От Чикаго до Арнаутито – историята на един успял детски писател

Познавам Никола Райков от гражданските акции на групата „Запазете Бедечка“ в Стара Загора за запазването на един парк. Винаги усмихнат, лицето му излъчва светлина, изглежда истински щастлив човек. Същата светлина открих и в неговите книги-игри за деца, които се продават в многохилядни тиражи онлайн, но имат и електронни версии за свободно четене. Защото, казва писателят, „би било жестоко, ако децата не можеха да се забавляват с моите книги, понеже техните родители не могат да си позволят да ги купят“.

Психолози твърдят, че нищо важно не може да се случи на човек след 7 годишната му възраст, защото тези първи години имат най-силно влияние върху изграждането на личността. Никола твърди, че е имал радостно детство без тежки травми, които да го маркират за цял живот. Бил сред малцината деца по времето на комунизма, които не са ходили на детска градина, а са имали щастието да бъдат отгледани от майките си. Особено са му въздействали игрите на село и приключенията сред природата по време на летните ваканции.

Питам го какво може да убие фантазията на едно дете. „Консуматорското ни и твърде материално всекидневие задушава този възторг от света, който изпитват малките“, отговаря ми Никола. За първи път той осъзнава, че светът не е само добър чак като студент по информационни технологии в Чикаго, където му се налага да се оправя сам без да разчита на доскорошната грижа на родителите си. В последната година от следването си разбира, че неговата представа затова с какво трябва да се занимава в бъдеще и общоприетата представа за успешен живот в САЩ трайно се разминават. Не приема манталитета и ценностна система на  постиндустриалното общество, изпада в депресия и прекъсва семестъра си. После довършва образованието си и се завръща в България. Работи в ДЗУ – заводът за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора, а след това започва собствен бизнес с уеб дизайн. Паралелно пише и когато приходите от продажбата на неговите книги и настолни игри започнали да му стигат да издържа семейството си, се отказва от всичко останало и сега гледа на себе си като на професионален детски писател.

Започва да пише още в гимназията, има дори издадени някои кратки разкази за възрастни. Вдъхновението да съчинява приключенски истории за деца идва, докато чете детски книжки на своя тригодишен син, които го разочаровали. Казал си, че може да пише по-добре, опитал и видял, че резултатите наистина са добри. А синът му бил първият слушател на неговите невероятни истории. 

„Приказките Ви са много съвременни“, споделила по време на среща с малките читатели на Никола една библиотекарка. Но той е убеден, че въпреки поколенческия скок, предизвикан от ускореното движение на света, чисто човешки и емоционално нещата, които вълнуват и забавляват децата си остават същите. Наскоро прочел отново „Ян Бибиян“ и са дал сметка колко важен е бил първият фантастичен роман за деца у нас на Елин Пелин, когато се е появил преди 86 години.

И макар да не съм прочела всичките книги – игри на Никола, съм сигурна, че това, което прави неговите приказки толкова забавни за децата са множеството истории с различен край. Според писателя тази възможност децата да се чувстват като герои от книгите му и да вземат решения как да се развие един сюжет е важна, защото ги учи, че трябва да внимаваме какви избори правим, защото тъй като те могат да имат значение и важни последствия върху живота ни. Другата особеност на неговите истории е, че те не се развиват задължително линейно, а повлияват квантовото мислене и развихрят фантазията на децата. В още по-голяма степен това важи и за настолните му игри, за създаването на които се изисква програмно мислене. Никола е сигурен, че без познанията си като IT специалист, едва ли би могъл да постигне същите резултати. Подозира, че може би дори е започнал да учи програмиране с тайната надежда някога да прави компютърни игри. Но преценил, че за тях са необходими екип и средства, с каквито не разполага, при това и конкуренцията е огромна. А игри като неговите на световния пазар няма, поне той не е срещал. Настолните му игри са предназначени за семейството, нямат състезателен елемент и развиват кооперативното мислене, което е много важно в един силно егоистичен свят.

