BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Министерството на културата продължава да е най-непрозрачното сред всички останали


Карта на прозрачността показва нивото на прозрачност на българските общини. В бледо зелено са най-непрозрачните общини. По-тъмният цвят означава по-висок процент на прозрачност.
Илюстрация: Програма „Достъп до информация“

Програма Достъп До информация (ПДИ) представи в онлайн пресконференция резултатите и изводите от тазгодишния граждански одит на активната прозрачност. Проучването бе направено от екип на ПДИ в периода 10 февруари – 15 април 2020. Оценени бяха интернет страниците на 562 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично правни субекти и независими органи на власт.

Министерството на културата продължава да е ведомството с най-нисък рейтинг на прозрачност от всичките седемнайсет български министерства. Водената от Боил Банов администрация със завидно постоянство пести от задълженията да осигурява публична и достъпна информацията за дейността си, а сайтът на министерството прелива от стара информация, която по-скоро би могла да се прехвърли в секция „архив“.

Едно от малкото неща, които правят Министерство на културата актуално в момента е новата секция Covid 19, каквато повечето български институции обособиха на страниците си. В случая препратката води към Единния информационен портал на Министерски съвет, т.е. не е струвало кой знае какви усилия да са актуални. Не може обаче да се отрече заслугата на служителите да съставят списък с активен линк към онлайн представления на повече от петдесет български драматични, куклени и музикални театри. Друг въпрос е как това бе популяризирано, за да стигне действително до всички, останали си у дома в последните два месеца.

Обществени поръчки на тъмно

На сайта на Министерство на културата лисва информация, която днес има в сайтовете и на най-малките български общини. И със старателно търсене не се открива „Профил на купувача“, където под формата на електронни документи се публикуват всички решения свързани с откриването, възлагането, изпълнението и прекратяването на обществени поръчки, обявления, покани, разяснения до потенциални изпълнители, протоколи от заседанията на комисиите по избор, договорите за обществените поръчки и др. Нито дума за основанието за плащания по сключени между ведомството договори да обществени поръчки, прекратяването им, освобождаването на гаранции или задържането им. Не са публикувани и самите договори с изпълнители.

В същото време справка в Агенцията за обществени поръчки сочи че през 2019 г. Министерството на културата е възложител на обществени поръчки за близо 1.7 млн. лв. Препратка към обявените и възложени поръчки води единствено до обявяването на процедурата, т.е. не е ясно колко са били кандидатите за изпълнител и как е избран този, с който министерството е сключило договор.

Остарели доклади и отчети

Последният отчет за приходите и разходите, публикуван от Министерството на културата на сайта на институцията е от 2016 г. Намира се в раздел „Доклади и отчети“, където са публикувани десет отчета. Най-горе е отчета за изпълнението задачите пред министъра на културата от, забележете, 2006 г. Финансовата рекапитулация за 2016 г., която се очертава най-актуалната, е на предпоследно място в раздела.

Секция „Нормативни актове“ е празна, т.е. в нея не е публикуван нито един акт.

По всяка вероятност администрацията на министър Банов живее повече с миналото, тъй като надълго и много подробно е описана богатата история на министерството, но в стратегически цели и приоритети пред ведомството стоят тези за 2015 г. Това може да има само едно обяснение – приоритетите от 2015 г. не са изпълнени и все още се работи по тях, което обяснява защо не са разработени нови.

Скрит „достъп до информация“

Да подпомага гражданите при упражняването на правото им на информация и да ги насърчава да питат институциите е основен приоритети пред ПДИ. Затова и част от проучването за прозрачността на институциите обхваща възможността гражданите да бъдат максимално улеснени, задавайки въпроси към институциите и търсейки информация за дейността им.

И по този показател от Министерството на културата очевидно не се справят. Подробен преглед на сайта им не открива секция „достъп до информация“, каквато институциите са задължени да поддържат съгласно Закона за достъп до обществена информация. В отговорите, които от ведомството са предоставили на проучването на ПДИ се вижда, че подобна секция съществува, но тя се открива в „други“. „За истината“ обаче не успя да я открие. Напълно естествено не откриваме и вътрешните правила за предоставяне на обществена информация, нито електронна форма на заявление и реда за подаването му.

И за регистрите се гадае

Липсва описание на регистрите и базите данни, които институцията поддържа, заради което е странно как са отговорили на проучването на ПДИ, че на страницата са публикувани регистрите, поддържани от министерството. Всъщност няма и ред за достъп до регистрите, което сериозно затруднява търсещият информация. Единствената лесна препратка е към регистъра на меценатите, за който има особобен банер на видно място. Регистъра на елементите на нематериалното културно наследство, публичния регистър на читалищата и информационния регистър на обществените библиотеки се откриват, но с отделно търсене.

Няма напразно усилие

Отличник, според показателите от проучването на рейтинга на активната прозрачност сред министерствата тази година е Министерството на финансите. Справедливостта изисква да се отбележи, че първото му място със сигурност е плод на последователна работа по отношение активното публикуване, защото само преди две години, през 2018 г. финансовото министерство е било на мястото, на което тази и миналата година е Министерството на културата, т.е. най-непрозрачно.

Министерски съвет изпада с едно място и се нарежда втори по прозрачност след Министерството на финансите. В първите пет най-открити ведомства са още Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването и Министерство на енергетиката са равни показатели (четвърто място) и пето e за Министерство на правосъдието.

МВР и Министерството на икономиката са в дъното на подредбата.

Сред всички 562 институции у нас за втора година най-прозрачна е Община Търговище, следвана от Общините в Белослав, Сливен, Челопеч и Девня.

Цялото проучване може да бъде видяно тук.

Източник: zaistinata.com

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!