Министър Емил Димитров: „Де да можех да спра парите за Балкана, за да не ми задавате после въпроси“

През март 2020 г. трябваше да се проведе публично обсъждане на плана за управление на Национален парк „Централен Балкан“. Година по-късно няма насрочена дата за това, а в парка се извършват пътно-строителни дейности, които разгневиха планинарите.

„Де да можех да спра всички пари за този балкан, за да не ми задавате после въпроси. Ама вие един ден искате пари за пътеки, парапети и заслони, а на другия ден – не искате. Но не мога да ги забраня, иначе щях да кажа: БСП не дава пари, хайде сега ходете в БСП. Но не мога.“ – така министърът на околната среда и водите Емил Димитров се разгневи от трибуната на Народното събрание в отговор на депутатско питане в рамките на петъчния парламентарен контрол. 

На въпрос от народния представител от Габрово Кристина Сидорова (БСП ) кога ще бъдат направени корекции в плана за управление на национален парк „Централен Балкан“, министърът обясни, че това е невъзможно заради извънредната епидемична обстановка. „Веднага след отмяната на извънредната епидемична обстановка в страната ще бъде организирано и проведено публично обсъждане, на което местното население, обществеността и държавните институции ще бъдат поканени и ще могат да представят своите мнения, коментари и становища за изпълнението на Плана за управление за четиригодишния период, както и аргументирани предложения за промяна в Плана за управление“, ангажира се Димитров.  

Защо е важно публичното обсъждане на плана за управление на един природен парк?

По време на тези обсъждания и при наличието на съгласие сред участниците могат да се правят промени във въпросния план, който обхваща дълъг период от време. Планът за управление на парк „Централен Балкан“ е одобрен с решение на Министерски съвет от 24 март 2016 г. и обхваща периода 2016-2025 г.

Докато се насрочи публичното обсъждане обаче, в парка се изпълнява проект  „Възстановяване и опазване на природни местообитания и видове в Национален парк „Централен Балкан“. Проектът е на стойност почти 11 млн. лв., от които 9.3 млн. лв. от Европейския фонд за регионално развитие  и 1.6 млн. лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на България. „Опазване на безлесни природни местообитания чрез ремонт и възстановяване на път „Беклемето“ – хижа „Дерменка“ е една от петнайсетте дейности по проекта, предизвикала

вълна от обществено недоволство,

в това число петиция, организирана от Българския планинарски съюз, под която има над три хиляди подписали се. Стойността на въпросния път, насипан с трошляк и ограден с мантинели, е 36 на сто от целия проект, а необходимостта от него продължава да ражда повече въпроси отколкото отговори.

Според парковата дирекция пътят е необходим,

за да се запазят местата встрани от него, т.е. като се даде възможност на превозни средства да се движат по определен маршрут те няма да газят терените встрани и така ще се запазят природните местообитания. Безспорно в това има логика, но тук е мястото за друг въпрос. Какво правят автомобили и други превозни средства по билото на планината в един природен парк и не се ли смесват потоците от туристи, които ходят пеш в планината с потоците от туристи, които минават през нея с ендуро мотори, атевета и джипове.  

Според Българския планинарски

местата, определени за пешеходен туризъм в парка, са изорани от автомобили,

които свободно се движат редом с пешеходните туристи. Планинарите са преброили двайсетина пътища на територията на парка, по които необезпокоявани се движат моторизирани „туристи“, заради което планината е заприличала на изорана нива, споделиха от управата на Съюза пред „За истината“. Според тях изграждането на пътя Беклемето – хижа „Дерменка“ само поощрява движението на превозни средства в планината и точно това трябва да се ограничи, а то може да стане с промени в плана за управление и корекция на пътищата със свободен достъп в планината.  

Планинарите настояват още от парковата дирекция и ресорните институции да се аргументират за необходимостта от инвестирането на близо 4 млн. лв. за път в планината, за да се запази природата, вместо да се наложат ограничения за движението на превозни средства. Оттам уточняват, че не са против ремонта на пътя, а против пускането му за свободно движение и предлагат ремонтираният участък да се ползва само от служителите на парка, при необходимост от пътни превозни средства, коли на Пожарната, арендатори на хижи и отглеждащи животни в района, но само за зареждане, доставки и ремонт, съгласувано с Дирекцията на Парка и контролирано от нейните служители.

Законът обаче е на страната на моторизираните туристи,

става ясно от отговора в Парламента на министър Емил Димитров. Според него пътят от местността Беклемето до хижа „Дерменка“ освен че съществува, попада в инфраструктурната зона съгласно действащия към момента план за управление. В тази зона ремонтът и поддръжката на съществуващите пътища и паргинги са допустими, което оневинява парковата дирекция за всички действия покрай вкарването на багери по билото на Стара планина. Още повече, че „пътят е държавна собственост, като ремонтът и поддръжката му са задължение на МОСВ“.

„Ако някой затъне в гората: защо не сте изчистили пътя? Ако някой закъса: защо няма път да го спасим?“, изпусна нервите си еко министърът и удобно пропусна, че не в плана е проблема, а в забавянето с година на неговото актуализиране. Време, през което пътят ще е завършен, милионите за него похарчени и вероятно никой не би се наел да го извади от пътища със свободен достъп, както настояват планинарите. Всъщност тогава това ще е безсмислено.

Междувременно Димитров посъветва социалистите да забранят на своите членове да ходят по въпросния път, „който така или иначе ще се довърши, щом е одобрен от съответните институции“. А самият той призна, че не е минавал по него и вероятно няма да мине, но сравни ситуацията с булдозерите в Рила, чието място не било в планината, но е трябвало да се направи път, „защото ако не се направи, никога няма да се направи“. А три месеца по-късно липсата на път била причина кал да се стича към езерото и да го съсипва. Иначе казано, за да няма кал, трябва да има път.

Национален парк „Централен Балкан“ е обявен за Народен парк през октомври 1991 г., прекатегоризиран в Национален парк през юли 1999 г. Съгласно Плана за управление на парка в него има три категории пътища за движение на моторни превозни средства: пътища, забранени за ползване, пътища със свободен достъп и пътища с ограничен достъп. Пътищата със свободен достъп са 15 на сто от общия регистриран брой пътища в парка и „служат за задоволяване на обществени потребности и осигуряват свободен достъп до посетителите“. Забранени за ползване са 80 на сто от пътищата, с ограничен достъп на моторни превозни средства са 5 на сто от всички пътища.

Източник: zaistinata.com