Руският учен Виктор Григорович през 1845 г.: Габровци са енергични и общителни хора
Руският учен Виктор Григорович посещава Габрово на 30 юни (12 юли по нов стил) 1845 г. Продължаваме да представяме откъси от книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” на Момчил Цонев и Даниела Цонева, част от историческата поредица „Габрово – живият град“. В нея е публикуван и анализиран и текстът, който Григорович посвещава на впечатленията си от Габрово, неговата архитектура, природа, поминък и образование.
Стопанското и културно развитие на българите, както и самостоятелните им въоръжени действия срещу османската власт през 30-те години на ХIХ век засилват стремежите на великите сили, в т. ч. и на Русия, към културно-политическо влияние над тях. Интересът на Русия към българското население се изразява в насочване на славистичната научна мисъл към изучаване на българската история, език и култура.
Един от руските учени, които предприемат изследователско пътуване в българските земи през 19 век, е Виктор Григорович, посетил и Габрово през 1845 г. Като един от изявените руски слависти, професионалните интереси на професора по история и литература на славянските народи са в областите на средновековната литература и старобългарския език.
В търсене на средновековни ръкописи Виктор Григорович предприема през 1844-1845 г. научна експедиция из европейските владения на Османската империя. Чрез описание на балканските земи на империята, руският славист създава един от най-ценните текстове за историята и културата на възрожденските българи. Пътеписните бележки на Виктор Григорович са публикувани в „Очерк за пътешествието ми из Европейска Турция“, който е издаден през 1849 г. (по други данни е издаден за първи път през 1848 г. в кн. III на „Ученые записки Казанского университета“). Езикът, историята и народопсихологията на българите, демографският и етнически облик на българските селища, българските училища са сред основните теми в текста. Включена и е информация за откритите от учения старобългарски ръкописи, монети и надписи. В. Григорович търси ръкописи дори в габровските църкви.
Благодетелят на Габровското училище Николай Ст. Палаузов кани Григорович на обед в Одеса. На срещата им, която се състои около 19 (31) август 1844 г., Палаузов препоръчва на Григорович да посети и Габрово. За гостуването му са уведомени габровските първенци и учители. При посещението си в Габрово на 30 юни (12 юли по нов стил) 1845 г. Григорович се среща с Николай Христофорович Палаузов и Васил Рашеев, които като пратеници на Васил Априлов и Н. Ст. Палаузов по това време са в родното отечество. Двамата са с мисия да проучат актуалното състояние на училището и да изготвят мерки за бъдещото му развитие.
Виктор Григорович във възрожденско Габрово
„Габрово е разположено в долина, през която тече река Истра, или Янтра и рекичките Синкевица и Лапушница. То е застроено доста правилно, има много големи къщи, три каменни моста, три църкви, голямо училище, а наблизо е Соколският манастир…“ – пише Григорович.
Относно административния статут на селището Григорович уточнява, че „поради многочислеността на населението и множеството дюкяни то [село Габрово] заслужава като че ли да бъде наречено град“. Той търси причинно-следствената връзка между стопанския просперитет и неговото административно положение в пределите на Османската империя.
Металообработването според него е една от характерните за Габрово промишлени дейности – габровци се занимават „с направата на железни и стоманени сечива“. И това не е случайно, защото железарството и ковачеството са сред първите занаяти, които се развиват в селището още със създаването му. В. Григорович споменава и за бояджийството като основно направление на габровското стопанство и един от най-старите занаяти, организирани в еснаф. То не представлява голям дял от развитието на занаятчийството в Габрово през Възръждането, но посочването му е най-вероятно във връзка с по-разпространената и важна за селището ни текстилна индустрия.
Според руския славист израз на духа, който превръща Габрово в един от най-големите занаятчийски центрове на възрожденска България е, че габровци са „енергични“ и „общителни“ хора.
Най-голямо внимание в своя пътеписен текст той обръща на еволюцията на Габрово в просветното развитие на възрожденското общество и особеностите в израстването на Габровското школо от средата на 30-те години на ХIХ век, когато е неговото начало. Той обогатява разказа си с информация за спомоществователите на училището, които нарича „радетели за просвещението на своето отечество“ и „благодетели“, за първия учител Неофит Рилски и за спецификите на учебния процес. Като училищни благодетели сочи братята Никола, Константин и Димитър Мустакови – габровски търговци в Букурещ, В. Априлов и Н. Палаузов, които към този момент (лятото на 1845 г.) „не жалят значителни средства“ за построяването на нова училищна сграда. Според констатацията на Григорович „по своята просторност и снабденост с помагала то [Габровското училище] безспорно стои на първо място в списъка на българските училища, въпреки че още не може да се нарече централно“.
Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева може да откриете в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“, а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка:
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
