Кой отгледа Франкенщайн, или какво не видахме в реалити формата „Отстрани Игнатов“

Кой е получил сигнала за разпространените интимни снимки на приятелката на арх. Борислав Игнатов през 2012 г. и какво се е случило с него?

Сериен шантаж от над 20 текста за по-малко от седмица и очевиден отказ на МВР да разследва политическия скандал с публикуваните в сайта „ПИК“ интимни снимки на приятелката на Борислав Игнатов. Това е равносметката от изминалите двайсет дни, след разпространяването на компромата.

Публикуването на въпросните снимки в сайтове с еротично съдържание още през 2011 г. против волята на приятелката на Игнатов Йорданка Михайлова, по неизвестни причини не е разследвано и до момента. Това заяви кандидатът за кмет на столицата от „Демократична България“ в публикация във Фейсбук два дни след удара.

„Който разпространява порнографски материали…“

Появата на снимките през сайта „ПИК“ обаче попада директно в обсега на чл. 159, ал.2 от Наказателния кодекс: „Който разпространява чрез информационна или съобщителна технология или по друг подобен начин порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева“.

Въпреки това и до този момент няма информация прокуратурата да е започнала проверка на случая. А министърът на вътрешните работи Младен Маринов публично обяви, че ведомството му няма да направи вътрешна проверка за евентуално бездействие след сигнала на Йорданка Михайлова отпреди 7 години докато тя сама не я инициира. И удържа на думата си!

Следите се губят във Варна

По информация на „За истината“, потвърдена и от Борислав Игнатов,жалбата на приятелката му е била подадена през май-юни 2012 г. в Областната дирекция на вътрешните работи във Варна.

Тя е съдържала информация за това, чеснимките са направени преди повече от 10 години от човек, с когото е имала интимни отношения, но са използвани за шантаж и изнудване от негова страна, след като тя слага край на връзката им през 2011 г. Снимките са разпространени в интернет през фалшиви профили в опит Михайлова да бъде унижена и срината.

Тя предприема необходимото снимките да бъдат свалени от сайтовете, в които са били публикувани и подава жалба във варненската полиция заедно с флашка с разпространените снимки. Въпреки усилията й обаче част от тях не са свалени от мрежата, а полицията я оставя в неведение, както за действията, предприети по жалбата й, така и за евентуалните резултати от тях.

Мълчането

Въпроси, изпратени до пресцентъра на МВР още в началото на септември трябваше да изяснят дали по подадената жалба е извършвана проверка, какви резултати е дала тя и какво се е случило със снимките, предадени заедно с жалбата на Йорданка Михайлова.

Кой е получил сигнала?

Проверка на „За истината“ показа, че към момента на подаването на сигнала през май-юни 2012 г. директор на Областната дирекция на МВР във Варна е бил главен комисар Димитър Димитров. Той е освободен от поста през август с.г. Неофициалната причина за оставката му е натиск от страна на ГЕРБ, която година по-рано спечели изборите за местна власт във Варна, подкрепяйки по неизбежност за четвърти мандат дългогодишния и злополучен кмет на града Кирил Йорданов.

През септември 2012 г. на мястото на Димитров е назначен Тодор Иванов, който до тогава е началник на Първо РПУ във Варна. Независимо от тази смяна през целия период, когато би трябвало да е извършвана евентуалната проверка по жалбата на Йорданка Михайлова, ръководител на звеното за борба с компютърните престъпления във Варна е комисар Явор Колев (съвпадението с името на началника на отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП е случайно). В момента той е зам.-началник на Областната дирекция на МВР в Добрич. Изпратените до него въпроси по случая също останаха без какъвто и да е отговор.

Непробиваемо алиби

Полицейски източници от Варна, пожелали анонимност, казаха за „За истината“, че практиката в случаи като този с жалбата на Йорданка Михайлова е всички материали по евентуално разследване да бъдат унищожавани след изтичането на петгодишна давност.

А това означава, че, въпреки подозренията за евентуално полицейско съучастие в разпространението на интимни снимки през сайта „ПИК“, МВР би могло да ползва тази процедура като
непробиваемо алиби.

Съвсем отделен въпрос е, че всяко унищожаване на документи и материали, събрани в хода на разследване трябва да става с протокол, подписан от упълномощените да го извършат. А протоколите, както и вестниците, не горят.

