Как се краде от ремонт на пътища и мантинели и защо пак се подписват договори с фирми на Таки? Променя ли се нещо или само се пренасочват паричните потоци? В студиото на „Дневен ред“ Генка Шикерова и Миролюба Бенатова говорят с бившия служебен министър на регионалното развитие Николай Найденов. Той говори и за началничката на кадастъра във Варна, която беше отстранена заради незаконното строителство в местността Баба Алино в началото на юли и заяви, че ще съди Найденов за клевета по повод думите му, че два пъти е правил опити да я отстрани заради сигнали за нарушения.
Сдруженията „Данни за добро“ и Pro Veritas („За истината“) започват заедно работа MAP-Desinfo, насочен към наблюдение и анализ на вредни наративи в България.
Изпълнението на проекта започна на май 2026 г. и ще продължи до юли 2027 г. Той се финансира от Фонд „Партньорство“ (PACT), администриран от Институт „Отворено общество“ – София.
Целта е практическа: да се изгради работен процес, който помага на изследователи и журналисти да проследяват как вредни наративи се появяват, разпространяват и променят в различни медийни среди. Това включва традиционни медии, онлайн издания, YouTube канали, TikTok, Facebook и Instagram.
Защо правим това
Публичният разговор в България е повлиян от повтарящи се наративи за ЕС, НАТО, Русия, миграцията, пола, изборите, съдебната система и други чувствителни теми. Важното при тях не е само дали отделно твърдение е вярно или невярно, а каква история изграждат: кой е представен като заплаха, кой е виновен, кой е жертва и каква реакция се внушава. Именно тази рамка може да бъде вредна, особено когато се повтаря през социални мрежи, онлайн медии, публични фигури и местни контексти.
В момента голяма част от тази работа все още се върши ръчно. Журналисти, проверители на факти и изследователи често проследяват отделни случаи един по един. Това остава необходимо, но по този начин е трудно да се видят по-широките модели.
MAP-Desinfo има за цел да подпомогне тази работа чрез по-систематичен процес. Проектът ще съчетава медиен мониторинг, машинно подпомогната класификация и журналистически анализ. Резултатът трябва да бъде по-ясна картина кои наративи са активни, къде циркулират и как са рамкирани.
Какво ще изгради проектът
Проектът е организиран около прост работен процес.
Първо, ще събираме релевантно медийно съдържание от системи за мониторинг и публични онлайн източници. Това включва текст, изображения и, когато е възможно, транскрипции от аудио и видео съдържание.
Второ, ще използваме икономични езикови модели за първоначален преглед на събрания материал. Те ще помагат да се отделя релевантното от нерелевантното съдържание, така че ръчният преглед да се съсредоточи върху случаите, при които е най-вероятно да се виждат повтарящи се модели.
Трето, ще анализираме филтрирания материал в по-голяма дълбочина с по-мощни frontier модели. Тези модели ще свързват подбраните материали с предварително идентифицирани модели на манипулативно съдържание и ще изготвят подробни доклади за това как се изграждат и разпространяват вредни наративи.
Проектът ще разработи и табло за преглед на събрания и анализиран материал, което да помага на журналистите да следят какво циркулира в тяхната информационна среда.
Ролята на журналистите
Pro Veritas ще координира група регионални журналисти, които ще документират конкретни случаи от своите области на работа. Тяхната роля е важна, защото регионалната информационна среда често е трудна за разчитане и остава неразбрана от националните медии.
Националният медиен мониторинг може да покаже какво е видимо в центъра, но често пропуска как наративите се адаптират към конкретен град, общност, малцинствена група или местен конфликт. Регионалните журналисти са в по-добра позиция да забележат тези местни версии и да обяснят контекста им.
Тяхната работа ще помогне и за подобряване на методологията. Проектът няма да разчита само на предварително зададени категории. Когато журналистите срещат нови случаи, списъкът с наративи и процесът на класификация ще могат да се прецизират.
Първо методологията
Преди системата за мониторинг да бъде полезна, проектът има нужда от обща методология. Трябва да определим какво означава „вреден наратив“ за целите на този проект, как се документират случаите и как се проверява автоматизираната класификация.
Първият етап ще бъде посветен на тази основа: идентифициране на начални категории наративи, разработване на формат за журналистическо докладване и тестване доколко автоматизираните инструменти могат да подпомогнат анализа.
Какво следва
Следващата стъпка е изграждането на методологията, техническата система и работния процес с журналистите. След това проектът ще премине към редовен мониторинг и анализ.
Ще публикуваме информация за развитието на работата, включително за методологията, таблото и аналитичните резултати.
MAP-Desinfo се изпълнява от „Данни за добро“ в партньорство с Pro Veritas („За истината“), в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
Румен Радев ще бъде принуден да открие картите си. Каквото и да направи, част от избирателите му ще бъдат разочаровани. Затова е по-добре да прави това, което е морално и справедливо, пише Даниел Смилов в анализ за „Дойче веле„, който „За истината“ препубликува.
