Връзката на местните власти с бизнеса, гражданите и медиите страда от дефицит на прозрачност
Механизмите за взаимодействие с бизнеса, гражданските организации и медиите в България продължават да страдат от дефицит на прозрачност и от неяснота кой, кога и по какъв начин влияе върху политиките за развитие на местните общности и върху конкретните управленски решения. Това сочат изводите от изследването на Асоциация „Прозрачност без граници“ Индекс на местната система за почтеност в България 2022, направено в 27-те български общини, които са областни центрове.
На темата за противодействието на корупцията местните власти гледат по-скоро в декларативен и пожелателен аспект, а доброто управление се разглежда основно през призмата на въвеждане на електронно управление, сочи изследването.
Данните в него се базират на информация от широк кръг източници с обхват последните 2021 г. и 2022 г. Това са публично достъпни документи, данни от проведени специализирани наблюдения във всяка от обхванатите общини, както и информация, получена по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Методологията за оценка на индекса за почтеност
се базира върху изследване и оценка на девет ключови институции и сектори на обществения живот на местно ниво – общински съвет, кмет, общинска администрация, съд, полиция, политически партии, бизнес, медии, граждански организации и общински структури на здравеопазването. Авторите на изследването отчитат, че от действията на тези сектори и институции в най-пряка степен зависи бизнес климатът и възможностите за устойчиво развитие на общността.
Общинските структури в здравеопазването (болници с дялово участие на общините, медицински центрове и ДКЦ) се включват за първи път в изследването. Основният мотив за това е реакцията на институциите от системата на здравеопазването в овладяване на пандемията от Ковид – 19, като се отчита негативното й отражение върху функционирането на всички останали институции и сектори на обществения живот в страната.
Общата стойност на Индекса на Местната система за почтеност за 2022 г. е 3,22 точки при максимална стойност 5.
Секторите, отчитащи най-висок индекс, са: общинската администрация (с обща стойност от 3,86 точки), съдът (с обща стойност от 3,79 точки) и кметската институция (с обща стойност от 3,71 точки). На следващите места се класират местните структури на полицията, общинските съвети, гражданските организации. Секторът с най-слабо представяне в общата класация е здравеопазването, на предпоследно място в общата класация е бизнес секторът с почти еднакъв индекс с този на местните медии.
В челото на класацията с най-висок индекс на почтеност е община Русе (3,74 точки). В групата на общини с висок индекс са Бургас (3,70 точки) и Пловдив (3,64 точки).
Общините с най-ниски стойности на общ съвкупен индекс са Кърджали (2,68), Силистра (2,79) и Хасково (2,83).
Общинското здравеопазване е с най-нисък индекс на почтеност
Капацитетът на общинските здравни структури е оценен чрез три основни показателя: правна рамка, човешки ресурси и материални ресурси.
Най-често посочваните проблеми са застаряващият персонал и недостигът на специализиран персонал. Макар и по места да има изключения (Смолян и Стара Загора), в повечето градове този проблем стои с особена острота.
Изследването констатира някои добри практики за преодоляване на дефицита на човешки ресурси. Така например някои областни градове се стремят да привлекат специалисти чрез предоставяне на безплатни общински жилища на лекари от други населени места (Перник) или чрез сключване на тристранен договор с Тракийския университет за практическо обучение на медицински сестри (Смолян). Наличието на медицински университети в областните градове влияе благоприятно на работната ръка в този сектор, макар и да е недостатъчно да удовлетвори нуждите на лечебните заведения.
Като цяло темата корупция остава далечна за структурите на общинското здравеопазване и макар и да има малки изключения, общинските болници и ДКЦ-та не участват в подобни инициативи.
Регионалните медии са предпоследни по най-нисък индекс на почтеност
Мнозинството от местните медии са в тежко финансово състояние, което според журналистите води до компромиси с високите професионални стандарти за качество и обективност. Медиите по места страдат от недостиг на журналисти и ползват остаряла техника. С изключение на София (3,65 точки) и някои по-големи градове се свива палитрата от медиите, които отразяват пълния спектър от значими гледни точки, политически и социални позиции. Значими теми за обществото отсъстват от медийната политика в регионите, сочи изследването.
Изводите са, че е налице все по-голяма зависимост на местните медии от бюджетите за медийни услуги на общините и от бюджетите за публичност по европейските проекти, които са изпълнявани на местно и регионално ниво. По мнението на журналисти, все повече се установява политиката на местните власти да „купуват“ положително отразяване чрез така наречените бюджети за медийни услуги, за медийно отразяване, за публичност на резултатите по осъществени проекти с европейско финансиране.
