Изборите в България не са предопределени

Ако ще се избира между ГЕРБ и БСП, ще спечели ГЕРБ. Но ако противниците на „модела Борисов“ се мобилизират, следващото правителство може да е и на друга политическа сила, прогнозира Даниел Смилов в анализ за „Дойче веле„.

Вариантите при дефинирането на смисъла на политическия избор за 4-ти април са два:

1)  Ако въпросът, на който хората отговарят, е „ГЕРБ или БСП?“, с голяма вероятност ще спечели ГЕРБ

2)  Ако въпросът е „Дали „моделът Борисов” да се запази?“, ГЕРБ и съюзниците им от ОП с голяма вероятност ще загубят изборите.

В демокрацията е важно за кого ще се гласува – коя партия колко гласове събира накрая на изборния ден. Но разпределението на вота между партиите зависи от това кой за какво гласува. България е в политическа ситуация на износени персонални харизми. Борисов е уморен, кахърен и създава впечатление на виновен човек. Харизмите на Румен Радев и Слави Трифонов са втора употреба. Волен Сидеров, Валери Симеонов и патриотичните им сподвижници са вече отвъд всяка харизма и разчитат основно на харизаното от ГЕРБ и ДПС. 

Това е шанс за страната, която се напати от лидерски партии, в които личността измества, а понякога и изцяло замества съдържанието. Като стане подобно заместване, партии за уж европейско развитие на България строят руско-турски потоци, блокират евроинтеграцията на Балканите и техни депутати се зъбят на „еврогейските“ ценности, като ежедневно вещаят провал на ЕС. А пък уж социалистите се оказват всъщност консерватори ала Орбан с изразен путинистки уклон.

„Първа“ и „втора“ лига

В момента тече масиран опит от страна на управляващите парламентарните избори да се сведат до избор „ГЕРБ или БСП“. За целта се прилага следната стратегия: Първо, повечето от телевизиите са нарочили ГЕРБ и БСП за централното си време. Министри и социалисти си поделят водещите формати (сутрешни блокове, „Панорама“ и т.н.), а останалите партии са по-скоро екзотика – канени тук-там за цвят, обикновено заедно с абсолютни аутсайдери. Всичко това би било нормално, ако ГЕРБ и БСП доминираха в електоралните нагласи. Но това не е така според проучванията – заедно те имат (в най-добрия случай) около 50 процента от подкрепата на възнамеряващите да гласуват. Т.е. с едва 50 на сто от доверието, управляващите и основният им конкурент си гарантират огромната част от медийния достъп и правото да се състезават в „първа лига“.

Второ, масово се тиражира една неистина – че след изборите на 4-ти април нямало да има правителство. Вероятността за подобно развитие е близка до нула: едва ли след кампания в тежки условия партиите ще тръгнат на нови избори, давайки властта на служебно правителство. А и кога новоизбран парламент у нас се е саморазпускал и предизвиквал нов вот? Подобни внушения целят две неща – да разколебаят хората в искането им за промяна (видите ли, ще останем без управление) и да накарат избирателите да се скупчат около големите партии, които всъщност са по-скоро средни.  

Трето, периодично се пуска друга интрига – за неизбежността на голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Идеята тук не е толкова да се договори подобен формат (който е много малко вероятен), а по-скоро да се подчертае, че без ГЕРБ и БСП управлението ще е невъзможно. 

Може ли да се излезе от коловоза?

БСП се блазни от този модел, в който се съревнова с ГЕРБ на отделна, ексклузивна писта. Но приемайки данайския дар от ГЕРБ, БСП ще плати висока цена – поредната загуба на социалистите и оцеляването на Борисов и различните му патерици. ДПС също има изгода от вариант, в който ГЕРБ и БСП „изяждат“ по-малките партии, защото тогава Движението става решаващ балансьор с неговите константни гласове.

Предизборната надпревара вече е влязла в коловоз „ГЕРБ или БСП“, който лесно може да доведе до победа на Борисов. Това е вероятно, защото социалистите не правят нищо да уталожат страховете на големи групи от българското общество, че едно тяхно управление ще ни тласне в путинистка посока, ще ни дистанцира още повече от ЕС, ще ни обвърже със скъпи руски геостратегически проекти дори повече отсега. А и в икономически план социалистите имат лоша репутация – често управленията им са завършвали с финансов крах: през 1997-а с пълен, а през 2014-а – с частичен.

Излизането от коловоза „ГЕРБ или БСП“ не е лесна работа, но би могло да се случи при следните условия:

Алтернативите – експертно или програмно управление с ясен мандат и конкретни цели: Партиите, които искат промяната на модела „Борисов“, могат да си поставят като основна предизборна задача сформирането на управление, което да се концентрира върху справяне с Ковид-19 кризата (нейните здравни и икономически последици) и елиминирането на дефектите в съдебната система (основно политизацията на прокуратурата). Тук не става дума за формални коалиции, а за политическо целеполагане и очертаване на работеща алтернатива.

Използването на „зелената сделка“ и възстановителния фонд на ЕС за модернизация на българската икономика биха могли също да са жалони на експертно или програмно управление. От особена важност е такова управление – и партиите зад него – да са гарант за евроатлантическия избор на България и продължаващата й интеграция в  ЕС: кризите не са време за заиграване с геополитически фантазми. В крайна сметка членството в ЕС е нещото, заради което българският кораб все още не се е нанизал на някоя от многобройните подводни скали в сегашната ситуация.

Като цяло партиите, които искат да сменят „модела Борисов“, би трябвало да се откажат от свои тесни идеологически идеи и планове – било скъпи геостратегически проекти или ценностно-ориентирани, но разделящи политики.  Те трябва да предлагат управление, което да стабилизира България икономически, да реши репутационния й корупционен проблем и да направи догонването на останалите страни в ЕС възможно. Такава програма може да изглежда минималистична и лишена от идеологически заряд, но в кризисни времена прагматиката става истински вълнуваща.   

Многоизмерността на изборите

Ако изборите са едноизмерни – „ГЕРБ или БСП“ – управляващите веднага имат предимство, защото са едната основна алтернатива. Ако изборите се случват на повече от едно измерение, задачата на управляващите става трудна и вотът на хората се разпръсва между повече играчи. Изборите през пролетта имат шанса да са многоизмерни, защото освен политическите въпроси „ГЕРБ или БСП“ и „модела Борисов“, има и поне още една голяма тема – Ковид-19.

Източник: zaistinata.com