Румен Радев дойде на власт с впечатляващ като подкрепа, но парадоксален като съдържание мандат. От една страна мнозина гласуваха за него, защото не можеха да понесат повече арогантността и цинизма на управлението по модела „Борисов-Пеевски„. Това бяха част от хората на многохилядните митинги от края на 2025 година и най-вече тези, които искаха най-после категорично мнозинство в парламента без ГЕРБ и ДПС. От друга страна обаче Радев мобилизира за победата си антиевропейски избиратели и подкрепящи инвазията на Владимир Путин в Украйна. Месец и половина след началото на новото управление обаче започва да се усеща напрежение между двата различни мандата, които избирателите му дадоха.
Бойко Борисов оценява като „много майсторски“ начина, по който Радев се справя с напрежението. Според него настоящият премиер говори и прави едно в ЕС (продължава санкциите за Русия и гласува да са целогодишни), а за вътрешна употреба поставя под въпрос някои от новите предложения – като например санкциите срещу руския патриарх Кирил или съсобственика на „Лукойл“ Вагит Алекперов. За Борисов това е висш политически пилотаж.
Всяка похвала от Борисов към опонент е като данайски дар – винаги в нея има нещо скрито. Тук скритото в посланието на лидера на ГЕРБ е, че Радев всъщност води проевропейска политика, а говори друго. Но по-големият проблем е, че Борисов хвали поведение на Радев, което може да се възприеме като цинично. Цинично е, ако говориш едно и правиш друго, осъзнавайки, че това разминаване на думи и дела е изгодно за теб.
Тази ситуация, макар и похвалена от Борисов, всъщност е неизгодна за Радев. Неговата легитимност изисква хората да го възприемат не като умел политически циник и прагматик (от типа на Борисов и Пеевски), а като политик на принципа и убеждението, който не само прави правилните неща, но е и честен и открит към избирателя си. Решаването на точно тази задача може да се окаже невъзможно поради двойния мандат, който Радев получи от избирателя. Той ще бъде принуден да открие картите си. Каквото и да направи, част от избирателите му ще бъдат разочаровани. Затова е по-добре Радев да прави това, което е морално и справедливо, и да не допуска разминаване между думи и дела.
Войната срещу Украйна
По отношение на Украйна Румен Радев заема позиция, която може бъде разпозната като цинична. Първо, новото правителство спира военната помощ (която и без друго скоро не е давана), но продължава да изнася военна продукция за Украйна срещу заплащане. Второ, Радев твърди, че е за мир (т.е. прекратяване на войната), но очевидно няма идея за това как Путин може да бъде накаран да седне на масата за преговорите. Ако всички спрат военната помощ за Украйна, тя сигурно ще капитулира и това ще прекрати войната, но това ли е планът на Радев? Вероятно не е, защото не само е неморален, но е и силно неизгоден за България – защо ни е нужна агресивна Русия на румънската граница? Кант не случайно е изисквал хората да се водят от правила, които могат да бъдат да следвани от всички останали разумни същества. Ако всички последват правилото на Радев, Украйна просто ще капитулира и всички в ЕС (и не само) ще трябва да се чудят как спешно да гарантират сигурността си срещу една имперски настроена, военизирана диктатура.
Същото важи и за предложените санкции срещу руския патриарх Кирил и Вагит Алекперов. Противопоставяйки им се, в единия случай Радев сякаш се самоназначава за гарант на православието и това сигурно се харесва на част от избирателите му. Но за кое православие става дума? Нима Гърция, Румъния и самата Украйна не са също загрижени за православието? Нима православието се символизира точно от свещеник, служил на КГБ, който многократно е одобрявал и възхвалявал агресивната война на Русия? И какво е общото с Освобождението на България през 19 век с всичко това?
По отношение на Алекперов допускането, че българската позиция по въпроса със санкциите ще накара „Лукойл“ да изтегли иска си срещу България или да поиска по-малко пари, е куриозно. По-добре е да се готвим сериозно за това арбитражно дело и да гарантираме по законов начин нашите интереси и интересите на собствениците на рафинерията в Бургас. А международните санкции (включително тези от САЩ) срещу „Лукойл“ вероятно няма да бъдат свалени и някакъв режим на специално управление ще продължи да е необходим.
Радев вероятно добре разбира, че Украйна е жертвата на агресия във войната. А от това следва, че е правилно да се подпомага несправедливо нападнатия. Всички други аргументи от рода на арбитражното дело срещу „Лукойл“ и защитата на православието и мира чрез спиране на помощта за Украйна всъщност се разпадат под собствената си тежест. Неудачите на Русия на фронта подпомагат осъзнаването на морално правилната позиция. А и в крайна сметка Радев сигурно усеща, че сегашната му позиция по отношение на украинския въпрос може в средносрочен план да подкопае легитимността му като политик на принципа, какъвто той безспорно иска да бъде.
Всички членове на местната структура на ДПС в Нови пазар напускат партията, съобщи БТА в петък, като цитира досегашния лидер на местната организация Талиб Исмаил.
По думите на Исмаил напускат всички 26 членове на местната структура на ДПС, като причина са слабите резултати на изборите на 19 април. Но пред „Дневник“ представител на организацията, пожелал да не бъде цитиран, е посочил като причина несъгласие с ръководството на партията.
Новината идва, след като миналата седмица друга местна структура на ДПС – тази в Кирково, също подаде оставка. Като причина организацията цитира „натрупано напрежение и задълбочаващи се разногласия“ с ръководството на ДПС, пише „Свободна точка“.
