Над 2 млн. лв. на боклука, за да заблудим Европа, че ни е грижа за отпадъците

Хиляди пластмасови контейнери за биоразградими отпадъци стоят цяла зима на открит склад в Севлиево. Гледката илюстрира прахосването на милиони левове, събрани от данъците на българските и европейски данъкоплатци.

Както и в много други подобни случаи и зад този проект стои добро намерение – да се депонират и преработват в компост по около 4 хил. т. биоразградим отпадък от общините Севлиево, Дряново и Сухиндол. Само че осем месеца след закъснелия уж заради коронавируса старт на проекта, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“, са преработени едва 241 тона отпадък. С две думи – парите са усвоени, проектът е отчетен като приключен, а това, че не работи е

допълнителна подробност.

Веднъж седмично през зимата и два пъти на седмица през лятото биоразградим отпадък от 11 хил. контейнера с различна вместимост, в които изхвърлят боклук домакинствата в Севлиево и десет севлиевски села трябва да се извози до площадката за компостиране извън града и да се заложи за процеса, който ще превърне отпадъка в био компост. Същото трябва да се случи със събраното от близо 6 хил. контейнера в Дряново, Сухиндол и две села. За една година на площадката в Севлиево могат да се депонират 3000 т. отпадък, в Дряново – 900 тона. Всичко това е заложено по проект „Прилагане на децентрализиран модел за управление на био-отпадъците в общините Севлиево, Дряново и Сухиндол, включително изграждане на необходимата техническа инфраструктура – система за разделно събиране и съоръжение за рециклиране на събраните био-отпадъци“. Стойността му е 2.2 млн. лв., от които 85% са безвъзмездно европейско финансиране, останалите са осигурени от бюджета.

По проект едно, в действителност друго

Целта на изпълнението на проекта е намаляване на количеството депонирани битови отпадъци като се осигури възможност за разделното им събиране и рециклиране чрез компостиране. Никъде в документацията по проекта не се говори, че през зимата отпадъци няма да се събират. Напротив, във всички информационни материали, раздавани щедро на населението през октомври 2019 г. (в разгара на предизборната кампания за местни избори, б.ред.) е записано, че боклука от домакинствата, който може да бъде преработен, ще се извозва веднъж седмично през зимата и два пъти седмично през лятото до изградената площадка за компостиране. Това обаче не се прави.

Съдовете за битови отпадъци, разположени на различни места в Севлиево в началото на есента на 2020 г., изчезнаха малко по-късно. „За истината“ ги откри празни и подредени в плътни редици на площадката за компостиране.

Това, оказа се, има обяснение. „Поради липсата на биоразградим (зелен отпадък) през зимата не се събира такъв“. Пояснението е на Свилен Радков – управител на Регионалното депо за отпадъци в Севлиево, избрано по неясни процедури за оператор на инсталацията за компостиране. Този отговор на Радков обаче противоречи на друг, отново негов. На въпрос каква е честотата на извозване на отпадъците през месеците от 2020 г., в които инсталацията за компостиране работи, той уточнява това, което е разписано и по проект – два пъти седмично през лятото и веднъж седмично през зимата. Уточнява още, че в селата на община Севлиево през зимните месеци не се събира био отпадък.

Ако това, което Радков обяснява е вярно, излиза, че през зимата инсталацията не работи, а подобен луфт изобщо не е заложен в проекта. Там има ясно разписана цел – намаляване количеството депонирани битови отпадъци и никакво разделение на сезони. Този факт поставя под съмнение изобщо изпълнението на проекта, отчетен като приключен и разплатен.

В Дряново компостиране не се прави

Още едно доказателство, че парите за намаляване на битовия и зелен отпадък трябва да търсим на боклука е факта, че в Дряново компостиране не се прави. Това е краткият отговор на Свилен Радков на въпроса как се изпълнява проекта в община Дряново, която е една от трите общини – бенефициент на европейски средства. Оказа се, че площадката за компостиране там изобщо не работи. На нея дори няма ток и не се предвижда такъв да бъде пуснат. Това обясни пред „За истината“ кметът на Дряново Трифон Панчев. Освен това в Община Дряново не смятат, че цената от 25 лв. за тон депониран отпадък, който трябва да платят на Регионалното депо в Севлиево, няма да натовари ненужно бюджета им, коментира кметът на града.

За Панчев този проект е заварено положение. При подписването на договора с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през август 2018 г., с който на трите общини се възлага изпълнението на дейностите по проекта, кмет на Дряново е Мирослав Семов. Според Панчев за да функционира площадката за компостиране в Дряново „са нужни много пари, освен това не е ясно и какво ще се прави произведения компост“.

