Как ще се промени светът през 2025

28.12.2024
Written by: Габровски Новини

„За истината“ препубликува анализ на „Свободна Европа“.

Войната в Украйна се превърна в глобален конфликт, който изправя Запада срещу нововъзвикващ блок от държави. Те предизвикват настоящия световен ред. Популистките движения и авторитарните лидери набират сила в световен мащаб. Толкова много ще зависи от Доналд Тръмп. Какво ни очаква през 2025 г.?

Миналата година предизвикахме журналистите на Свободна Европа от всички секции по света да надникнат в бъдещето и да предскажат какво може да донесе следващата година.

В следващите редове те разсъждават върху 2024 г. и споделят своите прогнози за 2025 г.

Украйна: Край на войната на Путин

В края на 2023 г. твърдях, че дори едната страна да постигне военна победа в Украйна през 2024 г., това не е задължително да ни доближи до политическо решение.

Това беше вярно тогава. До голяма степен е вярно и сега, защото атаката на руския президент Владимир Путин срещу Украйна е част от по-широк дневен ред – опит да се възстанови, ако не самата съветска империя, то поне нейната сфера на влияние.

Това, което може да тласне войната в Украйна по-близо до разрешение, е предстоящата промяна в Белия дом. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп продължава да заявява готовността си да посредничи за мирно споразумение между Русия и Украйна. Въпросът обаче е дали намеренията и решителността на Тръмп ще бъдат достатъчни.

В края на краищата, промяната би изисквала не само ангажимента на бъдещия президент на САЩ за прекратяване на войната, но и съгласие в Киев и Москва за прекратяване на военните действия.

Ако Путин се съгласи да прекрати конфликта, въпреки продължаващите руски офанзиви на бойното поле и безмилостните удари по енергийната инфраструктура на Украйна, това вероятно ще зависи от два ключови фактора.

Първият е признанието на руския президент, че икономическото състояние на страната му не може да издържи продължителна война.
Второто е готовността на Путин да премине от военен натиск върху Украйна към политическо влияние и дестабилизация.

При такъв мир бъдещето на Украйна ще зависи от гаранциите за сигурност, осигурени от нейните западни партньори, и устойчивостта на украинското общество да се съпротивлява на руските опити за дестабилизация. Ако обаче Путин заключи, че разполага с достатъчно ресурси, за да продължи войната, военните действия ще продължат – със сигурност до 2025 г. и дори след това.

Иран: Година на предизвикателства
Масуд Пезешкиан беше избран за президент на Иран след внезапната смърт на президента Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер през май. Пезешкиан е считан за по-умерен политик.

Някои иранци видяха в неговия избор потенциален знак, че духовните управници на страната може да смекчат твърдолинейния си подход. Въпреки това до края на 2024 г. Пезешкиан все още не е изпълнил обещанията за облекчаване на ограниченията върху живота на иранците.

Пезешкиан има какво да решава: обезценяване на валутата, екологични кризи, застаряващо население и влошаващ се проблем с т.нар. изтичане на мозъци.

Предстоящите скокове на цените на горивата, критични за справяне с бюджетните дефицити, рискуват да разпалят протести като тези през 2019 г., оставили стотици жертви.

В международен план Иран може да има още по-трудни времена. Иранските политици за първи път от известно време открито обсъждат разработване на ядрени оръжия като крайно възпиращо средство.

Отношенията на Техеран с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) са несигурни. В резултат на това европейските сили санкционираха Техеран два пъти през 2024 г. Ако опасенията на Запада не бъдат разрешени, тогава процесът на повторно налагане на санкциите на ООН срещу Иран може да започне през пролетта на 2025 г.

Международният натиск върху Иран вероятно ще се засили с встъпването на Доналд Тръмп като президент на САЩ. През първия си мандат Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран и се застъпи за строги икономически санкции за ограничаване на ядрените амбиции на Иран и неговото регионално влияние.

Унгария: Възходът на Петер Магяр

Никой не можа да прогнозира бързия възход на лидера на дясноцентристката опозиционна партия Петер Магяр в Унгария. Преди по-малко от година Магяр беше лоялен привърженик на десния премиер Виктор Орбан. Сега той е популярният и динамичен лидер на унгарската опозиция.