Най-сериозна тревога будят ниските оценки на медиите по показателя роля в местната система за почтеност – обща оценка от 2,30 точки, като само медиите в София, Пловдив и Стара Загора получават оценки над 3 точки по тази група показатели. Журналистите в местните медии рядко провеждат журналистически разследвания. Макар темата за корупцията понякога да присъства в местните медии, по-скоро се касае за отразяване на разкрития на националните медии, отколкото за самостоятелни разследвания на местни журналисти. Повечето местни медии в изследваните общини през последната една година не са провели ефективни журналистически разследвания и не са разобличили случаи на корупция или злоупотреби на местно ниво. Изключение правят някои примери от работата на медии в София, Стара Загора, Варна, Пловдив, Благоевград, Шумен.
Изследването констатира и една положителна тенденция през изминалата година – за разлика от предходното изследване не могат да се откроят драстични примери за натиск върху местните медии и работещите в тях журналисти. Няма случаи на физическа саморазправа с журналисти. В четири общини има случаи на уволнения на журналисти поради несъгласие с политиката на собственика или редактора на медия (Благоевград, Плевен, Стара Загора и Шумен). Съмнения за натиск върху журналистите, довел до тяхното отстраняване са изразени във Варна, Кюстендил и София.
Непрозрачните решения по места водят до фаворизиране на едни местни фирми и затруднения за други,
показва изследването. Това е единият от двата изведени проблема пред местния бизнес. Една от причините е липсата на установена практиката за създаване на ясни правила за участие на бизнеса с консултативния процес на местно ниво, съчетани с прозрачност относно съставите на създадени експертни или консултативни обществени съвети. Само в няколко общини присъства един от двата елемента или и двата елемента са реализирани в отделни области (това може да се установи в по-голяма степен в Ловеч).
За да осъществява свободно своята икономическа дейност, бизнесът се нуждае от условия, които не само насърчават, но и не възпрепятстват неговата дейност. В тази връзка показателят, отразяващ оценките на бизнеса относно това дали е обект на злоупотреба с власт от страна на органите на местното самоуправление и контролните органи, показва, че добра среда е създадена в Ямбол, Кюстендил, Силистра, както и в Бургас, Велико Търново, Добрич, Монтана, Пловдив, Сливен, Смолян, Търговище. По показателя, измерващ осигуряването на благоприятни условия за осъществяване на икономическа дейност, няколко общини се отличават с действия в положителен аспект – Благоевград Бургас, Ловеч, Перник, Разград, Стара Загора, София, Ямбол. По показателя, измерващ създаването на условия за привличане на инвестиции, се отличават общините Пловдив, Бургас, Разград, Русе, Стара Загора, Ямбол; добри условия предоставят също София, Благоевград, Враца, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Шумен.
Общинската администрация е с най-висок индекс в сравнение с останалите институции и сектори.
Общата стойност на Индекса на общинската администрация през 2022 година е 3,86 точки. Водещи позиции заемат общинските администрации в София (4,44 точки) и Бургас (4,43 точки), а най-ниска оценка получава администрацията в Силистра (2,84 точки).
Изследването на капацитета на местната администрация се базира на оценка на ефективността в използването на ресурси за предоставяне на административни услуги и на степента на независимост в работата на служителите. Изследването през 2022 година показва, че е налице съществен напредък на общинските администрации в прилагането на комплексно административно обслужване и развитие на съвременни платформи за предоставяне на електронни услуги – общата стойност на изследваните показатели е 4,27 точки през 2022 г. спрямо 3,91 точки през 2017. Сред общините, които изпълняват в най-висока степен тези критерии са Бургас, Велико Търново, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Пловдив, Русе, София и Стара Загора.
Съществен напредък се констатира относно осигуряването на публичност на регистрите, поддържани от общините, което е предпоставка за създаване на условия за безпрепятствен достъп до информация, която е важна за гражданите и бизнеса – половината от общините осигуряват достъп до регистрите чрез интернет сайтовете си.
Изследването през 2022 година включва нов показател, който е свързан със създаването на благоприятни условия за инвестиции. В тази връзка наред общини, които от няколко години работят по развитие на обособени индустриални зони и специализирани административни структури (като София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе). Изследването откроява и напредък в тази област за Стара Загора, Разград, Сливен и Ямбол.
В рамките на измерението управление на общинските администрации през 2022 година се откроява напредък по изпълнение на изискванията за отчетност относно работата на администрацията. В тази връзка добри примери за отчетност и обратна връзка с гражданите има в Русе, Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Търговище.
Цялото изследване може да бъде видяно тук.
Източник: zaistinata.com