Да затвориш цикъла

Бъдещето на компоста не е единственото, което не е ясно. За да информира населението на трите общини как да оползотворява биоразградимите отпадъци по проекта са разплатени 163 хил. лв., но широкомащабната информационна кампания се проведе половин година преди бледото начало на дейностите по компостиране и когато кафявите контейнери с надпис „растителни отпадъци“ се повиха по улиците в Севлиево, хората не знаеха какво да изхвърлят в тях. И изхвърляха всичко.

Стартът на информираност бе даден през октомври 2019 г., а работата на инсталацията за компостиране в Севлиево започна в края на май 2020 г. Тогава, през октомври 2019 г. жителите на Севлиево, Дряново и Сухиндол получиха по една кофа с двайсет биоразградими торбички и листовка с подробни указания какво да правят с тях. Това бе така наречения безплатен стартов пакет, с който населението в трите общини бе приобщено към новата система за разделно събиране на био отпадъците, за да станат гражданите част от процеса на превръщане на боклука от домакинствата им в компост. Раздадени бяха 15 хил. кофи за близо 45 хил. лв. В тях обаче никой не събира отпадъци по една проста причина – тези кофи няма къде да се изсипят. Контейнерите за този вид боклук бяха сложени на улиците за малко едва в края на 2020 г. и после прибрани. За това кратко време никой не напомни на населението, че надписът „само за растителни отпадъци“ върху контейнерите не е случаен и хората ползваха съдовете за всичко останало, но не и за зелен или кухненски отпадък.

Фалстарт още в началото

Проектът за преработка на био отпадъците в компост в трите общини тръгна с фалстарт от самото начало. То е през април 2014 г., когато тогавашният министър на околната среда и водите Искра Михайлова сключва договор с международен консорциум „Екорп Биокомп“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Прилагане на децентрализиран модел за управление на био отпадъците в един от регионите за управление на био отпадъци, включително изграждане на необходимата техническа инфраструктура – система за разделно събиране и рециклиране на събраните био отпадъци“. Стойността на този договор е 3.9 млн. лв., работата трябва да приключи през октомври 2015 г. В консорциума влизат дружества от Австрия, Швейцария, Италия и България.

Проектът тръгва шумно – с изявления и пресконференции, свикани в Севлиево от екоминистерството, на които проектът е представен като „иновативен и уникален не само за региона, но за страната“, а Севлиево, Дряново и Сухиндол са пилотни общини, т.е. ще проправят пътя за преработване на отпадъците от домакинствата, по който в последствие да тръгнат и останалите български общини.

За целта е изготвен доклад от 140 страници за състоянието на сметосъбирането в региона, който да послужи за основа на бъдещата методика за изхвърляне на боклука. Тя пък е представена в рамките на конференция, за която в Севлиево пристигнаха чуждестранните представители на участниците в консорциума-изпълнител. Една година по-късно е обявено създаването на „уникален метод“, по който да се изхвърля боклука, похарчени са близо 2 млн. лв. и нищо повече.

Ако се търси отговорност за непроработилия проект, трябва да се отметне една подробност – в началото на 2015 г. Общините Севлиево и Дряново сключват договор с фирмата за строителен надзор „Кимтекс ЛС“ ООД от Плевен. Това е годината, в която проектът трябва да бъде приключен, защото с нейния край изтича срока за допустимост на плащанията по оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. С наближаване срока за изпълнение надзорникът поискал 35 хил. лв. „на ръка“, за да сложи подписа си под приемо-предавателните документи. От „Екорп Бикомп“ уведомили полицията и в средата на декември 2015 г. надзорникът е заловен с 10 хил. лв. подкуп.

След този случай за всички е ясно, че работата не може да приключи, заради което от министерството предлагат на трите общини споразумение, с което да приемат свършеното до момента – един доклад, една методика, и три – четири машини за рязане на растителност, чиито пазарни цени са не повече от 200 хил. лв.

Следват две години, в които проектът отлежава. За да се избегне налагането на финансови санкции и корекции от Брюксел обаче, работата трябва да бъде доведена докрай. Затова през август 2018 г. министър Нено Димов прехвърли довършването й на кметовете на Севлиево, Дряново и Сухиндол. Новият бюджет на проекта вече е само 2.2 млн. лв.

На половин цена

На 1 август 2018 г. тогавашният еко министър Нено Димов сключва договор с кметовете на Севлиево, Дряново и Сухиндол за изграждане на инсталации за преработка на отпадъци с общините Севлиево, Дряново и Сухиндол. Проектът, според прессъобщение от МОСВ, включва две инсталации за компостиране на територията на Севлиево и Дряново и изграждане на площадка за компостиране на място за община Сухиндол. Съоръженията ще обслужват над 42 000 жители. Инвестицията е за малко над 2,2 млн. лв., от които 1.8 млн. лв. безвъзмезно по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. Срокът за изпълнение на проекта е 12 месеца.

