Свободолюбиво Габрово в плановете за въстание през 1835 г. – Велчовата завера
През 1835 г. в Търновско, Габровско и Еленско се прави опит за въоръжено въстание. Манастирите в региона стават места за въстаническа подготовка. Такова средище на съзаклятниците е и наскоро създаденият през 1833 г. габровски Соколски манастир. В историята този опит за въстание остава с името Велчова завера по името на Велчо Атанасов – Джамджията от Търново. Въстанието е планирано за месец май, но предателство в навечерието на Великден го осуетява.
Идеята на Велчовата завера е да се организира масово надигане на населението в Еленско, Габровско и Търновско с цел освобождаване на старата българска столица, след което тържествено да бъде обявено възстановяването на българското царство. Организаторите съзнават ограничените възможности на българското население за въоръжена борба срещу Високата порта. Затова те подчиняват плановете си на убеждението, че едно българско въстание ще даде основание на Русия да започне нова война срещу Турция, която да доведе до освобождението на Българско.
В началото на 30-те години на века политическата криза в Османската империя се засилва. Още към края на 1828 г. в руското командване достигат сведения, че българите в Габровско се подготвят да въстанат и че при поява на руски войски там, ще са готови да се вдигнат до 10 хиляди души. Според Иван Константинов Сахатчиоглу, търговец от Габрово, „не само мъжете, но даже и жените са готови да вдигнат оръжие, тъй като най-различните престъпления и обиди, които вършат турците, ги възмущават по най-ужасен начин”.
Свободният български дух на габровци впечатлява чуждите пътешественици. Това е отразено и в пътеписната литература, събрана в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” на Момчил Цонев и Даниела Цонева, част от историческата поредица „Габрово – живият град“. Евлия Челеби определя пред 1662 г. Габрово като „бунтовническо“, а близо век и половина по-късно – през 1871 г. Феликс Каниц го нарича „свободомислещо“.
В статии, посветени на книгата с пътеписи, Габрово Daily представи част от народопсихологическите черти, с които са описвани габровци от Възраждането:
Габрово и габровци в старата книжнина: Габровци са свободолюбиви и с бунтовен дух
Габрово и габровци в старата книжнина: „Ние сме истински българи и храбри хора”
През втората четвърт на ХІХ век в българските земи на Османската империя се извършват значителни обществено-икономически и културни промени – ускорено стопанско развитие, засилени икономически и културни връзки и взаимоотношения между различните краища, подем на българското светско образователно дело, наченки на борбата за независима българска църква, активизиране на стопанската, политическа и културна дейност на българската емиграция. Тези нови тенденции в развитието на българските земи са съпроводени от поредното активизиране на българите и в политическата област.
Как се подготвя и развива Велчовата завера, кой е Велчо Атанасов и каква е паметта на поколенията за това събитие – четете в статията от габровския историк Даниела Цонева в националния исторически сайт „Сторник“: Велчовата завера, 1835 г. – съзаклятието за освобождение на Търново и за български княз.
Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева може да откриете в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“, а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка:
Бележка на редакцията: Изображението на Соколския манастир е от сайта pravoslavieto.com.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