„Бяха изразени притеснения относно разминаването между решенията и очакванията на местните партийни структури и действията на отделни представители на националното ръководство“, написа общинският съвет на ДПС в своя позиция.
В нея се споменават поименно кметът на Кърджали и зам.-председател на ДПС Ерол Мюмюн, както и зам.-председателят на парламентарната група на партията Байрам Байрам.
След тази позиция зам.-председателката на парламента от ДПС Айтен Сабри отиде в Кирково, за да се срещне с кмета Шинаси Сюлейман. С публикация във Фейсбук тя благодари за „откровения разговор“ и заговори за „единството“ на ДПС.
Сега стана ясно, че и друга местна структура на ДПС е взела решение да напусне партията. До момента няма публична официална позиция на организацията, която да обясни решението.
В общинския съвет на Нови пазар има седем общински съветници от ДПС. Сега те стават независими, каза Исмаил пред БТА.
Свободна точка потърси общинските съветници за повече информация, но до публикуването на текста не получихме отговор от тях.
Къде е Пеевски
Тези трусове в местни структури на ДПС идват на фона на отсъствието на лидера на формацията Делян Пеевски от публичното пространство. При предишния парламент Пеевски активно публикуваше позиции и излизаше пред медиите, за да обяснява действия на тогавашното правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН, което разчиташе на подкрепата на ДПС, за да остане на власт.
След изборите на 19 април управлява ново правителство на „Прогресивна България“ (ПБ) начело с Румен Радев. Въпреки че Пеевски вече не се появява публично, неговата партия подкрепя повечето предложения на управляващите в Народното събрание за разлика от другите опозиционни партии.
В същото време Радев дойде на власт с обещанието да „демонтира модела „Пеевски – Борисов“, имайки предвид отнемане на властовите механизми от Пеевски и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Новият зам.-кмет по строителствоинж. Веселин Христакев Снимка: Община Шумен
Шести заместник-кмет си тръгва от екипа на шуменския градоначалник Христо Христов. На 4 юни стана ясно, че ще бъде сменен зам.-кметът по строителство и благоустройство, след като досегашният инж. Андреан Ваньов е подал оставка.
„Толкова бързо се сменят, че вече не можем да им научим имената“,
иронично коментират общински съветници.
Новият зам.-кмет по строителство ще бъде инж. Веселин Христакев, обявиха с прессъобщение от кметската администрация. Христакев е четвъртият строителен зам.-кмет в екипа на Христо Христов.
Първият, с когото Христов започна мандата си, беше арх. Николай Симеонов. Той се задържа на поста само седем месеца и подаде оставка през юни 2024 г. Така и не обясни публично какво го е накарало да избяга от екипа на новия шуменски кмет. След него зам.-кмет по строителство стана инж. Лиляна Гайдаржиева. Тя остана на горещия стол още по-кратко – четири месеца от юли до октомври. Третият строителен зам. кмет инж. Андреан Ваньов засега е най-дълго оцелелият на поста – от ноември 2024 г. до май 2026 г.
Новият зам.-кмет инж. Веселин Христакев ще встъпи в длъжност от 3 юни 2026 г., съобщиха от пресцентъра на общината. Инж. Христакев досега е бил директор на дирекция „Устройство на територията“ и с назначаването му „се запазва приемствеността в управлението на текущите инфраструктурни обекти и инвестиционни инициативи“, казват в прессъобщение от кметството.
Посочено е, че досегашният заместник-кмет по строителство и благоустройство инж. Андреан Ваньов е „освободен по негово желание да прекрати работата си в общинската администрация по лични причини“, а кметът Христо Христов му изказва благодарност „за участието му в екипа на общината и за ангажираността към изпълнението на задачите в ресора, като му пожелава здраве и успех в бъдещата професионална реализация“.
Рекордни кадрили по върховете
Кадровата въртележка в екипа на шуменския кмет започна буквално дни след встъпването му в длъжност през ноември 2023 г. За по-малко от три години Христо Христов успя да смени четири пресаташета, шестима заместник-кметове и секретаря на общината. А ако спазва девиза на коалиционния си партньор (ДПС-Ново начало) „Най-доброто предстои“, през последната година от мандата си направо ще зашемети гражданите с нови назначения.
Само два месеца след встъпването в длъжност на кмета Христов, оставка подаде медийният му съветник Камен Андонов, университетски преподавател, който беше плътно да градоначалника по време на предизборната му кампания (след това като пресаташета се смениха още три дами). После си тръгна проф. Светла Станкова, зам.-кмет на по образование и култура, която също участва в предизборната кампания заедно с кмета и беше избрана за общински съветник. Проф. Станкова напусна поста си през април 2024 г., само пет месеца след влизането в кметския екип.
В края на юни 2024 г. реши да си тръгне и зам.-кметът по строителство и благоустройство арх. Николай Симеонов. Като мотив той посочи лични причини. Сега в строителството има четвърти зам. кмет.
Трима зам.-кметове се смениха в ресора „образование, наука и култура“. След проф. Станкова, за просветен зам.-кмет беше назначена доц. Виктория Ковчазова. Тя „удържа“ на поста по-малко от година – от 1 юли 2024 г. до края на април 2025 г. и подаде оставка по лични причини, каквата е „стандартната процедура“ в екипа на шуменския кмет. В началото на май 2025 г. за заместник-кмет по образование и култура беше назначена Даниела Савчева, бивш експерт от администрацията. Тя още е на поста си.