Предизборен рекет

При липсата на каквато и да е реакция от страна на полицията и прокуратурата в шестте дни след първия епизод от компромата срещу Борислав Игнатов, „ПИК“ продължи безпрецедентния натиск върху него като до момента са публикувани повече от 20 текста на същата тема. Те съдържат анонимни указания за това как в интернет да бъдат открити несъществуващи клипове, в които според сайта участва Михайлова, правят намеци за това, че в следващите дни могат да се появят и други нейни „още по-ужасни порноснимки“, отправят директни заплахи към кандидатът на „Демократична България“ да се откаже от кандидатурата си за кмет на София, за да не бъдат публикувани още компромати.

„Всичко това, разбира се, ме мотивира да доведа кампанията си до край с още по-голяма решимост, каза Борислав Игнатов. В момента екип от юристи работи върху няколко жалби по повод на публикациите в „ПИК“. Обмисляме те да бъдат изпратени не само МВР и Прокуратурата, но и до правораздавателните органи на Европейския съюз. Отделен сигнал ще бъде изпратен и до Комисията за защита на личните данни, тъй като според нас направеното е арогантно нарушение на Общия регламент за защита на данните“.

Задкулисната подкрепа

Атаката срещу Борислав Игнатов безспорно е най-циничната, предприемана до момента в политическа битка у нас .

„Става въпрос за опит за принуждаване към определено поведение, към отказ от участие в изборен процес, каза пред БНР проф. Нели Огнянова. Това е феномен, който има и социални измерения. А това това е изключително опасно, защото порното за отмъщение е инструмент на културата на страха“.

Открито криминалният характер на случилото се, ясната проследимост на директните изпълнители на атаката и демонстративното бездействие на полицията и прокуратурата обаче дават достатъчно основания на подозренията, че тя не би била възможна без задкулисна институционална подкрепа.

А мълчаливият отказ от прилагането на каквито и да било етични и морални критерии при разпределението на частни и публични рекламни или комуникационни бюджети до момента осигуряваше богата хранителна среда за изданията на т.нар. „жълта преса“ в България. Точно в тази безконтролна среда сайтът на Недялко Недялков си позволи да прекрачи без санкции границата и към най-мрачния й сектор.

По тази причина Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България обяви в своя позиция, че категорично осъжда „порнографския компромат“, публикуван от „ПИК“, и обяви инициатива, която трябва да ограничи финансирането на подобен тип „журналистика“. А сайтът Actualno.com призова медиите да отказват публикуването на реклама на партии и политици, които плащат за популяризирането си в „ПИК“ и други издания, пренерегващи етичните стандарти.

Ясни граници

Кампанията срещу Игнатов обедини само за няколко дни десетки медии и журналисти в общата им реакция, наречена „Днес е денят“. Всички те призоваха да бъдат поставени ясни граници между това, кое е журналистика и кое не. Участниците в „Днес е денят“ поискаха от политиците да спрат да легитимират с изказвания и интервюта сайтове и издания, които отказват да спазват етичните стандарти на професията.

Внзапна солидарност

Още в първите часове след началото на инициативата тя беше подкрепена от близо 30 издания, онлайн и електронни медии, както и от десетки журналисти. А БСП, ВМРО, ГЕРБ и Демократична България, обявиха, че няма да използват „ПИК“ като платформа за изборните си послания.

Кандидатите за кметове на София Йорданка Фандъкова, Мая Манолова и Борис Бонев също обявиха, че няма да работят със сайта. Но имаше и партии, които премълчаха категоричността си – ДПС, НФСБ, „Атака“ и „Воля“.

Зад тази внезапна солидарност обаче стоят години на безпринципност.

Когато слязат от джипката

И дори няма нужда да се връщаме кой знае колко назад. Договори с „ПИК“ за политическа реклама по време на изборите за евродепутати през май са имали ГЕРБ (10 хил. лв.), НФСБ (15 хил. лв.), „Атака“ (8333,33 лв.) и ВМРО (10 хил. лв.).

Имайки предвид практиките, използвани за прикриване на предизборни разходи от страна на политически централи, реалните суми вероятно са били няколко пъти по-високи от официално оповестените. И не че тогава „ПИК“ е бил по-етичен, по-професионален или по-принципен. Но оптимистичното предположение за оттеглянето на симпатиите от изданието на Недялко Недялков сега изглежда твърде прозаично.

Години наред политиците в България храниха Франкенщайн въпреки предупрежденията, че това е опасна авантюра. Дано са проумели, че вече са сред планиранте му жертви още в мига, в който слязат от джипките на властта.

Източник: За истината