А ако утре завият сирените или как държавата нехае за живота на гражданите

Вероятно поне веднъж в последните 4-5 години всеки пълнолетен българин се е питал дали има оосигурени бомбоубежища за населението при евентуални въздушни нападения срещу страната ни? Но темата стана особено актуална след агресията на Русия срещу Украйна и на разширяване на военните действия в Близкия Изток.  

„Ако искаш мир, готви се за война“

Тази философска концепция от антично време продължава да е актуална. Тя предполага превантивни действия от страна на държавата и на общините, в това число на бизнеса за осигуряването на минимална защита на населението от ракетни и/ли бомбени удари. Противовъздушната ни отбрана е оборудвана с остарели системи съветско производство. Те покриват само територията на столицата и на най-големите градове, както и на ключови индустриални обекти като АЕЦ „Козлодуй“, например. ​Част от интегрираните структури на НАТО като тази в базата „Девеселу“ (Румъния) също осигуряват защита на територията ни.

Бомбоубежищата в България  –  за кого по-напред и в какво състояние са

Скривалищата и противорадиационните укрития са ключов елемент в националния план за защита на гражданите от потенциални опасности. Преди 1989 г. в България е имало изградени 551 убежища с висока защита. След разпада на СССР и Варшавският договор страната ни престана да обект на пряка заплаха от военни действия на наша територия. Това обяснява в голяма степен защо

в годините на Прехода голяма част от тези съоръжения бяха занемарени, изоставени или отдадени под наем на частни фирми за търговска дейност.

Към 2024 г., според справка на МВР за медиите, годни за използване са били едва 292 бомбоубежища и противорадиационни укрития, толкова са и към днешна дата. По-голямата част от тях са втора категория, което означава, че са в „добро“ и „задоволително“ състояние и могат да бъдат активирани за кратък период от време и с незначителни финансови средства. Противорадиационните укрития служат само за защита от радиация и отпадъци след експлозия и са без херметична вентилация, автономно захранване или филтри. След поправка от 2020 г.  в Закона за защита при бедствия, колективните средства за защита от втора категория са определени като публична собственост със свободен достъп по сигнал на сирени или приложения (с приоритет за работници в обекта).

Според справката, бомбоубежищата от тази категория могат да поберат около 200 хиляди души!

Противоатомните скривалища от първа категория, които могат да бъдат използвани веднага при нужда, са едва 30 в цялата страна. Те осигуряват пълна защита от ядрена експлозия, радиация, химически и биологични атаки и са оборудвани с филтрирани въздушни системи, автономни генератори, резервоари за вода и храна. Техният капацитет е за 11 хиляди души, достатъчен за висшия държавен и политически елит в страната.

Картината в Старозагорска област

 „За истината“ поиска справка от Областния управител на Стара Загора Ива Радева за състоянието на бомбоубежищата в областта. Тя ни беше изпратена от старши комисар Стоян Колев – директор на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, отговорна по закон за сигурността на гражданите.  

Истината се оказа дори по-нелицеприятна от предположенията ни. На територията на областта годни за използване са едва четири такива обекта. Единият от тях е скривалището на ТЕЦ „Марица изток“ 2 в с. Ковачево, Радневска община. Останалите три са колективни средства за защита в ДЗУ АД, „Бисер олива“ и „Загорка“ АД в Стара Загора. Всички те са ведомствени и затова при използването им имат предимство работниците в тях, но според закона са достъпни и за гражданите. Ако има място и време да се придвижат до бомбоубежищата.  

На въпроса в какво състояние са тези защитни съоръжения и има ли в тях базисна инфраструктура като вода и ток, зарядни устройства за телефони, тоалетни, превързочни материали и лекарства, суха храна, одеяла и пр. в справката няма конкретни отговори, а са посочени основните и допълнителни дейности по привеждането на бомбоубежищата в готовност за укриване, според изисквания на закона. Не е уточнено и кога за последен път е извършена проверка на тези скривалища и какво е показала тя. Цитиран е чл. 6 от Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита (КСЗ), според който два пъти годишно контролните органи на дирекцията проверяват състоянието на помещенията, машинното оборудване, общата херметизация, поддържаният температурно-влажностен режим и водената документация на скривалищата: “Техническото състояние на КСЗ е различно и зависи от много фактори, не на последно място и от финансовите възможности на собствениците. Част от тях са поддържани и са в сравнително добро състояние, други се нуждаят от извършване на значителни ремонти на конструкцията, на монтираното електрическо оборудване, съоръженията и ВиК оборудването“.
Този и подобни на него отговори, каквито в справката са повечето, не дават реална представа на гражданите как държавата, общините и корпоративния бизнес са осигурили защитата им при евентуална ракетна или бомбена атака на територията на страната ни.

Странен, меко казано, е и отговорът на въпроса „Знаят ли гражданите при обявяване на въздушна тревога къде е най-близкото до жилището (работното им място, училището) бомбоубежище?“ Той ни препраща на интернет страницата на Дирекцията(ГДПБЗН) в раздел „Регистри“, където би трябвало да е публикуван актуален списък с годните за използване колективните средства за защита. Посочен е и линк, където тази информация също трябва да е налична.

Обаче сред 42-та регистъра такъв актуален списък няма или поне не с такова име.

Линкът пък отвежда към страница, на която са публикувани „Правила за безопасно поведение и сигнали за ранно предупреждение и оповестяване на населението“, но единствено при пожари. От останалата част на отговора разбираме, че колективните средства за защита са заключени и при необходимост укриването в тях се допуска от специалното звено за обслужването им по предварително разработена схема.

Отговорът в изпратената до „За истината“ справка за наличието на противоатомни скривалища на територията на областта

изобщо не визира този тип съоръжения от I категория, които са общо 30 в цялата страна.

Със сигурност тоталитарната държава не би оставила партийната върхушка и ведомствената номенклатура на една цяла област без противоатомно скривалище. Не би си го позволила и сегашната власт, но е повече от очевидно, че тази информация трябва да остане засекретена.

Усещането за изоставеност  

Освен посочените четири ведомствени убежища в областта, със сигурност съществуват и други, които са в окаяно състояние, неподдържани или напълно изоставени. И може би затова те не фигурират в справката на ст. комисар Стоян Колев.

Едва ли някой от гражданите очаква утре върху кооперацията му да падне ракета или бомба. И това е нормално, защото подсъзнателно човек отхвърля подобни мисли. Но държавата е длъжна да осигури колективната ни защита, местните власти също трябва да поемат отговорност за тази толкова специфична и важна инфраструктура, дори и да не са задължени по закон. Защото, както се оказа, годни скривалища и противорадиационни убежища има едва за 200 хиляди души в цялата страна, а в Старозагорска област – за няколко хиляди. Е, за кого по-напред?  

Противоатомните пък изобщо не са предвидени за простолюдието.

Това е достатъчно сериозно основание медиите да не изпускат от фокус темата, а гражданите да настояват да има бомбоубежища поне за децата ни. И да не приемат оправдания, че няма средства за изграждането им, щом има за всякакви други проекти, включително и ненужни, от които могат да се откраднат пари. А ние да се молим на Бог да ни спести звука на сирените за въздушна тревога!  

Източник: zaistinata.com