„Думите не ми стигат“: идея на майки на деца с увреждания породи лавина от доброта

„Такова възхищение от всички вас, че думите не ми стигат“: лавина от доброта превърна скромна идея на майки на деца с увреждания в мощна инициатива. За нея разказва Веселина Божилова от „Дойче веле“.

Всичко започва на 12 октомври тази година. Ина Маринова, администратор на група на майки на деца с увреждания и майка на 18-годишно момиче с квадрипареза и почти пълно ослепяване, показва на сестрите си по съдба бебешките терлички, които плете в малкото си свободно време. Плете ги, защото за нея това е един вид терапия, бягство в съвсем оскъдното лично пространство. А ги показва, както самата тя казва, ей така – за да видят другите какво прави.

В групата, която съществува от години, жените със сходна съдба си помагат с поуки от опита си, с адреси на лекари, с лекарства – там главни герои са децата и техните тежки болести. Появата на малките пантофки обаче предизвиква такъв ефект, че след кратък размисъл Ина Маринова решава да направи още една група във Фейсбук, в която вече с главна роля ще са майките. Оказва се, че далеч не е единствената: много са майките на деца с увреждания, които по подобен начин – чрез занаяти и изкуство – компенсират пълната си изолация от обществото. Ина Маринова е жената, която навремето организира протестите на „Системата ни убива“. Но след намесата на политици тя се отдръпва.

„Купи подарък от майка на дете с увреждане“

„Като видях как се зарадваха на пантофките и колко много споделиха, че и те правят разни неща, след кратък размисъл направих групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“, която още на третия ден събра 5000 души. Това беше и най-многото, което очаквах, но ето, че членовете са вече над 42 000 и продължават да се множат“, казва Ина Маринова и обяснява: „Това е сериозен ангажимент. Привлякох още майки за администраторки, вече сме четири“.

За да е гарантирано, че свои ръчни изделия предлагат наистина само майки на деца с увреждания, всяка участничка се представя в групата със снимки и диагноза на детето си, като това служебно верифициране на майките се превърна в нещо много по-голямо: невидимите деца, приковани в дома и количките си, изведнъж се показаха. Майките преведоха диагнозите им на езика на любовта, а породилата се доброта е на път да се превърне в лавина.

„Успяхме да отворим вратите си пред обществото“, казва Гери Маврова, една от администраторките на групата. В списъка на творците, който тя води, жените вече са към 200. Те са от цялата страна, занимават се с най-различни неща – декорация на предмети, бижута, картички, плетива, гоблени, свещи, изделия от плъст и какво ли още не. Показват ги със снимки и лавината тръгва: само две седмици и половина след старта на групата изделията им вече са се изчерпали. Продължават да валят поръчки с уговорката: „Когато имате време“. За пръв път от години тези жени имат ясен ангажимент.

„Толкова болка ми причинява и в същото време такова възхищение пред таланта на всички вас, че думите не ми стигат“, пише Irina Vasileva в групата. И продължава: „Нито за миг не съжалих нито една майка. Напротив, възхитих се, преклоних се, останах в захлас. Болката ми е породена от факта колко много дечица в тази страна са с увреждания, а много добре знам територията, на която живеят. Но към майките освен респект, уважение и възхищение друго не съм изпитала.“

В групата вече се оформят различни тенденции. Майките на деца с увреждания, които предлагат изделията си, не са сами на сцената. Подкрепят ги техни сестри по съдба, които просто разказват историите си и показват снимки на усмихнатите си деца. Предлагат своя запас от кураж. Много повече в групата са купувачите. Но и те не просто подпомагат идеята, а искат да се включат в системата за взаимна помощ: стоматоложка предлага безплатно лечение, кардиоложка предлага консултации, същото правят за майките на деца с увреждания адвокати, счетоводители, фризьорки, козметички. Всеки иска да участва с нещо в този парад на добротата. „Вчера помощта си предложи психоложка от София. Това е много ценно, защото има доста майки, които имат нужда от такава помощ, а не могат да си я позволят“, разказва Ина Маринова.

Според Ина, днес обществото има по-различно отношение към децата с увреждания – няма го вече онова тотално отхвърляне. „Може би протестите изиграха роля. А може би и всеобщата изолация, която накара хората да се замислят и да осъзнаят поне донякъде какво ни е на нас, които сме изолирани буквално от раждането на децата си. Радвам се, че жените-творци получиха признание и дори не смогват да изпълнят всички поръчки. Но много държа да се знае, че групата не е създадена за благотворителност. В случая става дума за нещо съвсем друго – вижда се, че цените са символични. Ние искаме да работим, винаги сме го искали, но държавата не ни предоставя такава възможност. Е, сега сами си го направихме.“

Цените в групата наистина са символични. Момче с увреждане публикува в нея снимка на гоблен, изработен от майка му, и дава цена от 50 лева. Още първата реакция гласи: „Само конците струват половината, оценете труда ѝ реално“. Така цената се удвоява, гобленът е купен, поръчани са още. Едни малки ангелчета от плъст се изчерпват буквално за часове. Поръчките не спират, а авторката им има вече реална заетост. Стига да намери време.

„Непоносимо вдъхновяващи“

Добрините валят. Петя Колева прави безплатно онлайн магазин KupiPodarak, в който всяка майка разполага със свое пространство, а артикулите са в категории. Даниела Бянова изготвя списък на хората, които искат за Коледа да зарадват дете с увреждане. Много бързо в него се вписват над 330 души. Друг пост дава идеи на творците за нови изделия. А Поли Александрова, „майка на дете в норма“, както самата тя се определя, предлага онлайн помощ по немски език и споделя опита си като учителка: „В годините съм водила учениците от класа си в дома за деца с увреждания в кв. “Лозенец” в София, защото съм на мнение, че децата трябва да видят, че животът не е само 200, а има и 2“. Дългосрочният ефект от тази идея е, че и до днес порасналите ѝ ученици не подминават човек в нужда.

„Групата е страхотна, вече съм сигурна, че дори да ни затворят както през пролетта, ще оцелея“, казва Гергана Николова от Пловдив, която е графичен дизайнер и сама отглежда 15-годишната си дъщеря, родена с церебрална квадрипареза. Сменя сферата си на дейност и се издържа от приложно и изящно изкуство. Само че в Капана, където тя твори и продава, клиентите все повече намаляват. Сега обаче, благодарение на групата на майките на деца с увреждания, тя изведнъж получава достатъчно поръчки, за да оцелее в кризата.

В момента всички ние живеем в Ковид. Треперим от Ковид, страдаме от Ковид, губим близки от Ковид, светът ни бе закрит от Ковид. За майките на деца с увреждания състоянието „Ковид“ не е нищо ново. „Ние живеем в него от раждането на децата си“, казва Ина Маринова. Майките в групата показват как се живее и оцелява в това състояние. С взаимопомощ и доброта. А с делата си те са заразни като вируса. Но „заразни“ е лоша дума – в един от постингите тя е заменена с „непоносимо вдъхновяващи“.

Източник: zaistinata.com