Какво ще промени Шенген?

„За истината“ препубликува анализ на „Клуб Z“.

Как границите формират хората и защо свободата на движение е повече от икономическа полза и битово удобство. Този път май ще стане. България и Румъния са на път да получат пълноправно членство в европейското пространство без вътрешен граничен контрол, известно като Шенген.

Задължителното общо съгласие за разширяването на зоната изглежда този път ще се получи, след като Австрия, единствената останала против, заяви, че ще вдигне ветото си. Засега не се виждат други, които биха блокирали решението.

Предстои парламентарен дебат по темата в Нидерландия, в чието ново коалиционно правителство важна роля има ксенофобската Партия на свободата. Ще можем да бъдем 100% сигурни в развръзката след съвета на министрите на вътрешните работи на ЕС в Брюксел на 12 декември. Шенгенските държави прекратиха контрола по въздушните и морските си граници с България и Румъния от 31 март тази година, но го запазиха по суша.

Въпреки това медии и политици у нас вече говорят самопоздравително и обясняват какво българите ще спечелят от пълното шенгенско членство – няма да чакаме на унизителни опашки по границите, ще ни бъдат спестени времето и неудобствата на паспортния контрол, ще се почувстваме равни с другите европейски граждани, бизнесът, особено транспортният, ще спре да губи от престои по ГКПП-тата.

Ще видим края на една несправедливост – България и Румъния бяха готови да бъдат изцяло приети в зоната още преди 13 години, но това не стана заради вътрешнополитически съображения на други шенгенски държави.

Всичко това е вярно и важно. Но не е всичко. И може би не е най-важното.

Това, за което медии и политици не говорят, е как границите променят хората. Най-голямата промяна в най-новата европейска история е именно премахването на една граница – Берлинската стена.

Важното, за което един саунд байт не стига, е какво се случва в главата на човека, когато усети, че изведнъж достъпният му свят е станал много по-широк. Че той вече включва Париж, Берлин, Рим, Виена и пр. Че може да отиде там, без никой да го спира, също както ходи до родното море. Нискотарифният полет дори понякога излиза по-евтин от автомобилното гориво от София до Варна.

Човешката идентичност е неразделна от принадлежността към някаква общност. Замисълът на Шенген надминава чисто икономическите съображения. Той премества географските и политическите граници на общността ни далече отвъд националните и така неусетно влияе върху идентичността ни. Мястото, на което можеш да отидеш и да се установиш безпрепятствено, в значителна степен престава да бъде чужбина.

Затова Шенген, заедно с еврото и единния пазар, са най-високите постижения на европейската интеграция. Участващите в тях държави се отказват от два свои исторически атрибута и лостове за контрол върху своите граждани – границите и националната валута. Влезем ли в Шенген и в еврото, излизаме окончателно от миналото си. А не всички сме готови да се разделим с него. И не всички са заинтересовани.

Затова да не бързаме да ликуваме. Влезем ли в Шенген, влизаме в нов дебат. Зоната е една от най-ценните придобивки на европейците, но не функционира безпроблемно. Приетият тази година европейски Пакт за миграцията и убежището отне осем години трудни преговори, прилагането му трябва да започне през 2026 г., а вече има държави членки, които искат изключения от него.

Освен лостове за контрол, границите и валутата са част от сигурността и суверенитета. Български или европейски суверенитет искаме? Възможен ли е българският извън европейския? Изключва ли единият другия? Това са въпроси, които, особено през последните години, напълно отсъстват от сериозния политически дебат (доколкото го има). Затова с тях безпрепятствено злоупотребяват навъдилите се професионални патриоти.

За това колко са важни тези въпроси питайте европейците, включително в шенгенски държави, които избират крайнодесни партии, защото се тревожат от миграцията. Питайте правителствата, които възстановяват (макар и временно) контрола по вътрешните шенгенски граници именно заради тези тревоги на гражданите си. Питайте гърците, португалците, ирландците какво им струваше преодоляването на дълговите кризи в отсъствието на национална валута, която биха могли просто да девалвират, вместо да режат работни места, заплати, пенсии, инвестиции, социални разходи.

Авторът на тези редове вярва, че в днешния свят нито една европейска държава не е достатъчно голяма, за да бъде напълно суверенна и че истинският суверенитет може да бъде само европейски. Вярвам също, че европейската идентичност с нищо не противоречи на националната и че двете взаимно се допълват. И че по тези причини влизането на България в Шенген би било чудесна новина.

Точно защото е чудесна обаче, не бива да я тривиализираме и да я свеждаме само до битово-потребителската ѝ, търговско-туристическа страна, колкото и важна да е тя – и социално-икономически, и политически, и комуникационно. Шенген ни прави по-големи и по-свободни. Затова трябва да го празнуваме. Но нека първо да влезем изцяло в него.

Източник: zaistinata.com