Парламентът – менажерия с най-различни фантастични животни

„За истината“ препубликува анализ на Ивайло Нойзи Цветков от „Дойче Веле„. Заглавието е на редакцията.

С тази менажерия в 50-тия български парламент, пълен с най-различни фантастични животни, няма да стане, пише Ивайло Нойзи Цветков. Време ли е за сглобка 2.0 и как да се казва тя?

Честно, чудно ми е защо всички вкупом хейтят 50-ия парламент. Той е пълен с най-различни фантастични животни, липсват само тайните на Дъмбълдор. В оригинал тези животни се казват beasts – зверове, най-старата славянска дума за животни. Вижте ги само, те са като мечтата на някой нов Карл Линей, който да ги класифицира:

• Имаме например Ъргълфлогъ от „Ерик“ на Тери Пратчет – портиера на Ада, който има повече глави, отколкото ръце (ДПС);
• Имаме извънземен червей с хиляда зъби, като в „Капан за сънища“ на Стивън Кинг, който се самоизяжда, когато няма гостоприемник (БСП);
• Имаме жирафоподобен тревопас, чиято глава е на 6 метра от тялото и иска да стане хищник, но не може („Възраждане“);
• Имаме и нещо като птицечовка, която не може да реши дали ще е бозайник на политическото или едновременно ще снася яйцата на дребната печалбица („Величие“);
• Имаме хипопотам на твърде тънки крачета, който вече може само да кисне в плитки води (ГЕРБ);
• Както и грифон с птича глава и тяло на лъв (ПП-ДБ).

А, имаме и крокодил, който дебне в плитките води разните там парламентарни антилопи да му дойдат на водопой за ново служебно правителство. Съответно, понеже крокодилът винаги се връща по един и същи път, пеевските и борисовските ловци ще забият ножа си с острото нагоре по този обратен път, и той сам ще се изкорми, защото не се учи от собствените си грешки.

Време е за „конструкт“

Гледам и не вярвам на ушите си. Големият разговор е сведен до математически сбор от дебилщина, без извинение. По моему, ако си депутат, това означава огромна отговорност, особено в сегашната ситуация, а не просто да вземем 6-7 заплати до следващия. Не се вижда нито един, който да поднесе сърцето си като Данко на олтара, както го описва Максим Горки.

В този смисъл предлагам чудесна дума за сглобката 2.0: тази дума е „конструкт“.

Тя идва от моите философски занимания, но е най-малкото красива. Когато след следващите избори ПП-ДБ и ГЕРБ го направят отново, съвсем сериозно им я предлагам. Звучи внушително, някак леко елитистки, сякаш ще се върши някаква работа, а за неизмитите уши е още по-добре: „Ей, те направиха „конструкт.“

Защо казвам „следващите избори“? Защото те са сигурни наесен. Ерго, когато всичко се повтори, а и Пеевски вече е направил с Цонев ново ДПС, ГЕРБ и ПП-ДБ ще се озоват отново в „кoнтруктивна ситуация“. И в абсолютно същата апория – едните искат да прокарат серия от мерки и закони тъкмо срещу другите, с които ще се „конструират“. Ницше и особено Кнут Хамсун биха умрели от смях.

Големите теми чукат оглушително и на нашата врата

От българското Зеноново в момента няма излаз. Сякаш и Ахил, и костенурката не са стартирали, и няма защо дори да опитваме да доказваме, че костенурката във философски метасмисъл може да надбяга Ахил. И не се шегувам – вие забравяте, че ние, вкопани в тоя жалък цирк и вече постоянен политически цугцванг, забравяме за големите теми, които все така чукат на нашата стара врата. 

Еврозоната, планът за възстановяване (от който може да изпуснем поне 70%), сухопътния Шенген. Гарнирано с Румен Радев, който може да управлява самолет, но не може за себе си да реши нещо по-просто от партенка – толерираме ли новооткрития русофашизъм или все пак ни боли за децата в онази болница в Киев.

Разговорите за образование, култура и изобщо бъдеще са отстъпили на един безкрайно важен дискурс – дали украинката Магучих наистина е надскочила вечната Стефка Костадинова. Възможно ли е да е „джендър“? Възможно ли е изобщо някой нас да ни надскочи, що за нахалство точно от украинка?

Важното е, че не заемаме позиция, ние сме единствените и неподражаеми адепти на „полу“-то – хем искаме да си напълним джобовете с пасти от приема в двореца, хем да не дразним нито една велика сила, че то знае ли се. В този смисъл заслужаваме презрението и на двете воюващи страни. На агресора от позиция на силата, и на жертвите, които разчитат и на нас. 

Трябва ли правителство и на какава цена?

И сега сме в следната ситуация: само ПП-ДБ мислят за бъдеще. Но някои от лидерите се оказаха с недоразвити синапси. И говорят от априори порочен аргумент – че трябва правителство. Не, не трябва, тая държава върви и върви по корупционен път, това никога няма да се оправи, но адмирирам поне усилията. Да се оправи поне съдебната система.

Аз, ако бях на тяхно място, бих ходил лично до определени съдии и прокурори, за да разясня новото в закона за съдебната власт. В противен случай става така, че едно от лицата им – Кирил Петков – става смешен в очите на съдиите (и не само), защото не е експерт, а говори, каквото му падне или каквото му каже неталантливият пиар.

Този път може пък и да се получи

Но да се върна на самия „конструкт“ – великолепна идея, но я ползвайте внимателно. Oстава въпросът: борите ли се срещу някого или си мълчите заради политическото оцеляване, без непременно да сте Растиняк?

Знам, че не понасяте тоя Пеевски свят, знам, че сте възмутени, разомагьосани от своите, че знаете по-добре от тях. Аз знам по-добре от тях, но не ми се занимава – може би това, отново в метасмисъл, някак обяснява проблема.

Без ново площадно изригване няма да стане. То и с него няма да стане, но поне да покажем на двамата бъдещи затворници от ДПС, че не може така за пореден път. Всъщност, кой знае? Този път може пък и да се получи, както казал Талейран на някакъв нисичък бивш втори лейтенант от артилерията.

Източник: zaistinata.com