Паралелната власт поиска да овладее и БНР

Скандалът в БНР не е безпрецедентен, а поредният след много други в обществената медия. Защото опитът да се налага цензура, уволнението на журналисти или свалянето им от микрофон, какъвто е последният случай със Силвия Великова са част от историята на радиото след 1989 година. Тежненията на един или друг център на властта да усмирят БНР като му сложат юлар, също не са от вчера. Подобни ситуации на сегашната, дори значително по-тежки, имаше по време на управлението на различни политически партии и на различни генерални директори на радиото.  

Вячеслав Тунев – генерален директор на БНР по време на Жан Виденовия кабинет уволни през 1995 година седем от 34-те журналисти от програма „Хоризонт“, инициатори на декларация срещу пълзящата цензура в радиото. Втора вълна на уволнения имаше и в краткия мандат на Иван Бориславов като генерален директор по време на кабинета „Костов“, което доведе до наистина безпрецедентна кадрова криза и до този момент и до обезкървяване на програмата. Уволнени журналисти и имаше и в мандатите на Валери Тодоров и Александър Велев. Генералните директори уволняваха колеги с различни мотиви, но винаги под натиск отвън или от страх да не им отворят фронт в тила. В списъка на уволнените са най-активните и разпознаваеми гласове на радиото, журналисти – професионалисти, които отстояваха позициите си. Ясен Бояджиев, Чавдар Стефанов, Лиляна Попова, Галина Спасова, Асен Матеев, Лили Маринкова, Красимир Луканов са само част от този дълъг списък. Силвия Великова също е в него. А Светла Петрова и Гита Минкова проявиха рядка и заслужаваща респект солидарност с изгонените колеги през 1996 година и напуснаха радиото сами. Тъкмо в тези битки за свободата на словото радиото си изгради имунитет срещу цензурата и при всяко посегателство срещу основополагащата ценност на демокрацията, гилдията в „Хоризонт“ винаги въставаше. И получаваше силна обществена подкрепа. С изключение на един протест, който беше не за кауза, а за пари.

Прекъсването на сигнала на „Хоризонт“ за пет часа може да
бъде наречено безпрецедентно, макар, че и по време на бунта срещу Иван
Бориславов имаше случай, в който на честотите на информационния лидер в ефир
беше излъчвана програма „Христо Ботев“. Припомням тези факти от историята на
радиото, защото едва ли ги помнят добре дори колеги от гилдията, какво остава
за хората, които нямат пряко отношение към медията и катаклизмите, през които
мина тя в годините на прехода.

Това, което се случва сега в радиото, не може да бъде
разглеждано извън контекста на нездравата медийна среда и зачестилите опити да
бъдат заглушени критичните гласове. Отстраняване за по-малко от ден на Силвия
Великова като водеща и съдебен репортер на „Хоризонт“ бе направено в дните
преди избирането на главен прокурор и в навечерието на местните избори в
държавата. И съвпадна със спирането на програмата в ефир. Затова скандалът резонира
още по-силно в публичното пространство и беше използван удобно от опозицията,
особено на тази вляво, на която странно домиля свободата на словото. А Бойко
Борисов видя в този акт саботаж срещу правителството. Дежа вю-така реагира през
1995 година и тогавашният генерален директор на БНР Вячеслав Тунев(агент на
ДС), който определи декларацията на 34-те журналисти като заговор срещу
националната ни сигурност.

Скандалът в радиото е без шансове да бъде разплетен – нито
от прокуратурата, нито от Агенцията за национална сигурност, нито от специалната
комисия в народното събрание, чието създаване подкрепи и премиерът. Няма да
узнаем и имената на онези четирима, притискали и изнудвали генералния директор на
БНР да се саморазправи с журналист. Защото поръчалите отстраняването на
Великова, няма да се саморазобличат. Няма да ги назове и Светослав Костов,
който в доскорошната си битност на спортен журналист и на формален шеф на радио
„София“  не е минавал през стъргата на подобни
ситуации и явно е изпаднал в паника, за да извърши поредица от скодоумни
действия. Да, те са израз на безсилие, паника и страх, че може да изгуби престижната
позиция с висока заплата, която кариерист като него без необходимата
професионална биография, авторитет и компетентност, не само не заслужава, но дори
не е сънувал или мечтал.

Но всичко това не би могло да се случи, ако той не беше станал доброволен заложник на определени лица и кръгове от Задкулисието, които явно кадруват не само в съдебната система. С мълчаливото съгласие на легитимната власт. Ако не беше марионетка, поставена в кабинета на генералния директор на БНР, за да изпълни определени ангажименти(особено преди избора на главен прокурор), Костов не би викал на разговор в Борисовата градина своята подчинена Силвия Великова, нито би се крил зад гърба на хора от екипа си, които използва в този скандал най-безскрупулно. Напротив-щеше да покани в кабинета си на „Драган Цанков“ 4 Управителния съвет на радиото и Редколегията на „Хоризонт“ и да им разкаже за натиска върху себе си, дори и без да назовава имената на тези, които го упражняват. Както и да поиска тяхната морална подкрепа, за да се противопоставят заедно на опитите за вмешателство в кадровата и редакционна политика на обществената медия. И би получил не само тази подкрепа, но и уважението на журналистическата гилдия в радиото.

Сега, в тази ситуация, създадена от самия него, Светослав
Костов има един единствен полезен ход-да подаде оставка, а не да излезе в дълъг
отпуск по болест, например, и така да продължи управленската агония в медията.
И собствената си. А после да си тръгне, окончателно опозорен и без грам
достойнство.

Този скандал направи тайното явно. Ако досега обществото е имало основания да се съмнява, че назначенията на генерални директори на обществените радио и телевизия става с благословията на управляващите, сега завесата падна и макар с изключени прожектори публиката съзря сянката на Кадровика. Тази сянка прозира зад лицата от СЕМ. Същите, които „избраха“ Костов(както и предишните директори), сега очакват знак как да заличат следите от клиентелисткото назначение, да потушат най-бързо този скандал и да се разминат с по-малко пасиви от неговия обществен отзвук. А дали някой ще „сготви“ радиошефа(по неговите думи) или ще го оставят да се пържи в собствената си мазнина, е въпрос само на нечие настроение в даден момент. Но членовете на СЕМ- превърнал се в последните години в паразитна и напълно излишна институция, трябва да отговорят кой ги принуди да елиминират от конкурса за генерален директор на радиото в последната минута Анета Милкова, според добре информирани по темата – фаворит за поста? С аргумента, че не й достигал стаж в радиото, когато със същите документи тя е допусната от техническата комисия към регулатора до участие в конкурса за шеф на БНР и през 2010 година. Как става така?

В последното предаване „Панорама“ на БНТ политологът Антоний Тодоров каза (перефразирам), че ако наистина вярваме в съществуването на Задкулисие, по-добре да дръпнем шалтера и да затворим държавата. Да, усещането за тази зависимост може абсолютно да депресира и обезкуражи всекиго. Но може и да мобилизира голям обществен ресурс срещу паралелната власт. В битката срещу нея свободните медии и журналисти са най-силното оръжие. Защото като осветяват Задкулисието, те го обезсилват. Но в тази битка трябва да влязат и гражданите. Активно. Без тяхната енергия, битката е обречена, каузата – пердута.

Източник: За истината