BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Слово в памет на Апостола в Габрово: Левски е чудото на България, нейното най-голямо съкровище

Габрово почете 147 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски в присъствието на граждани и представители на администрацията и културните институции на 19 февруари.

Габровски свещеници отслужиха панихида, а ученици от НУ „Васил Левски“ представиха поетични текстове за Дякона. Членове на клуб „Млад възрожденец” при Национална Априловска гимназия и членове на НД „Традиция“ бяха на своя пост с организиран почетен караул. Оркестър Габрово изпълняваше тържествена музика.

Габрово почете 147 години от гибелта на Васил Левски, 19.02.2020. Снимка: Община Габрово

Левски е чудото на България, нейното най-голямо съкровище и най-скъпоценният й дар за човечеството

Възпоменателно слово прочете Даниела Цонева, историк и председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово“. Габрово Daily публикува текста на словото:

147 години след гибелта на Апостола той остава най-неоспоримата знакова личност – олицетворение на българската идентичност в многонационалното човешко разнообразие. След всяка годишнина  ние продължаваме да „доизмисляме“ Левски като идеал, да го „конструираме“ според собствените си познания за него, но и да се убеждаваме, че той „не може да бъде доближен  и достигнат“.

Невъзможно и ненужно е да мислим за Левски само като модел, образец за подражание, за сверяване на свои лични или национални програми според неговите завети. Левски „не трябва да бъде възприеман като идеализиран и консервиран образ“, а като историческа личност, чиито идеи и дело са „ориентир“ в днешния глобален свят.

Според Мерсия Макдермот – англичанката, дръзнала да напише книга за Левски, той  е „чудото на България, нейното най-голямо съкровище и най-скъпоценният й дар за човечеството“.

И днес отношението на българина към неговия Левски, обичан по особен, личен начин, е сякаш Апостола ни е напуснал  вчера, а не на 6 (18) февруари 1873 г. и като, че ли още живее. Затова неслучайно винаги си спомняме  думите му: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“ – една диалектическа връзка, добре осмислена от йеродякон Игнатий. Нейната сила се открива в  динамиката на неговия образ, в съхранената памет на нацията ни. Този образ се е изменял и продължава да се изменя, той не е застинал. Всяко време променя по нещо разбирането ни за Левски. Но неговото дело винаги остава  действителна част от обществото ни  и днес, а не факт от миналото ни.

Даниела Цонева, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ Габрово чете слово за Апостола, 19.02.2020. Снимка: Община Габрово

В началото на януари 1873 г. съдиите виждат за първи път фигурата на човека, който познават  от снимките и полицейските описания. Русата му коса е покрита с превръзка, но главата му е гордо вдигната.  Тлеещите му сини очи са помрачени от болка и безсъние, но в тях няма нито страх, нито молба. Посивялото му лице, което носи белезите на напрежение и душевни терзания, в този момент  е спокойно  и изразява  ведростта на примирението. И един войнишки шинел, наметнат върху плещите му покрива стройната му фигура. Но нито раздърпаното облекло, нито оковите на ръцете накърняват вроденото му човешко достойнство. В залата Левски влиза не като пленник, а като господар, който е  горд, непоколебим, сдържан и изглежда своите съдници с презрително безразличие. Неговите отговори са неочаквани и объркващи дори на най-обикновените и формални въпроси: Как е името ти; Кога излезе от родното място; С какво се занимаваше; Какво е твоето упование? …

Левски не се огъва нито под прекия натиск на кръстосания разпит, нито от още по-коварното въздействие на самотата и разочарованието, че тези, които са целували  кръстосаните нож  и револвер в клетва пред Евангелието да опазят тайните на организацията, приобщават своя глас към гласа на обвинителите. В съдебната зала самата свобода се оказва подсъдима,  осъдена  и  предадена на пламъците на мъченичеството. Навярно много пъти, докато чака потвърждението на обявената присъда „смърт чрез обесване“, Апостола подлага на преоценка следваната от него политическа линия за освобождение. А доказателство, че неговата смелост, е смелост на обречения са думите му: „Какво ще ме е страх, аз по-напред съм си изпратил душата при Бога и тогава съм тръгнал по този път“.

Самото признание на Левски „Аз съм посветил себе си на Отечеството още от [18]61-во [лято] да му служа до смърт и да работя по народната воля“ е основание да определим, че това  е началото на неговото ново предначертание, да изостави монашеския обет и да прегърне свещената кауза за свободата на българския народ – свободата на човека и народа като висш идеал на тогавашния възрожденски българин. Левски не написва оди за България. Не изрича като Раковски: „няма нищо по-свято за човека от отечеството“. Не се просълзява като Каравелов пред  своето „отечество любезно“. Левски не изпява и вдъхновените Ботеви песни. Той просто и по човешки изразява синовната си обич към България, като се бори и умира за нейното бъдеще, за да „остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец“. И ако той е наричан Апостол на свободата, това не е само защото се бори за политическото освобождение на България, а защото се бори за общество от свободни хора. Васил Левски е велик не само защото е последователен революционер, не само защото е безспорно един от най-талантливите  организатори на освободителната революция, не само защото е безумно смел и решителен, а защото създава идеала на един справедлив бъдещ свят, съобразен с божествената същност на човешката природа. Прозренията на Левски издържат изпитанията на близо век и половина, през годините на който се вписват като наш национален опит и традиция. Те ще бъдат в основата и на  утрешния ни стремеж  за опазване на българската държава и държавност, в изграждането на принципите за равноправното ни участие в съществуващите или на бъдещите наднационални организации и съюзи.

Снимка: Габрово почете 147 години от гибелта на Васил Левски. Източник: Община Габрово

Материалът Слово в памет на Апостола в Габрово: Левски е чудото на България, нейното най-голямо съкровище е публикуван за пръв път на Габрово Daily.

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!