BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Умението да преподаваш на деца и учители – историята на Борислава Данева


Тайните на индивидуалния подход в класната стая и изкуството да го владееш

Борислава Данева
Снимка: „Под моста“

Диференцираното преподаване е организиране на учебния процес по начин, съобразен както с конкретното ниво на знание на всеки ученик и неговото емоционално състояние, така и с особености в характера и вниманието към личните му проблеми.

За да разберем повече, се срещаме с участници в програмата „Заедно в час“, които ни пренасят в училищното ежедневие. Този път, за да проследим процеса през погледа на учителя. Какво е чувството да застанеш отново в класната стая, но в другата роля?  И колко голямо е предизвикателството да изградиш индивидуален подход към всяко едно дете?

Борислава завършва „Социални дейности“ в Англия през 2012 г. и се връща в България без категорично решение да се завръща и „само за лятото“. Неусетно плановете се променят и решава да остане по-дълго. Потапя се в „практиката“ на социалните дейности – работи с маргинализирани групи, деца от общностни центрове, семейства на затворници, с бежанци, за да стигне постепенно до това да бъде учител. Временно отхвърля идеята с мисълта „Какво мога аз да преподавам?“. Но съдбата я отвежда до „Заедно в час“, защото, „когато има какво да дадеш, нещата няма как да не се случат.“

Борислава Данева
Снимка: „Под моста“

От студентския живот в Англия през преподаването на английски език в Златица и София, пътят на Борислава я води до настоящата ѝ роля – специалист въвеждащо обучение на учители в „Заедно в час“. Борислава е сред хората от екипа на организацията, които първи се срещат с новите учители. Подготвя и провежда първите обучения на участниците, подкрепя ги да навлязат в теорията и практиката на учителската професия и отговорностите, които тя носи.

Как протича самото обучение? Какво се стремиш да предадеш на новите учители?

Борислава: Моята част от работата по подготовката на учителите е най-интензивният им период в програмата. Това е времето от подписване на договор до влизане в училище. Тези, които подписват договор, посещават класни стаи на наши колеги в други училища, преминават въвеждащи задачи, имат информация за четене, за да навлизат малко по малко надълбоко в проблема на образованието. След това лятото в период от седем седмици се провежда и  голямото им обучение, преди започването на учебната година.

Борислава Данева и учители от „Заедно в час“
Снимка: „Под моста“

Именно през лятото е времето, когато учителите трябва да планират и първите си уроци. А те се планират дълго. Имаме установен модел и рамка на преподаване и учене. Използваме добри практики за развитие на учениците, от опита на учители в български класни стаи и световни примери.

Когато правиш обучения, първо се питаш дали искаш да научиш учителите на нещо конкретно – как се планират уроците, как да диференцират (да подготвят урока спрямо нуждите на всеки ученик), как да управляват класната стая, или по-скоро искаш да ги научиш на нагласи и вярвания, а след това те сами да се развият.

Истината е, че трябва да има баланс между двете.  Независимо дали учителите са минавали през формално обучение в университет, или за пръв път се сблъскват с преподаването, първите три години в училище са наистина трудни.

Това, което аз като личност и професионалист много държа да им предам, е тази вяра, че всичко е възможно, че е възможно децата да се развиват, казва Борислава. Другото е личната отговорност, която трябва да поемат като учители – за процеса на преподаването и въобще за ситуацията в училище.

На въпроса какво се случва, когато се изправи пред целия клас, с всички различия на знанията и характерите, Борислава отговаря, че ако имаш един клас от 25 деца – имаш 25 нива на знания по предмета, 25 индивидуални съдби, защото всяко дете идва с определена „история“. Най-голямото страдание за един учител е, че той не дава необходимото на всички деца. Винаги се чувства, че една група от класа не учи, че на част от децата им е скучно, или прекалено трудно.

Борислава и учителите се впускат в приключението да си учител
Снимка: „Под моста“

За да открият какво изпитват децата и как приемат учебния процес, Борислава и нейните колеги провеждат анкета-проучване. Търсят тяхното мнение и оценка за метода на преподаване и за това как учителят може да направи учебния материал по-достъпен и интересен.

За положителната страна на това да си част от „Заедно в час“, Борислава е на мнение, че „всеки би могъл да бъде учител и трябва да има косвено или пряко ангажимент и роля, за да допринесе по някакъв начин за образованието. Дали, като разказва истории наяве, за да знаят хората, или по друг начин, трябва да има приемственост.

Велислава Карагьозова и част от нейните ученици от ОУ „Антон Страшимиров” в с. Бохот
Снимка: Личен архив

За неразделното приятелство и силата на откровението

Освен силно приятелство, това, което свързва Цветомира Енева и Велислава Карагьозова, е ОУ „Антон Страшимиров” в село Бохот, област Плевен. В началните класове грижите за учениците поема Вели, а Цвети продължава обучението им от 5-и до 7-и клас. Цвети следи дейността на „Заедно в час“ от самото начало на организацията през 2011 година, с очакване  да започнат да работят и в Плевен, за да кандидатства. Велислава, от своя страна, попада случайно, но кандидатства с непоклатимата нагласа:

„Какво по-хубаво от това един млад човек да работи с деца, да им бъде полезен и да развива както своите лидерски умения, така и тези на учениците?“, споделя тя.