Партията ТИСА разтърси унгарската политическа сцена през юни. Бързият възход на Магяр създаде главоболия за управляващата партия Фидес, която под ръководството на Орбан е критикувана за отстъпление от демократичните ценности и авторитарни тенденции. Орбан не позволи на партията на Магяр да му разваля конфорта в светлината на прожекторите на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на годината.

Орбан започна това председателство по грандиозен и противоречив начин. В началото на юли той пътува до Киев, Москва, Пекин и имението на Тръмп в Мар-а-Лаго. Пътувания, които той определи като опити за прекратяване на войната в Украйна и за които беше сериозно критикуван от европейски лидери.

През декември Орбан, който подкрепи Доналд Тръмп още през 2016 г., отново посети новоизбрания президент в резиденцията му във Флорида. Меко казано, европейските служители не бяха доволни, критикувайки Орбан за неразрешените му и некоординирани посещения.

ЕС: Популизмът в „Крепостта Европа“
Идеята за „Крепост Европа“ беше водеща през 2024 г. Държавите от ЕС ставаха все по-строги по отношение на миграцията и търсеха креативни начини да прехвърлят проблема на трети страни. Италия например е създала центрове за обработка на документи на мигранти в Албания.

През 2024 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен спечели желания си втори мандат. През 2025 г. ще бъде още от същото. Популистките партии ще продължат да оформят политиките в държавите членки на ЕС.

В Чехия милиардерът популист и бевш премиер Андрей Бабиш вероятно ще се върне на власт през есента. Така ще се оформи ясен евроскептичен триъгълник с унгарския премиер Виктор Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо.

Във Франция популисткото ляво и дясно ще продължат да причиняват главоболия на президента Еманюел Макрон след неуспешния му хазартен ход с парламентарните избори това лято. Нови избори вероятно ще се проведат през лятото и Макрон може да претърпи още по-голямо поражение, като или твърдата левица, или твърдата десница ще осигурят мнозинство.

Германия също се насочва към урните с парламентарни избори през февруари. И докато крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ би трябвало да получи най-добрия си резултат досега – потенциално 20 процента от гласовете – можете да очаквате голяма коалиция от лявоцентристките социалдемократи и дясноцентристките християндемократи. Лидерът на Християндемократическият съюз (CDU) Фридрих Мерц е и вероятният следващ канцлер.

Доналд Тръмп ще оформя политиката на Европа толкова, колкото всеки европеец през следващата година. Новоизбраният президент на САЩ може да накара европейските си съюзници да харчат повече за отбрана на срещата на върха на НАТО в Холандия през юни. Трансатлантическите търговски търкания също са явна възможност, особено ако Брюксел удари Илон Мъск, технологичният магнат и ключов съюзник на Тръмп, и неговата социална медийна платформа X с милиарди евро глоби за неспазване на правилата за социални медии в блока.

Сърбия: Светът на Вучич

Отношенията между Косово и Сърбия остават на историческо дъно, поне от началото на преговорите с посредничеството на ЕС през 2011 г. Усилията за нормализиране на отношенията са в застой, все още накърнени от оттеглянето през 2022 г. на сръбски представители от държавните институции на Косово, жестоките сблъсъци в Северно Косово следващата година и убийството на косовски полицай през септември 2023 г.

Въпреки задънената улица, Сърбия запази характерния си баланс във външната политика: например отказа да санкционира Русия, като същевременно подкрепя териториалната цялост на Украйна. Белград също задълбочи връзките си с Пекин.

В регионалната политика сръбският президент Александър Вучич остава ключов играч и е особено влиятелен в Босна и Херцеговина. Известно е, че той има власт над санкционирания проруски популистки лидер Милорад Додик от Република Сръбска. Република Сръбска е една от автономните области, които съставляват сложната структура на Босна и Херцеговина.

Вучич редовно се позиционира пред ЕС и Съединените щати като умерен политик, способен да смекчи дестабилизиращите тенденции на балканските екстремисти. Неговата двусмислена позиция обаче често кара наблюдателите да се съмняват дали той допринася за стабилността, нестабилността или и двете.

По отношение на напредъка в присъединяването към ЕС Сърбия всъщност изостава от Черна гора, след като Подгорица отбеляза бърз напредък през последната година. Някои дипломати от ЕС дори казаха, че Черна гора потенциално може да се присъедини към блока през това десетилетие. Но дипломатите на Балканите сега са фокусирани върху промяната в Белия дом.

