Взрив след взрив в „Арсенал“-Казанлък, жертвите се увеличават. Защо?

Жертвите в казанлъшките военни заводи „Арсенал“ АД се увеличиха с още една.

59 годишен работник, тежко ранен на 19 октомври при контролирани взривове на територията на завод 4 край Мъглиж, същата вечер е починал в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, настанен там с множество тежки изгаряния. И това се случва само две седмици след друг инцидент в същия завод, когато взрив в цех за производство на пиротехнически съоръжения уби трима души – един мъж и две жени.

Както винаги в такива ситуации в оръжейницата настъпва оглушителна тишина, но не от скръб по жертвите, а от страх. Затова хората отказват да говорят пред медии, притесняват се да го правят дори помежду си. Ако генералният директор на дружеството инж. Николай Ибушев благоволи да направи кратко изявление пред медия или журналист, когото той си избере, най-често то се изчерпва с баналните обяснения за неспазване на технологичната дисциплина и нарушаване на правилата за безопасност на труда.

Пореден взрив в „Арсенал“, завидите работят на пълни обороти – тук.

Образуваното досъдебно производство е за причиняване на смърт в резултат на немарливост или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Според зам. окръжния прокурор на Стара Загора Гриша Мавров загиналият мъж е бил ръководител на екипа, извършил контролираното унищожаване на взривни смеси и барут и е имал голям стаж и опит. Прокурорът уточнява, че инцидентът в завод 4 е различен от този, причинил по-рано силният взрив в Казанлък, пише „Сега“.   

Силната експлозия е събудила града

в сряда сутринта, дълго след това над завода е имало облаци от взривовете.  От полицията в Казанлък твърдят, че към тях не е подаден сигнал за инцидент в оръжейния завод. Според инженер Ибушев случилото се не може да бъде квалифицирано като инцидент, а е планирано унищожаване на бракувана продукция в присъствието на пожарни и полицейски екипи и при спазването на всички необходими за целта процедури, които се извършвали в завода от месеци. Това са фактите или част от тях, представени от разследващите пред медиите.

На 5 октомври, ден след взривовете в цеха за пиротехнически съоръжения, които убиха трима работници, Тодор Деянов – апелативният прокурор на Пловдив разпореди да бъде извършена проверка във всички предприятия и места за производство и съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на апелативния съдебен район, който включва областите Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. Проверката е възложена на съответните окръжни прокуратури, на дирекциите „Инспекции по труда“ и на областните дирекции на МВР. Срокът за приключването й е едномесечен.

Каквито и да са заключенията от тази проверка, те едва ли ще отговорят на

множество въпроси,

които вълнуват не само близките на загиналите, но и цялото общество. Например:

Как е възможно на територията на военни заводи да се унищожават, пък макар и контролирано, стари боеприпаси?

Защо за всяко учение на военните на учебния център „Тюлбито“ медиите получават редовно прессъобщения, а за унищожаване на боеприпаси в казанлъшката оръжейница гражданите не са предварително информирани? Това е най-малкото, което ръководството на „Арсенал“ дължи на гражданите, голяма част от които са и работници в дружеството.

Какъв е травматизмът в „Арсенал“ АД, сравнен с този в други заводи за производство на боеприпаси и оръжия в България? И ако е в пъти по-голям, какви са причините?

За колко от инцидентите, завършили с жертви, разследването е доказало вина на ръководството или на собствениците на оръжейните заводи в Казанлък и има ли осъдени лица сред тях?

Българско оръжие в Донецк? Това не е фалшива новина, защото дори не е новина – тук.

Каква част от печалбата на дружеството е реинвестирана за закупуването на нова техника, осигуряваща безопасни условия на труд?

Колко пенсионери работят в казанлъшката оръжейница?

Назначават ли се в „Арсенал“ АД работници без всякаква квалификация?

Къде се подготвят кадри за дружеството, след като новите му собственици закриха преди повече от 20 години училището към оръжейницата за стругари, фрезисти, пиротехници и други специалисти за този вид производство?

Колко пъти местната власт е обсъждала с Николай Ибушев – най-крупният индустриалец в Казанлък, който има собствена група в ОбС, възможните рискове за населението на общината от производството в „Арсенал“ АД?  

Поставяме тези въпроси публично, защото отговорите им в голяма степен могат да обяснят инцидентите, и взривовете, и жертвите. Правим го с пълното съзнание, че няма кой да ни отговори. Както и че правосъдие за най-богатите хора в държавата ни няма.

Източник: zaistinata.com