От 1 юни 2025 г. беше направена смяна и във финансовия сектор. На мястото на тогавашния зам.-кмет по финанси Десислава Петрова беше назначен Бейнур Ахмед, по онова време (и след това) общински председател на ДПС-Ново начало. Назначаването му беше откровен реверанс към новия политически партьор на кмета – Делян Пеевски.
От 21 януари 2026 г. беше сменен и секретарят на община Шумен – на мястото на Христо Павлов беше назначена дошлата от София Ирина Кьосева.
Засега смени няма само в социалния и икономическия сектор – зам.-кметовете Светослава Хайнова и Николай Колев са единствените оцелели от първоначалния екип на кмета Христов.
Срещата на Румен Радев с Еманюел Макрон в Елисейския дворец, 27 май 2026 г. Снимка МВнР.
Европа не се стреми към „постигане на конвенционална победа над ядрена сила“. Радев формулира абсурдна „цел“ на Европа, за да обоснове своята позиция за необходимостта от капитулация на Украйна и примиряване от страна на Европа с агресията на Кремъл, чиято цел е унищожаването на независимата украинска държава, пише Огнян Минчев въвфейсбук. Заглавието е на редакцията.
Преди всичко, Европа не е във война с Русия, за да се стреми към каквато и да е победа над нея – включително конвенционална. Европа мобилизира своите отбранителни способности и оказва финансова, политическа и материално-техническа помощ на Украйна, защото отлично разбира логиката на агресията: след евентуалното поражение на Украйна, Кремъл ще направи следващите стъпки, декларирани в прословутия меморандум от декември 2021 г. – връщане на геополитическото статукво от Ялта, ново поробване на Източна Европа и практическо зануляване на Европа като стратегически фактор. Затова Европа помага на Украйна, но не участва във войната с Русия.
Второ – като пряко следствие на факта, че Европа не е участник във войната: преговори между Европа и Кремъл може да има единствено ако Европа е в ролята на посредник. Украйна определя своите национални интереси в отговор на агресията и никой не може да преговаря с Кремъл вместо Украйна. Всяка трета страна може да бъде само посредник. Посредниците не се стремят към „конвенционална победа над ядрена сила“ – те работят за оптимизиране на непрекия диалог между враждуващите страни. Опитите на администрацията на президента Тръмп да посредничи в конфликта от позиции, очевидно по-близки до тези на Кремъл, доведоха до практическа самоизолация на Вашингтон в преговорния процес.
Трето, комфортното парламентарно мнозинство и потенциала за практически еднолично взимане на решения от страна на Радев като политически лидер и премиер, вече водят – и все по-често ще водят до слагане знак на равенство между неговите лични позиции и интепретации на основни национални и международни проблеми, и дългосрочния български национален интерес. Такава е логиката на политическото представителство – този който има мнозинство, управлява, включително и външната политика на страната. Затова е изключително важно да се мобилизират легитимните функции на опозицията и общественото мнение като корективи на официалната държавна политика. Никой от нас не може да си позволи да мълчи и да наблюдава. В една демократична система няма единоначалие, козируване и подчинение. От всички нас зависи качеството на публичния дебат, което допринася за създаване на рамката, в която се упражнява властта – в това число и във външната политика.
Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.
На извънредна сесия, свикана от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, общинските съветници не подкрепиха предложението на администрацията за изпълнението на проект за реконструкция на „Паметник на загиналите антифашисти – Братска могила“ в парк „Пети октомври“ в града. Вчера, потърсен от „За истината“ той изрази съмнение, че предложението му ще събере мнозинство. Оказа се, че това по-скоро прилича на предварително уговорен мач, за да могат кметът и управляващото мнозинство около ГЕРБ в Общинския съвет да се измъкнаха от скандала, който би предизвикало решението за промяна на облика на паметника. Този извод се налага, защото винаги, когато едно решение е важно за Тодоров, той намира мнозинство сред съветниците, за да го прокара. Сега това не се случи, защото Живко Тодоров не обича шум в системата и иска да бъде харесван от всички, а не да изправи срещу себе си част от гражданите на Стара Загора, които иискат паметника да запази сегашния си вид и биха го бранили от събаряне дори физически.
Идейният проект за реконструкция на монумента е на скулптора-реставратор Никола Стоянов и на неговия екип.
Той предвижда премахването на монолитната гранитна стена с петолъчката, сърпа и чука – комунистически символи, забранени да бъдат поставяни на обществени места от Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Само че в предложението на кмета до общинските съветници липсва подобна аргументация.
Като мотиви за промяната на визията на монумента е посочено, че мястото около него може да се превърне в обществено средище, което да обединява гражданите чрез култура, образование и памет, а обновяването на мемориала би допринесъл за подобряване на естетиката на градската среда!?
Тази аргументация обаче е чиста проба бягане по тъча, защото въпросът да остане или да бъде премахнат този паметник е чисто идеологически, а не естетически. А когато хората на власт се правят „на умрели лисици“, гражданите престават да им имат доверие.