Вучич, например, със сигурност е обнадежден. Той и неговите съюзници изразиха оптимизъм относно завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ, надявайки се за промяна към по-„приятелски настроен към сърбите“ подход в политиката на САЩ.

Централна Азия: Нарастващ авторитаризъм

Условията изглеждаха благоприятни за възраждане на руската мощ в Централна Азия през 2024 г. И така се оказа – въпреки че Москва не успя да наложи напълно своята воля.

Подкрепяните от Кремъл държавни енергийни компании „Газпром“ и „Росатом“ се радваха на знаменателна година в Узбекистан, като износът на руски газ почти се утрои, а Москва и Ташкент най-накрая сключиха сделка за малко ядрено съоръжение.

След референдума за ядрената енергетика през октомври 2024 г. Казахстан също е готов да построи по-голяма ядрена централа и би било изненада, ако „Росатом“ не беше замесена по някакъв начин.

Узбекистан, и Казахстан устояха на натиска да се присъединят към блокове, важни за престижа на Москва, но споровете за руския език и колониалното наследство на Русия в региона не правят нищо добро за перспективите в използваната от Кремъл мека сила за налагане на влияние.

Междувременно Китай ще продължи да печели приятели в Централна Азия през следващата година чрез тиха дипломация и многомилиардни инвестиции, особено в нововъзникващите сектори на транспорта и възобновяемата енергия.

Регионът като цяло ще стане още по-авторитарен. В Таджикистан и Туркменистан това би изглеждало почти невъзможно, но очаквайте и двете да положат усилия.

Междувременно в Казахстан, Киргизстан и Узбекистан журналистите и критиците на режима непрекъснато намаляват, благодарение на рестриктивните нови закони, смразяващите присъди, затвори и очевидно споделеното мнение сред тези правителства, че постепенното премахване на свободите е възможно най-доброто.

Заключителни бележки: Глобалната война

Войната в Украйна придоби наистина глобални размери. Въпреки че се води в Украйна, тя включва десетки държави, засягайки население дори в Африка, Южна Америка и Източна Азия.

Той предизвика най-голямото глобално военно натрупване от разгара на Студената война, поставяйки под въпрос доверието в международните институции от НАТО и Европейския съюз до ООН и Международния наказателен съд.

От едната страна е западният алианс, воден от САЩ и НАТО, който подкрепя Украйна. От друга страна, има нововъзникващ блок от незападни държави, които предизвикват настоящия световен ред.

Китай е тежката категория в тази неформална група. Заедно с Русия, като младши партньор, те са подкрепяни от страни като Иран и Северна Корея. Тези държави представляват алтернативен вид глобализация с техните нови механизми за заобикаляне на западните санкции, нови финансови системи, базирани на криптовалути и свои собствени международни институции като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество.

Бойните линии са в Украйна, но войната се води навсякъде:

Русия се меси в изборите по целия свят (Румъния може би е най-пресният пример) и се смята, че извършва саботажи в много западни страни.
Междувременно Близкият изток отново е погълнат от война.
Венецуела предявява териториални претенции към съседката си Гвиана.
Китай внимателно следи конфликта в Украйна, докато обмисля собствена операция срещу Тайван.

През 2025 г. тази глобална война ще набере скорост и е вероятно да се разшири независимо от ситуацията на място в Украйна. Дори евентуално прекратяване на огъня вероятно няма да спре глобалния смут, да не говорим за експанзионистичния плам на Русия или желанието на Кремъл да премахне украинската държавност и да предизвика НАТО и Съединените щати.

Войната в Украйна предизвика лавина. Елитите на антиглобалистите – от ислямистите до реваншистите – усещат кръв и ще има нови огнища на конфликти на неочаквани места по света.

В този смисъл Путин успя в дългосрочния си план да превърне този конфликт в глобален и да предизвика световния ред. Правейки аналогия с Втората световна война, сега сме някъде през 1938 г., с глобален претендент, нерешителен Запад и задаващо се ново Мюнхенско споразумение. Човек може само да се надява да доживее до новата 1945 г.

Източник: zaistinata.com