Велислава Карагьозова с учениците си в с. Бохот
Снимка: Личен архив

Малките ритуали, които променят всичко

„Старая се да знам колкото може повече за децата си. Интересувам се от какво се вълнуват, какво ги тревожи, на какво се радват, за какво мечтаят. Спомням си света както го виждах на тяхната възраст. Споделям с тях. Откровена съм.  Опитвам  се да ги провокирам да мислят критично“, разказва Цвети за подхода си в общуването с децата. Той е и основа на всички действия, които прилага, за да направи учебния процес полезен и интересен за всички деца и техните индивидуални нужди.

„Всяка седмица си правим „кръгче” – петъчна рефлексия. Това е наш ритуал, в който всеки изказва свободно мислите си, преживяванията и наученото в изминалата седмица. Тук е мястото, където децата се учат да благодарят, да дават конструктивна обратна връзка на съучениците си, дискутираме фундаментални теми – какво са честността, справедливостта, истината, приятелството, образованието.

Всеки наш час започва с тайния ни поздрав – пляскаме с ръце по определен начин, а след това всички залепваме на емоциометъра на стената кой каква емоция изживява в момента. Винаги, когато някой отказва да работи, защото се страхува, че не може да се справи, му показвам портрета на Боян Петров над дъската и карам целия клас да прочете високо девиза ни: „Вярваме, че можем!”“

Един от значимите проблеми, пред които Цветомира е изправена, са сериозните пропуски в образованието на учениците ѝ, за които тя открива решение чрез играта:

„Когато сме на двора, задавам въпроси от различни сфери –  и хвърлям топката неочаквано към някого. Децата много я обичат и доста научават от нея. Времето в автобуса на връщане от училище също е възможност да обобщим какво сме научили през деня“.

„Учителят работи с най-финото – човешкия материал, затова проявата на човечност в отношенията учител – ученик е важно условие за взаимно доверие и подкрепа“ – казва Велислава и разкрива повече за своя подход.   С инициативата „Малки големи учители“ децата от 5-7 клас правят съвместни уроци, в които големите ученици учат по-малките.

Упражнения по български език и математика, организиране и провеждане на спортни празници по проекта „По-здрави деца“, както и насърчаването на участието на деца  в конкурси за рисунка като: „Градът, за който мечтая“ и „Пейзаж от моята България“ и такива като: „Вечните стихове и песни за България“ са част от другите инициативи за личен подход.

За спецификата на прилагане на диференцираното преподаване, Цветомира е на мнение, че възрастта на учениците не е фактор от основно значение и допълва:

Предизвикателството идва от това, че във всеки клас всеки е на различно ниво и със собствени потребности.  Но има нещо, което е общо за всички – българският не е техният майчин език. Това е причината да работим в тази посока – говорни и комуникативни умения, наваксване на пропуски от начален етап, овладяване на езиковите норми в българския език.“

На въпроса кой е най-ценният урок за тях, Велислава посочва думите на австрийския психотерапевт Виктор Франкъл: „Човек не може да контролира изцяло това, което му се случва, но може да избира как да реагира на това, което преживява.“

„Грижи се за себе си!” пък е напътствието, отправено от Цвети и обяснено с думите: „Учителите имат склонност да забравят, че освен супергерои са човешки същества. В края на миналата учебна година разбрах, че ако искам да съм ползотворна в работата си, подкрепяща учениците си и всеотдайна за семейството си, трябва да отделям време за себе си и нещата, които обичам да правя.“

За това как се постига балансът между ролята на учителя-авторитет и учителя-приятел, Цветомира отбелязва: „Децата лесно те пускат в света си, ако си решил да влезеш честно и искрено. Те усещат честотите ти, истинските ти вибрации. Знаят, когато те е грижа за тях, когато „гориш” в работата си и го правиш със сърцето си. Балансът при мен се случва някак естествено, не съм работила целенасочено.“

Велислава добавя: „Освен баланс между двете роли в професията, друго, което трябва да е на лице, е доверието и уважението на учениците към учителя, което изисква доста време, за да бъде спечелено.“

За финал опитахме да разберем коя е най-голямата радост от преподаването: „Детските ръце, които ме обгръщат, на влизане в училище. Когато чувам „моля”, „благодаря”, „извинете”. Когато някое неуверено дете се осмели и дава верен отговор, а другите го аплодират. Когато намеря писмо или рисунка в чантата си. Когато ми кажат: „Госпожо, ще опитам! Вярвам, че мога!”

Източник: За истината

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!