Идейният проект за нова визия на паметника е на скулптора-реставратор Никола Стоянов и неговия екип.
Той е внесен от община Стара Загора за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН с всичките му части и с виза за проектиране. Това се налага от факта, че веднага след падането на тоталитарния режим през 1989 г. монументът получава статут на недвижима културна ценност от местно значение.
По този начин тогавашната все още комунистическа власт в града поставя бариера пред евентуалното му премахване или промяна.
Като минава през всички процедури в НИНКН и Министерството на културата, преписката е върната през май на администрацията с препоръки към нея да бъдат приложени Решение на Общински съвет-Стара Загора за поставяне/преместване/премахване на монументална скулптура, схема по ЗУТ, издадена от Главния архитект и заявление за представяне и защита на проекта пред Министерство на културата, заедно с визуализация и изработен макет. Но отникъде не става ясно защо тази преписка е бавена половин година.
От НИНКН отказаха да предоставят проекта на „За истината“ с мотив, че не е посочена целта, с която го искаме от Института.
А след отговора ни се оказа, че това право има само община Стара Загора.
Заседанието на Общинския съвет – зле режисирана постановка
Свикано набързо, на извънредното заседание на Общинския съвет присъстваха едва 38 от всичките 51 общински съветници.
В него не участваха председателката Ивета Лазарова, кметът Живко Тодоров и зам. кметицата по културата Милена Желева, в чийто ресор беше разглеждания въпрос – единственият в дневния ред на сесията.
Още този факт показва всъщност колко важно за кмета и неговия екип е това предложение. Освен зам. кметът арх. Мартин Паскалев, който трябваше да отговаря по компетентност на въпросите на съветниците, до каквито изобщо не се стигна, неясно защо в заседанието участваха зам. кметът по бюджет и финанси Светослав Колев и зам. кметицата по здравеопазването и социалните дейност Павлина Делчева,
които стояха в залата по-скоро като декор.
Дискусия по същество така и не се състоя. И това беше очаквано. Общински съветници, главно от групата на „Възраждане“, повториха и потретиха позициите си срещу посегателството върху паметника от предишни заседания, на които този въпрос беше обсъждан без резултат. При гласуването предложението на кмета беше отхвърлено. От присъстващите 38 общински съветници, гласуваха 34. Едва десет души подкрепиха предложението на кмета, трима от групата на ПП-ДБ – вносители на първоначалното предложение за премахване или преобразуване на паметника. 17 съветници гласуваха „против“ и 8 „въздържал се“.
Сред въздържалите се са Емил Христов, Антон Тонев, Боян Бабанов и Мария Жекова от групата на ГЕРБ, които с гласовете си бламираха своя кмет.
Преди да внесе проект за промяна на паметника в Министерството на културата, кметът Живко Тодоров трябваше да го предложи за широко обществено обсъждане, а след това да го подложи и на гласуване в Общинския съвет. Само че той започна отзад напред. Защото паметникът изобщо не му влизаше в сметките, когато стартира началото на ремонта на Парк „Пети октомври“, където се издига мемориалът на антифашистите. Това стана ясно от начина, по който отговори на въпрос на „За истината“
ще остане ли този паметник в центъра на Стара Загора, която още през 2023 г. заяви намерението си да кандидатства за европейска столица на културата?
Тогава Живко Тодоров заяви, че това не е работа на администрацията, а на общинския съвет. Но очевидно не очакваше тази тема да бъде поставена публично от „За истината“ и от ПП-ДБ в Общинския съвет. И вместо да действа както изисква законът, той представи проектът на администрацията си като предхождащо предложението на опозицията.
За да се стигне до…задънена улица с днешното му отхвърляне в зала.
Очевидно е, че тази тема няма как да бъде погребана и забравена. Тя ще продължи да разделя обществото в Стара Загора и тепърва ще нажежава страстите. Затова грешките – волни и неволни трябва да бъдат поправени.
На първо място трябва да се намерят документи или други свидетелства, че под комунистическия мемориал има костница. В своето разследване „За истината“ не откри такива доказателства в архивите, оказа се, че и в Регионалния исторически музей няма такива документи или сведения. По-логичната версия е, че там няма препогребани кости на убити антифашисти.
Защото тези, които са станали жертва по време на т.нар. „бял терор“ са погребани в общи гробове. И второ, защото убитите между 1941 и 1944 г. не са могли да бъдат препогребани без заповед за ексхумация от властите, подари простата причина, че процесът на окончателно разложение на тленните останки едва ли е бил завършен.
На второ място трябва да се поиска преразглеждане на статута на паметника като недвижима културна ценност от местно значение и да се прецени има ли основания той да остане такъв.
На трето място трябва да се организира тази широка обществена дискусия с участието на всички заинтересовани институции, историци, документалисти, урбанисти, архитекти, журналисти, неправителствени организации и граждани.
И едва тогава да се вземе окончателното решение, което няма да разделя обществото и да търси реванш на територията на историята, а ще хвърли мост между хората с различен произход, убеждения, минало и морални ценности.
Границата между Белгия и Нидерландия минава през входната врата на тази къща в село Баарле. Снимка: „Фейсбук“.
Не ЕС, а Русия противопоставя двата празника на 9 май, пише Момчил Инджов в анализ за „Клуб Z“, който „За истината“ препубликува.