Никой не споменава, че това е започнат и недовършен проект, който трябва да бъде доведен до край, за да не бъде страната ни санкционирана. В публичното пространство не може да се намери и една дума за прахосаните към този момент 2 млн. лв. само за методика как да се изхвърля боклука.

По започнатия през 2014 г. от българската държава проект реално се работи през 2019 г. Това че годината е предизборна се оказва допълнителен стимул за администрациите в Севлиево и Дряново.

Избран е изпълнител на инсталация за компостиране в Севлиево – ДЗЗД „Компост-92“, в което влизат „Инфрастроежи“- Севлиево и софийското „Пътстрой-92“. Стойността на договора за изпълнение е почти 526 хил. лв. с ДДС.

За изпълнител на инсталацията в Дряново е избрано местното дружество МОНОЛИТ-Т, Дряново. Стойността на обществената поръчка там е 243 хил. лв.

Оборудването на все още неработещата инсталация за компостиране в Дряново включва един бензинов генератор, потопяема помпа за отпадни води, дигитален уред за измерване на температура и сонда за измерване на въглероден диоксид. Договорът за изпълнение е за 12 450 лв. с ДДС, възложен е на „Инфрастроежи“ Севлиево.

Доставката на контейнери за Севлиево и Дряново е възложена на габровското дружество „Смарт Бизнес къмпани“, стойността на този договор е почти 419 хил. лв. с ДДС.

Доставката на оборудване за площадките за компостиране в Севлиево, Дряново и Сухиндол е за общо-взето символичната сума 10.7 хил. лв. с ДДС. Оборудването включва за всяка площадка по 4 контейнера от 120 л, заключваща се дървена кутия с вместимост два кубика (за съхранение на инструменти), четири вили, четири лопати, две лейки, две ръчни колички, едно покривало с размери 2.50 на 10 м и един термометър с обхват до 150 градуса. Договорът за доставка е между Община Севлиево и севлиевското дружество „Инфрастроежи“. Това е единственият договор, в който се споменава Сухиндол, където по проект няма съоръжение за компостиране, а само площадка за съхранение.

Доставката на бордови смотоизвозващи автомобили за инсталациите в Севлиево и Дряново струва 204 хил. лв., доставката на трактор и цистерна за инсталацията в Севлиево – 233 хил. лв.

Доставката на офис контейнер с включени мебели, ел. инсталация, водопровод, канализация и изгребна яма, и автомат за минерална вода за инсталация за копостиране в Севлиево добавя към разходите по проекта още 14 340 лв. с ДДС, изпълнител е „Инфрастроежи“ – Севлиево.

Информационните кампании и обучения на населението какво да прави с боклука струва 193 хил. лв., изпълнител е дружеството по Закона за задълженията и договорите „Средновековен град Хоталич“, в което влизат „Елмазова“ ООД Габрово и „Адаса7“ Севлиево. Стойността на този договор е 163 хил. лв. Една от фирмите в това дружество „АДАСА 7“ е изпълнител на договора за информация и публичност за почти 20 хил. лв.

И чиновниците са възнаградени

За участието на общински служители от Община Севлиево в работата по управление и изпълнение на проекта, седем чиновници са разпределили бюджет от 30 хил. лв. Парите са за възнаграждения, което е обичайна практика при изпълнение на проекти с европейско финансиране, въпреки, че работата в повечето случаи се извършва през работно време и чиновниците получават заплата.

Оправданието Ковид-19

Една година, след като проектът за прилагане на децентрализиран модел за управление на био отпадъците в общините Севлиево, Дряново и Сухиндол трябваше да проработи, той се изпълнява частично и то само в Севлиево, но в него населението, което трябва да е активна страна в процеса на оползотворяване на био отпадъка, не участва.

Според ръководителя на проекта и зам.-кмет в Община Севлиево Невена Тодорова изпълнението на проекта се е забавило заради обявеното извънредното положение и усложнената ситуация във връзка с разпространението на COVID 19 в цялата страна. В отговорите, които през юни м.г. Тодорова даде пред „За истината“ от юли 2020 г. ще започне поетапното разполагане на съдовете за биоразградими отпадъци. Тогава тя прикани гражданите, получили кофи с торбички, да започнат да ги използват, след като бъде доставен съд в близост до адреса им.

Вече е февруари 2021 г. Съдовете, в които гражданите трябва да изхвърлят, са на склад, а кофите и торбичките, които получиха през есента на 2019 г. събират паяжини в мази и килери. Като се тегли чертата излиза, че за пет години са похарчени са 4 млн. лв., просто за да кажем на Европа, че ни е грижа как да намалим отпадъците си.

Източник: zaistinata.com