Ненужната бюрокрация или как Асоциацията по ВиК Габрово се оказа куха откъм дейност

Десет години след създаването на Асоциацията по ВиК Габрово (АВиК), тя се оказва орган за свикване и провеждане на общи събрания, чиито решения се фокусират върху отчет за дейността, отчет за изпълнението на бюджета и приемане на нов бюджет за следващата година. Всичко това действително е нормативно вменено на организация, която управлява публични активи, но на фона на драстична от години водна криза в габровска област и инвестиции в сектора далеч под необходимите, ефективността на асоциацията изглежда съмнителна, а протоколите от дейността й подсказват по-скоро за представителни функции.

Асоциациите по ВиК са юридически лица от особен род. Създадени през 2010 г. по силата на Закона за водите, те не формират и не разпределят печалба, а са своеобразно обединение на собствениците на ВиК структурата (държавата и общините), на което е вменено да управлява заедно системите и съоръженията от ВиК. Държавата в тези обединения се представлява от областния управител, който е председател на асоциацията. Когато в съответната асоциация по ВиК участват държавата и повече от една община, държавата има право на 35 на сто от гласовете, а всички общини разпределят помежду си останалите 65 на сто, пропорционално на броя на населението им. Работата на асоциациите по ВиК се подпомага от служители, назначени по реда на Кодекса на труда, а средствата за дейността се осигуряват от държавата и общините, според процентното съотношение на гласовете им.

Целта на съвместното управление е качествени ВиК услуги и контрол върху дейността на ВиК оператора (дружеството, което предоставя ВиК услуги на гражданите). На Асоциацията е вменено да контролира освен поддържането и експлоатацията на активите, реализирането на инвестиционната програма на съответния оператор и качеството на услугите.

Какво пише в протоколите?

Първото Общо събрание на асоциацията по ВиК в Габрово е свикано през декември 2014 г. (оттогава е първият публикуван протокол, б.ред.). Последното – през юли 2020 г. Ако протоколите от тези заседания са свидетелството за начина, по който работи Асоциацията в Габрово, налице е бюрократично робуване на нормативните изисквания и липса на каквато и да било инициатива в областта на ВиК.

В нито един от въпросните протоколи не се чете намерение, нито решение по темата с безводието в общините на габровска област, което тази година стана причина хора да получават вода само от водоноски седмици наред.

Темата с безводието не е била обект на коментари на нито едно заседание от създаването на асоциацията досега, а единственият път, когато се говори за инвестиции, е по повод липсата на Пречиствателна станция за отпадни води в община Дряново.

Административни потребности и формално управление

На единственото Общо събрание на АВиК в Габрово за 2014 г. са приети две решения – бюджет на Асоциацията за 2014 г. и проект за бюджет за 2015 г.

През следващата, 2015 г., председателят на Асоциацията, който е областният управител на Габрово, свиква четири заседания, всичките подчинени на изпълнението на административни потребности.

С взетото на първото „принципно решение за възлагане на стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията“, както и „предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане на съществуващия ВиК оператор „ВиК Габрово“, се преповтаря съществуващия ред, тъй като габровското ВиК и към онзи момент предоставя услуги на потребителите срещу заплащане и е стопанин на ВиК системите на общините, членуващи в асоциацията (по това време Габрово, Дряново и Трявна).

Второто Общо събрание за 2015 г. приема два отчета – за дейността през 2014 г. и за изпълнение на бюджета за същата година. Всъщност дейност през 2014 г. не е имало, бюджет също. Бюджетът за 2014 г. е приет през декември и не е имало време да се правят разходи.

Третото заседание решава да се възложи стопанисването и експлоатацията на новоизградената пречиствателна станция за отпадни води на Трявна на ВиК Габрово, а на четвъртото и последно за годината е решено, че „продължава съвместната работа с Министерството на регионалното развитие и благоустройството по подготовката на договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги“. Сключването на въпросния договор е едно от задълженията на Асоциациите по ВиК, по-късно такъв е сключен между Асоциацията и ВиК Габрово.

Дотук всичко говори за формално и бюрократично управление. В подкрепа на това е и останалата част от отчета за 2015 г. В него са записани ремонт и почистване на работните помещения на асоциацията, които се намират в сградата на „ВиК“ Габрово (по закон офисите на Асоциацията трябва да са в сградата на областната администрация, б.ред.), сключен договор за охрана и, забележете, изработен е кръгъл печат на асоциацията. Три конкурса за служители, на които е избран само главен секретар допълват дейността на АВиК Габрово за цялата 2015 г. Похарченото през тази година е едва 13 хил. лв., но то е защото не е имало целогодишно плащане на заплати и осигуровки.