Защо драматургията в книгите му не е като в класическите приказки и отсъства сблъсъка между Доброто и Злото, което на финала винаги е победено  – питам Никола. „Какъв е смисълът на избора, ако е очевидно кой е добрият и кой – лошият? Не съм привърженик на черно-бялото и затова в нито една от книгите ми няма добро срещу зло, макар че така е по-лесно да се изгради драматургична рамка и сюжет. Но и без този конфликт мисля, че книгите ми са достатъчно забавни“. Не само са забавни, но всичко в тях е оживотворено, а любовта е най-важната сплав във всяка история.

С риск да стана досадна, зададох още няколко въпроса на Никола.

Атеист ли си?

„Нямам конкретни религиозни вярвания, но не съм атеист. Вярвам, че има замисъл в съществуването ни и че душата продължава по пътя си и след смъртта“.

Робуваш ли на предразсъдъци?

„Опитвам се да не робувам, но има неща, които са ни изградили като личности и е трудно да се елиминират напълно“.

Как се спасяваш от клишетата?

„Старая се да ги избягвам и доколкото е възможно да се шегувам с тях. Например обръщам неща, познати от детски приказки, с главата надолу – едно преспапие става магическо кълбо за гледане, а герои като Големият лош вълк и Баба Меца се превръщат в Големият добър вълк и Дядо Мецо. Ако щете и целият ми живот – като се започне от завръщането ми от Щатите, решението ми да живея на село и да пиша детски приказки с убеждението, че ще издържам семейството си с това, са решения извън клишетата“.

Никола знае, че ако човек не повярва в мечтите си, няма как да ги реализира. Така довчерашна негова мечта, на 20 май се превръща в реалност. Тогава детският писател подписва договор с едно от най-големите китайски издателства „Haitian Publishing House“ като му предостъпва  правата върху цялото си творчество. Пътят до този успех минава през създаването на международен сайт, на който са качени всички книги на старозагорския писател, преведени на английски, руски, италиански и латвийски от доброволци. Китайска студентка по българистика в Пекин се свързала с Никола по препоръка на българската ни консулка там. Поканила го да представи книгите си на културен панаир в Китай, последвал договор с издателството за „Добросъците“, която избрали само по анотации и илюстрациите.  На изложението във Франкфурт друго китайско издателство предлага оферта на писателя за всичките му книги и игри. Тогава под натиска на конкуренцията „Haitian Publishing House“ взема окончателното си решение и откупува правата върху творчеството на Никола Райков. Това е рядък шанс, защото англоезичният свят диктува пазара и по време на изложенията интересът и откупуването на права става в павилионите с англоезична литература. А край българските щандове минават случайно. Китайците са отворени и различни, затова и писателят очаква с нетърпение как децата на тази огромна страна ще приемат книгите му. Известността не го е направила суетен, но не може да се закълне дали ще издържи на изкушението на славата и парите, макар вътрешно да е убеден в това.

Никола има и интерес към киното, работил е върху сценарий за трилър с елементи на психологически ужас, но засега се е отказал от идеята да го довърши. Може би заради злото, което е в основата на драматургията, той не иска да се потопи в неговата атмосфера, защото творецът трябва много да внимава върху какво работи. 

Като всяка разпознаваема публична личност, Никола има граждански позиции, които защитава. Споделя, че ако нещо силно противоречи на вътрешния му компас за справедливост, това го предизвиква да реагира, независимо дали е свързано с екологията или друга кауза. Иска и децата му да са такива – като пораснат да не се съобразяват с общоприетите разбирания и  клишета, а да могат да вземат самостоятелни решения и да ги отстояват, дори и да са непопулярни. Любомира – съпругата на Никола е студентка по астрофизика и екология, споделя всичките му каузи и го подкрепя във всяко от решенията и изборите му в живота.  

Досега детският писател има над 10 награди и номинации. Най-много цени двете награди „Бисерче вълшебно“, защото за тях гласуват деца и наградата „Константин Константинов“ на министерството на културата. Но наградите идват след книгите. А най-важното за успеха им е творци като Никола Райков да съхранят детето в себе си – най-ценният мълчалив съветник в писането.  

Източник: zaistinata.com