Да напуснеш България, за да я обикнеш – историята на Кристиан

08.11.2024
Written by: Габровски Новини

Като истинско дете на демокрацията, 27-годишният Кристиан Белев преминава граници и артистични превъплъщения с еднаква лекота. Комфортно му е както на режисьорския стол, така и пред пианото, на сцената и в ролята на монтажист. През последното десетилетие живее между Лондон, София, Пловдив, а отскоро и Париж, където търси своето място в света на изкуството.

Артистичното развитие на Кристиан започва в родния му Пловдив, където израства в семейство на творци – баба му и баща му са композитори, а майка му работи в сферата на комуникациите. Когато седемгодишният Кристиан изразява желание да свири на пиано, всички са във възторг, но баба му е тази, която неотлъчно съпровожда неговите първи стъпки в музиката. Тя купува първото му пиано и се посвещава на подготовката му за тежкия приемен изпит за музикалното училище в Пловдив. Подкрепата на баба му полага основите на неговата творческа кариера и разпалва страст, която впоследствие отвежда Кристиан в търсене на нови форми на изразяване зад граница.

Семейството на Кристиан е подкрепящо, но заобикалящата го среда налага стриктни рамки. Строгите артистични канони и агресията сред връстниците му го потискат. „Не усещах, че принадлежа“, споделя той, описвайки детството и юношеството си в България като период на отчуждение. В тази обстановка Кристиан отправя поглед към чужбина. Осъзнава, че решението му да напусне страната е колкото стремеж към артистична свобода, толкова и бягство от познатите ограничения. Англия го привлича със своята отвореност към експерименталното изкуство и театър и с приветливото си отношение към търсещите себе си млади творци.

Животът в чужбина променя Кристиан. Запознава го със западни идеи като индивидуализма и политическата коректност, които налагат собствени ограничения на твореца. Космополитността на Лондон разширява светогледа му, но и разпалва интереса му към неговите корени, особено към преживяванията на родителите му по време на комунизма. Личните дневници на майка му, която тя води от седемгодишна възраст, се превръщат в прозорец към една различна епоха. Чрез нейните думи той вниква в устойчивостта на българския народ и влиянието на колективната памет върху собственото му поколение.

През 2020 г. като студент в магистърската програма по кинематография на Университета по изкуствата в Лондон, Кристиан предприема задълбочено изследване на живота по време на комунизма в България. Тема на дисертацията му, която включва и създаването на късометражен филм, са поколенческите травми и колективната памет. Вдъхновен от разказите на майка му, този проект му дава нов поглед върху особеностите на българския характер и трайните следи, което миналото оставя в обществото ни. „Мисля, че перспективата ми за България много се промени и някак си започнах да разбирам хората много повече. Започнах да разбирам защо реагират така, защо има това вътрешно усещане за неразбраност“, обяснява той.

Изучаването на миналото естествено го подтиква да се замисли за настоящето и бъдещето на своята страна и по-специално за това как демокрацията променя българското общество. През лятото на 2024 г. Кристиан участва в конкурса „35 секунди демокрация“ на филмово студио „Ню Бояна“ и режисьора Крис Захариев, който предизвиква млади режисьори да направят 35-секунден филм за демокрацията. Идеята на Кристиан печели първо място и подкрепа за реализация. Резултатът е филмът „Четвъртата стена“, който отправя важно послание: демокрацията е ефективна само когато се практикува ежедневно.

Филмът представя три поколения заедно в една стая – баба, майка и младеж, докато по телевизията върви реклама. Вместо потребителски стоки, обект на рекламата е демокрацията. Майката и бабата са като застинали в миналото и не реагират, докато протестът на младежа не предизвиква неочакван обрат.

„Демокрацията е колективното обединение на хората да търсят и постигат свободата“, смята Кристиан и е убеден, че всяко поколение е отговорно да предава това послание на следващото.

„Четвъртата стена“ отразява и вярата на Кристиан, че „ние, младите хора, сме тези, които имаме силата да променим нещата“. В представите му за тази променена България хората са по-обединени и имат повече вяра. Смята, че българите са устояли на многото предизвикателства в своята история именно заради вярата. „Това, което ни е запазило като нация, винаги е било вярата, независимо дали в религиозен смисъл или не“, казва той.

Размишлявайки върху своя път, Кристиан признава, че в България днес вижда нови възможности. „Това, което открих в последните години и заобичах в България, е, че аз тук се чувствам свободен по различен начин, не както се чувствам свободен на Запад например“, споделя той. Обяснява си метаморфозата с това, че престоят в чужбина му е дал необходимата дистанция, за да оцени родината си.

За Кристиан демокрацията не е просто форма на управление, а начин на живот, който изисква ангажираност и разбирателство между хората, и се надява, че неговите съграждани ще осъзнаят, че промяната зависи от тях. Кристиан се гордее, че е българин и цени богатата история на страната и устойчивостта на народа ѝ. Мечтае един ден да се завърне в България окончателно, за да твори тук и да допринася за средата, която някога е бил принуден да напусне.

Историята на Кристиан показва как изкуството позволява на човек да открие себе си, но и да разбере ценностите, които сплотяват една общност. Той знае, че има да извърви още доста път, докато си отговори на въпроса „Кой съм аз?“, но отдавна е загърбил усещането за противопоставяне между свободното себеизразяване и принадлежността към нещо по-голямо като родината. Осъзнава разбира се, че тези прозрения са възможни само в едно свободно, демократично общество и че демокрацията не е дестинация, а пътешествие, изискващо вяра и партньорство между поколенията.

Късометражният филм на Кристиан Белев „Четвъртата стена“ е част от официалната селекция на Sofia Documental 2024 – фестивал за документално кино с фокус върху демокрацията и човешките права. Филмът е достъпен и на страницата на „Демокрация всеки ден“ във Фейсбук.