„Сега cъм най-щаcтливият човек“. Елена Кантарева-Дечева, която съживи Епископската базилика

Тя е автор и реставратор на десетки икони, стенописи и мозайки, преподавателка по технология и техника на живописта и стенописта. Описва себе си като творческа личност. Посветила е живота си на опазването на културното наследство. Така започва разказът на „Свободна Европа“ за Елена Кантарева-Дечева, която ръководи реставрацията на Епископската базилика на Филипопол в Пловдив.

Епископската базилика на Филипопол в Пловдив беше официално открита в неделя. Храмът е най-големият паметник на раннохристиянската архитектура и мозаечното изкуство и е уникален по своя мащаб, архитектура и декорация. Въпреки че е открит при разкопки още в периода 1982-86 г., неговата реставрация и експониране завършиха едва тази година.

Основна роля в проучването и възстановяването на Епископската базилика играе доцент Кантарева-Дечева. Именно върху този обект тя пише дипломната си работа като студентка. Няколко десетилетия по-късно получава възможността да работи като проектант и ръководител на реставрационния екип.

„Това се случва веднъж в живота. Благодарна съм на съдбата за този шанс. За мен лично базиликата е кауза,” казва реставраторката пред вестник 24 часа.

“През деcетилетията c болка гледах как се рyши. Бяx cе отчаяла. Сега cъм най-щаcтливият човек.”

Работата ѝ по базиликата започва още през 2015 г. Следват шест години усилен труд, „камъче по камъче“ и „ръка за ръка“ – както и гласи мотото на проекта.

„Първият ми шок беше, когато влязох на обекта и видях неговия мащаб и неговото състояние. Тогава наистина си казах „Боже, аз давам ли си сметка с какво се захванах и защо се захванах с тази работа,“ разказва Кантарева.

През тези шест години тя работи в сътрудничество с голям екип от археолози, инженери, архитекти и реставратори. Резултатът е повече от значим – възстановена е базиликална сграда с обща дължина 82 метра и ширина 36 метра, чиято вътрешност е била богато украсена с колони, християнски символи и мозайки на три слоя.

Проектът е съвместен между община Пловдив, държавата и фондация „Америка за България“.

Реставрацията на обекти обаче не е единствената кауза, на което доцент Кантарева-Дечева посвещава живота си.

„За Епископската базилика непрекъснато се пише и хората са наясно с моята работа по този проект, но аз работя много активно и в областта на църковните изкуства и с моя съпруг имаме зад гърба си изписани доста храмове. За църквата в Пампорово спечелихме национален конкурс за иконостаса, царските икони и част от стенописите. Работихме и по храма „Св. Висарион Смолянски“, където иконостасът е изцяло наше дело, както иконите и стенописите в много други храмове, но аз по принцип не обичам да афиширам тези неща,“ разказва Кантарева пред списание Българска наука.

Освен храмовете, които споменава, е работила самостоятелно или със студенти върху изписването на редица други храмове и параклиси, сред които „Св. Арахангел Михаил” в с. Смилян, „Свети Архангел Михаил” в Асеновград, „Свети Георги Победоносец“ в кв. Панчарево, София.

Днес е редовен преподавател в катедра „Изящни изкуства” към Факултета по Изобразителни изкуства в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Автор е на десетки научни публикации в областта на живописта, техниката и технологията на античните мозайки и църковните изкуства.

Така разделя времето си между преподавателската дейност и изкуството. Отстрани може и да изглежда трудно, но доцент Кантарева-Дечева казва, че е успяла да намери златната среда.

„Заради професията на реставратор аз съм наполовина учен, наполовина човек на изкуството, но намирам някакъв баланс между двете. Иначе съм творческа личност и понеже съм зодия Близнаци, хвърча в небесата и непрекъснато раждам идеи.“

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Източник: zaistinata.com