България отново е осъдена за безконтролното подслушване
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за прекомерното и безконтролно подслушване с
използване на специални разузнавателни средства и трафични данни от мобилните оператори.
Това се разбира от решение на съда, публикувано в страницата му. С решението единодушно се приема, че е нарушено правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от конвенцията за правата на човека – веднъж със самата система за тайно наблюдение в България и втори път – със съхранението и употребата на данните, събрани със специални разузнавателни средства (СРС).
В решението се обръща внимание на „изричната позиция на Специализирания апелативен наказателен съд, че съдия, който разглежда молба за използване на специално разузнавателно средство, трябва само да провери дали са изпълнени формалните изисквания, за да го разреши, без да се ангажира с материалите в подкрепа на заявлението“.С решението се приема, че България системно нарушава правото на зачитане на личния и семейния живот, което е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.
Решението на ЕСПЧ е по жалбата на известните български адвокати Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов и на двете неправителствени организации, от които са част двамата юристи – Асоциация за европейски интеграция и права на човека и Фондация „Програма достъп до информация“.
Делото е заведено по жалба, в която се казва, че в България комуникацията на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация може да се злоупотребява.
Двамата юристи твърдят, че законите, уреждащи тези въпроси, не предоставят достатъчни гаранции срещу произволно подслушване и злоупотреби. Те твърдят, че съдебният контрол при разрешаване употребата на СРС е формален и неефективен, а в България няма действащ ефективен механизъм за информиране на гражданите за обстоятелството, че са били обект на подслушване и проследяване.
Екимджиев и Кашъмов напомнят, че България вече веднъж е била осъдена заради подслушването, но не е предприела адекватни генерални мерки, водещи до преодоляване на констатираните от съда системни правозащитни проблеми.
През 2013 година България създаде Националното бюро за контрол на СРС, но след отстраняването от него на Бойко Рашков и адв. Георги Гатев институцията потъна в пълно мълчание. Резултатът е, че почти 100% от исканията на прокуратурата и специалните служби за прилагане на СРС са уважени, а съдебният контрол върху тяхната законосъобразност и обоснованост е формален и фрагментарен.
В жалбата са припомнени и редицата скандали със СРС през последните години с участието на премиера, директора на Агенция „Митници“, народни представители, журналисти, лекари, спортисти, както и подслушването по искане на спецпрокуратурата на стотици протестиращи срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор.
Източник: zaistinata.com