Днес е събота.
Както обикновено при хубаво време, ще се метна на колата и ще тръгна накъдето ми видят очите. И, както си карам, изведнъж ще се озова във Франция, Германия, Люксембург или Нидерландия. Някъде табелките за граница изобщо ги няма. Другаде няма да ги забележа. Ще се усетя едва, след като телефонът ми изпищи, за да ме извести за смяната на оператора.
За да отида до съседната страна, не е необходимо нито да искам разрешение от някого, нито да давам обяснение защо искам да отида точно там, при кого, колко време смятам да прекарам и какво имам намерение да правя.
О, извинете, днес освен събота, е и 9 май, на който дължим тези екстри. Които вече ги имаме за даденост и изобщо не ни правят впечатление. Защото може да ви мързи и да си кажете: „Голям зор да ходя до Германия (Франция, Люксембург, Нидерландия или където и да било другаде)! Я да си полежа още малко, пък следобед ще гледам на спокойствие мача (филма, шоуто). Пък чужбината ще почака, няма да ми избяга. Или ще ида да изпия две бири.“
Сега, ако сте на 50-годишна възраст или повече, си представете, че живеете през 80-те г. на миналия век в България и внезапно ви се отваря възможността да отидете съвсем свободно до Гърция. Обаче хич не ви се ходи – мързи ви или ви се ходи на мач (театър, кино, концерт). Ще ви помислят за луд. И с пълно основание.
И това го дължахте на 9 май. Само че на един друг 9 май.
9 май – тук и там
На 9 май ЕС отбелязва Деня на Европа – символ на мира и единството на континента. Датата съвпада с Деня на победата в Русия, но носи различно послание – не военен триумф, а началото на европейското обединение.
На този ден през 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) – организация, която да обедини производството на стратегически суровини, за да направи бъдеща война между историческите съперници Франция и Германия „не само немислима, но и практически невъзможна“. През 1952 г. ЕОВС е учредена от Франция, тогавашната Федерална република Германия (ФРГ), Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург.
През 1957 г. шестте страни подписват Римските договори, с които създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Евратом – първата крачка към по-широко икономическо и политическо сътрудничество. С времето ЕИО се разширява и се трансформира в Европейска общност, а през 1993 г. с Договора от Маастрихт се поставя началото на Европейския съюз в днешния му вид.
България има щастието и невероятния късмет да е негов член от 1 януари 2007 г. И оттогава пътуваме свободно из цяла Европа Младите имат възможността да избират в коя страна да учат и работят. Талантливите спортисти, привличани от по-силни западни отбори, не заемат мястото на чужденци, тъй като са граждани на ЕС. Спокойно можете да си поръчате кола, например от Швеция и да си я докарате в България, без да плащате никакви мита.
И още милиони екстри.
Русия също чества 9 май, но като Ден на Победата. Докато Европа го чества на 8 май. Причината е часовата разлика. След като на 8 май нацистка Германия подписва за втори път в разстояние на два дни капитулацията си, документът влиза в сила в 23,01 ч средноевропейско време на 8 май. В СССР обаче е настъпил 9 май.
Противопоставянето
Русия чества 9 май с пищни военни паради. Всъщност тази година е различно поради войната в Украйна.
Само че паради в СССР са проведени единствено през 1945, 1965 и 1985 г. При това първия път датата е 24 юни. Следват паради само на две юбилейни годишнини. Чак през 1995 г., когато СССР вече го няма, руският президент Борис Елцин издава декрет парадът да бъде всяка година.
Да не забравяме обаче, че хиляди герои, на които СССР дължи 9 май, гният в сталинските лагери, докато маршал Георгий Жуков приема парада на Червения площад. Грехът им е, че са били в германски плен. Нищо че са избягали с риск за живота си и са донесли безценни сведения на съветското командване. Вманиаченият Сталин е убеден, че щом съветски военнопленник е останал жив, той на всяка цена е шпионин.
„Съветски човек, попаднал в плен жив, вече не е съветски човек“, възкликва следователят в края на великолепния съветски филм „На лов за еднорог“, сниман в годините на перестройката.
Да не забравяме и не по-малко великолепния филм „Студеното лято на петдесет и трета“, разказващ историята на един такъв беглец и един обвинен в шпионаж.
А гениалният писател Варлам Шаламов обезсмъртява такива герои в разказа си „Последният бой на майор Пугачов“.
Никой не подценява и не оспорва значението на победата над нацистка Германия. Но тя е постигната от мощна антинацистка коалиция, с участието и на свободния свят в лицето на САЩ, Великобритания, Франция.
В резултат на 9 май Германия стана една от най-демократичните страни в Европа. Отказът от националсоциализма е официална държавна политика. Вместо Германия да си връща изгубени територии като Елзас и Лотарингия, днес трамваи свързват градове от двете страни на границата. Като Кел и някога германския, а днес френски Страсбург.
Всичко това е резултат от предложението на Робер Шуман. Между другото, в София и до днес няма дори едно площадче, носещо името му.
А през последните години в Русия Сталин се завръща триумфално. Вдигнаха му десетки бюстове. Вече ликвидираха Обществото „Мемориал“, помогнало за реабилитирането и на стотици българи, разстреляни в годините на сталинския терор. Наскоро в историята отиде и музеят на ГУЛАГ.