Разширяване

През изключително безводната 2016 г. към Асоциацията по ВиК Габрово се присъединява община Севлиево – най-засегнатата в областта от безводието. През тази година е съгласуван бизнес-плана на ВиК Габрово за новия регулаторен период (2017-2021 г.). Растат и разходите – за персонал са малко над 21 хил. лв., за издръжка под 4 хил. лв. Това е годината, в която граждани на Севлиево събират подписка с 10 хиляди подписа, която внасят в Министерски съвет, Народното събрание, МРРБ и областния управител с искане да се реши водният проблем чрез инвестиции в язовир. Хората са на улицата, блокират републикански пътища, но нищо от техните искания не е отразено в протоколите от заседанията на Асоциацията по ВиК.

Всъщност Севлиево е последната присъединила се към Асоциацията община и то не доброволно, а след силен натиск от страна на държавата в лицето на тогавашния МРРБ министър Лиляна Павлова и вицепремиера Томислав Дончев. След разговори с двамата Общинският съвет гласува Севлиево да влезе в Асоциацията и закрие общинското си ВиК дружество. Според Лиляна Павлова това е цената, за да има за града пари по Оперативни програми или от държавни трансфери. Била ли е искрена тогава Лиляна Павлова, щом през лятото на 2020 г. част от жителите на севлиевска община имаха вода по веднъж на седмици, а инвестициите са нищожни на фона на необходимите, е отделен въпрос.

Нов телефон и нова банкова сметка

Сключването на договор между АВиК и оператора ВиК Габрово май е единственото съществено в дейността на Асоциацията през 2017 г. През тази година разходите за дейността й възлизат на близо 53 хил. лв., от които 43 хил. лв. са за заплати и осигуровки на нает по трудови или граждански договори персонал. Издръжката е близо 9 хил. лв. Любопитна подробност е, че в отчета са записани капиталови разходи от 760 лв. От обяснителната записка към него се вижда, че става дума за телефон. През 2017 г. Асоциацията има и нова банкова сметка. Колкото и да е странно, това също е част от отчетеното като свръшено през годината. През 2017 г. е съгласувала и План за опазване на околната среда.

За 2018 г. отчет не беше открит, а през 2019 г. Асоциацията е съгласувала плана за стопанисване на ВиК активите, останалото е отчет за харчене на бюджет.

През 2020 г. председателят на Асоциацията свиква само две общи събрания. През февруари 2020 г. е приет отчет за 2019 г. и бюджета за текущата година, през юли е приет размера на вноската от държавата за 2021 г.

Целите според правилника

Пред Асоциациите по ВИК има три цели, които трябва да бъдат постигнати с дейността им. Разписани са в Правилник за организация: устойчиво използване на водите и опазването им; съхраняване, развитие и модернизиране на ВиК системите и съоръженията; осигуряване на нуждите на населението на обособената територия от качествени ВиК услуги чрез ефективен контрол върху дейността на ВиК оператора.

За ефективен контрол от страна на АВиК в Габрово е трудно да се говори, заради липсата на публична информация такъв да е упражняван.

Въпреки съмнителното изпълнение на целите, за които е създадена АВиК Габрово разходва публичен ресурс, който от създаването й възлиза на около 130 хил. лв. За какво са отишли тези пари.

Договори и плащания

В Асоциацията на пълен работен ден работи главен секретар, назначен по трудов договор със заплата 1150 лв. В екипа има финансов експерт – главен счетоводител, също на пълен работен ден, със заплата от 809 лв. В структурата влиза още ВиК експерт (главен инженер водоснабдяване и канализация), мястото към момента не е заето. На него на половин работен ден е бил назначен служител между 10 май 2016 г. и 31 декември 2017 г., със заплата 440 лв. Данните са от предоставена на „За истината“ справка, поискана по реда на Закона за достъп до обществена информация.

От същата справка се разбира, че на 5 януари 2017 г. Асоциацията сключва граждански договор за юридически и организационни услуги на стойност 700 лв. От същата дата до края на следващата година, са сключени 13 граждански договора за счетоводни услуги за обща стойност 3950 лв. По 27 граждански договора за почистване и хигиена на работни помещения е плащано по 50 лв. на месец за чистачка.

През януари и декември 2018 г. е нает ВиК специалист, който да приеме активите по проект „Воден цикъл на Габрово“ и да прегледа направените инвестиции в общините за три поредни години. За това по два граждански договора са изплатени 1250 лв.

Асоциацията има и текущи разходи – за интеренет по 20 лв. на месец, за ток – 3500 лв., за служба по трудова медицина – близо 700 лв., охрана – 48 лв. на месец. Договорът за охрана е сключен през април 2015 г. и е прекратен през март 2020 г.

Оказва се, че Асоциацията по ВиК в Габрово е изкуствено създадена административна структура, която се явява посредник между ВиК дружеството в областта и гражданите. Последните очакват качествено водоснабдяване, но десет години след създаването на Асоциацията на много места в габровско въпросът е дали водата ще стигне до къщите на хората. През това време чиновниците се упражняват в бюрокрация.

Източник: zaistinata.com