Единствените хеликоптери, които биха могли да свършат тази дейност са на военните“, разказва директорът на ПСС Емил Нешев. Той подчертава, че отговорните лица в министерствата оказват пълното си съдействие, но процедурата е прекалено дълга, а бързината на реагиране в такива случаи често е решаваща.
„В български условия, за да се вдигне хеликоптер за такива цели трябва да минеш през една камара министерства, министри, и те да си прехвърлят нещата, да се разпишат искания към министерство на отбраната. Това на практика забави самото вдигане на хеликоптера. Българска армия беше готова да вдигне хеликоптер, но стигането до разрешение отне повече от един час.“
В крайна сметка хеликоптер не излита, защото става прекалено късно, а в България има забрана за летене по тъмно. Акцията продължава само по земя и минават 8 часа, докато пострадалата е в спешното. С хеликоптера това щеше да отнеме по-малко от един час и четири пъти по-малко спасители.
Дългата процедура за получаване на разрешение всъщност не е единственият недостатък на ползването на воените машини за спасителни акции у нас. По думите на Нешев тези полети излизат над два пъти по-скъпо в сравнение с тези на специализираните за тази цел хеликоптери, които са значително по-малки и икономични.
„Само като пример ще дам приблизителни цени: досега с хеликоптерите на „Хели ер“ един полетен час струваше в рамките на 3 000 лева, докато с военния хеликоптер е от 7 000 лева нагоре“, допълва Нешев.
Трети недостатък на военните вертолети е именно размерът им, защото ограничава възможностите им за кацане. „Малките хеликоптери, които са предназначени за такъв тип спасяване в труднодостъпни местности, са с много по-малки размери и с много по-голяма възможност да кацнат и да зависнат в планински райони“, казва Нешев.
Това е ключово и при извозването на пострадали на пътя и при транспортирането на пациенти от едно болнично заведение до друго, защото малкият хеликоптер може да кацне на покрива на болницата или до самата сграда. Военният може да кацне „само на отделни площадки, които позволяват събирането на неговите габарити“, пояснява директорът на ПСС.
„180 спасени човешки живота на година по пътищата“
Ползата от изграждането на хеликоптерна спешна помощ далеч надхвърля употребата й при инцидентите в труднодостъпни планински райони, които са отговорност на ПСС. Според доклад на тема възможностите за развитие на тази дейност в България, изготвен през март 2018 г. от Станислав Радков и Димитър Димитров от „Екско Клуб“, „използването на въздушна спешна помощ води до намаляване на смъртните случай при пътни катастрофи, бедствия и аварии с около 25-30 %.“
Това сочат статистическите данни от страните, в които има развита хеликоптерна спешна медицинска помощ. Това са повечето страни в Европейския съюз, Швейцария, САЩ, Канада, Япония и други. „Ако приемем същия този процент за България, отнесен само за случаите на ПТП-та, това би означавало около 180 спасени човешки живота на година по пътищата“, пишат авторите на доклада. Данните от тези държави сочат още, че полетите за спешна помощ на тежкопострадали при катастрофи на пътя са над 50%.
„На второ място са пострадалите и тежкоболните в труднодостъпни части на страната, за които се налага спешен транспорт до медицински заведения, за да получат адекватни медицински грижи, а също така на тежко пострадали при дейности в планината, особено през зимата“, допълват Радков и Димитров.
Директорът на ПСС Нешев също смята, че оцелелите при пътни инциденти биха били значително повече ако държавата беше интегрирала хеликоптерното спасяване в националната спасителна инфраструктура.
Ако се работетеше с хеликоптери при евакуацията на пострадали при пътни инциденти „нещата биха били много по-различни, както за самата компания „Хели ер“, така и за много пострадали, които вероятно можеше и да оживеят“, казва Нешев.
По света хеликоптерното спасяване се случва „непрекъснато“. Според Нешев хеликоптер бива пращан при всяка катастрофа, в която има по-тежко пострадал.
„Така се случва навсякъде – само тук не е така“, казва той.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: За истината