Можете ли и насън да си помислите Германия да забрани дейността на Центъра „Визентал“, издирващ укриващи се по света нацисти? Или да затвори музеите в лагерите „Дахау“ или „Заксенхаузен“?
Не Европа – Путинова Русия е тази, която противопоставя двата празника. Ненапразно, докато на парадите по времето на Елцин присъстваха всички световни лидери, днес при Путин идват ръководителите на „бастиони“ на свободата и демокрацията като Абхазия и Южна Осетия (признати само от подобни „бастиони“ начело с Русия), Беларус, Република Сръбска, Лаос. И, за съжаление, Роберт Фицо от Словакия.
А аз след малко май ще запаля колата, че ми се ходи някъде навън.
Кметът на община Стара Загора Живко Тодоров пред местни медии Снимка: Община Стара Загора
Историята познава множество примери, когато васали или васални държави да се отмятали от клетвата си за вярност и са сменяли господаря си, провокирани от отслабване на централната власт или под външен натиск. Сега се случва нещо подобно. Живко Тодоров кметът на Стара Загора напусна ръководството на ГЕРБ, а преди това отказа на вожда си да оглави листата на партията в Старозагорски избирателен район. Затова няма да е изненада, ако в недалечното бъдеще Бойко Борисов се окаже генерал без армия, остаряващ в изолация и самота.
Вълната, която предизвика на тези избори „Прогресивна България“ помете дори градове като Стара Загора, наричани крепости на ГЕРБ. А партията на Борисов не мина в отбрана, дори кампанията й беше вяла, ако изобщо може да се каже, че имаше такава. Но това дори не е странно, защото
развяването на белите знамена и предаването на крепостите без бой със сигурност е стратегия на лидера, който си подвива опашката и търси път към победителя, уплашен от заплахата за съдебно преследване, както и предателство към него от васалите в страната.
Решението на кмета Живко Тодоров да напусне потъващия кораб на ГЕРБ има своята предистория и посрещането на Румен Радев в Стара Загора на 3 март е част от нея. На националния празник двамата, един до друг, поведоха дългото празнично шествие до Паметника на бранителите, събитие, което даде повод на мнозина да търсят „има ли зад вола теле“. Тодоров – формално кмет на Борисов, а задкулисно на Пеевски, сега си постила килимче и пред Радев. Има и защо.
На тези избори „Прогресивна България“ нанесе дясно кроше в колективното тяло на ГЕРБ в Стара Загора
И причината не е само в очакванията на хората към Румен Радев, които го припознаха като единственият, който може да се изправи срещу модела „Борисов-Пеевски“. Но и в политиката на Живко Тодоров, особено през сегашния му мандат. Бизнесът е фрустриран от факта, че голяма част от публичния ресурс отива през обществените поръчки към фирми близки до лидера на „ДПС-Новото начало“, а местните предприемачи са пренебрегнати. Гражданите са гневни на своя кмет заради корупцията, която дори не се прикрива, заради лошото качество на ремонтите и забавянето им с години, заради бетонирането на парковете им и неглижирането на общественото мнение. На тях им писна да живеят години наред в непрестанно разкопания и мръсен град с ужасен трафик и постоянно запрашен въздух.
Не случайно както Живко Тодоров, така и Димитър Николов, който също е член на ИК на ГЕРБ, отказаха на лидера си да бъдат водачи на листите в Стара Загора и Бургас. Защото те имаха очи да видят стотиците хиляди българи, излезли по площадите на страната да протестират срещу модела „Борисов-Пеевски“ и уши да чуят какво скандират. И знаеха добре, че загубата за партията щеше да е и техен личен провал.
Два мандата получава ГЕРБ от Стара Загора в следващия парламент
Единият е за неизменният водач от години на листата Красимир Вълчев. Малкото хора, които го познават, ще го запомнят като образователния министър, който ту влиза, ту излиза от кабинета си
без видими ползи от това, а щетите най-добре могат да посочат от академичните среди, особено когато става дума за плагиатството.
Маноил Манев – вторият в листата, който се представя за историк, бакалавър и докторант по национална сигурност от МВВ, и още като рицар тамплиер и писател приключва с депутатската си кариера. Вместо него в парламента ще влезе казанлъчанката Илияна Жекова, която получи повече преференции, а
Манев вече няма да громи враговете на своя вожд от парламентарната трибуна със своя мощен глас и мятащи светкавици очи.
Парадоксалното е, че дисциплинарно уволняваният от МВР Манев, беше председател на парламентарната комисия по национална сигурност и вътрешен ред в досегашното Народно събрание.
„Прогресивна България“ ще има шестима народни представители.
След 25 години бившият президент и неговата „Прогресивна България“ повтарят успеха на Иван Костов от 1997 г., когато ОДС получи също шест мандата в Старозагорски избирателен район.
Първи е магистърът по бизнес администрация от Оксфордския университет Александър Пулев. Компания ще му правят Крум Недялков – един от четиримата професори, които са в старозагорската листа от Тракийския университет и Елена Нонева – председателката на ПД „Социалдемократи“ – партията, известна единствено като сериен мандатоносител. До тях в залата ще седят още журналистката Вяра Петрова, работила в няколко телевизии, финансистката Мариям Сакъз – регионален координатор във „Фрамар“- София и дъщеря на собственика на веригата аптеки в България и Красимир Папазов – председател на Синдикалната организация на КНСБ в Казанлъшките военни заводи „Арсенал“. Александър Пулев и Крум Недялков са част от банката с кадри на бившия президент за служебните му кабинети през последните няколко години.
Както и в предишни избори за Народно събрание, така и сега ПП-ДБ получават гласове тук само за един мандат.
Представител на коалицията в парламента ще бъде водачът на листата Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната“, както и досега. Драмата на национално ниво между партиите в някаква степен не подмина и старозагорските партньори в коалицията, но тук те поне не дадоха израз на вътрешните си противоречия. И по-добре, защото тогава можеха да не получат и този един мандат. Как ще продължат напред и дали ще успеят да запазят както добрия тон помежду си, така и коалицията за президентските избори, зависи само от лидерите на партиите в нея.
Разбира се, ако успеят да усмирят своето его и да предложат обща кандидатура, която да мине през вътрешните избори на Форума за демократично действие, създаден с тази цел да избере единен кандидат на демократичната общност на изборите за държавен глава, а след това да работят за него.
Това ще покаже политическа зрялост на коалицията. Не знаем обаче дали противоречията в нея са само на лидерско ниво или са и на принципна основа. Тогава съвместното съществуване на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, дори и без публични скандали и свади няма да е продуктивно, а лицемерно и ще бъде по-добре да бъде прекратено.
Възраждане също понесе тежка загуба на 19 април
Партията на Костадин Костадинов, която традиционно има силна подкрепа в региона, изгуби над 13 хиляди гласоподаватели в сравнение с последните парламентарни избори през октомври 2024 г. и един депутатски мандат. Със своите 4,8 процента резултат от вота, „Възраждане“ изпраща в Народното събрание само Искра Михайлова – водач на листата, която натрупа опит в парламентаризма от присъствието си в предишни Народни събрания.
Делян Пеевски и „ДПС – Новото начало“ вече нямат свои общини в областта.
Дори в Гълъбово и в Павел баня, където кметовете са на Делян Пеевски, „Прогресивна България“ печели изборите. Този успех безспорно се дължи не само на вълната, предизвикана от включването на Румен Радев и неговата коалиция в политическата надпревара,
а и на акциите на МВР, които уплашиха дилърите, които в Гурково изиграха част от парите за купуване на ромски гласове в казина.
Така в парламента от партията на Пеевски няма да отиде нито Иса Бесоолу, нито Николай Тонев, а Шендоан Халид, след като първите двама от листата се откажат от мандата. Дали те ще се откажат и от Пеевски, както Живко Тодоров от Борисов, ще разберем още далеч преди местните избори догодина. Първите знаци за преориентация на кметовете на Пеевски вече са факт. Според наши източници Николай Тонев сам е предложил свой бивш зам.кмет за представител на партията в община Гълъбово на Иван Чолаков – областния координатор на „Прогресивна България“ в Стара Загора. Става дума за Добромир Буров, който подаде оставка като зам. кмет след наркоскандал, в центъра на който беше сина му.
Всичко това са само ескизи от една бурлеска, която следващите четири години ще ни разсмива. И не само.
Първата партида беше доставена на 7 април т.г. Снимка: Областна администрация- Шумен
За 30-ти многомандатен избирателен район – Шумен ще бъде отпечатана нова партида хартиени бюлетини заради несъответствия в стария тираж, съобщиха от областна администрация. Новият тираж ще е от 160 хил. бюлетини с различни фабрични номера и се очаква да пристнигне в Шумен на 18 април следобед.
Създадена е необходимата организация за приемането на бюлетините и след разпределяне, те ще бъдат предоставени на общините в региона, заявиха от Областна администрация. По-рано днес 10-те общини в региона получиха останалите изборни книжа и материали.
Вчера при предаването на бюлетините на общините бяха установени проблеми в някои от партидите. Имаше несъответствия в номерацията на някои от кочаните, както и технически дефекти, затова раздаването им беше преустановено до решението на ЦИК по казуса. Първата партида хартиени бюлетини, в тираж 160 хил. броя, беше получена в Областна администрация на 7 април при засилена полицейска охрана.
По указание на ЦИК, бюлетини от първия тираж се съхраняват при денонощна полицейска охрана. Днес старите бюлетини ще бъдат предадени от Районната избирателна комисия и Областна администрация- Шумен на печатницата на БНБ, в присъствието на представители на Министерството на финансите.
Според избирателните списъци, в Шуменска област има 187 535 гласоподаватели, съобщиха от РИК.
В 30-ти МИР са разкрити общо 317 избирателни секции, все още няма секции в болниците.
Общо 288 специализирани устройства за машинно гласуване са получени в Шумен. Те ще бъдат разпределени в избирателни секции на територията на областта. Устройствата ще бъдат доставени и монтирани по утвърден график днес. Доставката им се осъществява с предварително наети транспортни средства под полицейска охрана.
Машините ще се доставят по 9 направления в населените места и ще бъдат под охраната на служители по съответните лъчове.
Всяка машина е с индивидуална пломба, отваря се от техник, определен да се грижи за монтажа и поддръжката ѝ.
