Какво научихме от интервюто на Румен Радев в „Панорама“?

„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле„.

Първото интервю на партийния политически терен на Румен Радев беше по-забележително с дължината си, отколкото със съдържанието.

На Радев му бе отделено огромно ефирно време в БНТ – 40-45 минути – и той беше поканен сам в студиото, без да може да бъде репликиран от други участници (а дори и от водещия). Подобна привилегия за прохождаща партия е неуместна. Това е неравнопоставеност, платена с парите на данъкоплатеца, чрез която обществената телевизия се превръща в спонсор на политическия проект на Радев. Вярно е, че зрителски интерес сигурно е имало, но и такава очевидна несъразмерност в отразяването е нечестна спрямо другите участници в партийната надпревара.

СЕМ би трябвало да излязат поне със становище по този проблем.

Какво (не) научихме от интервюто на Радев?

• Името на партийния проект, хората в него и технологията по участие в изборите не бяха разкрити. Стана ясно, че партията ще бъде регистрирана след изборите, което означава, че Радев ще се яви в коалиция с регистрация на съществуващи партии;
• Беше заявено, че партията на Радев ще се бори за свободна, демократична и европейска България. Тази формула, ако думите в нея наистина имат значение, би трябвало да означава, че партията ще е с демократична и европейска насоченост;
• Основната тема, която Радев би искал да изтъкне, е „борбата с олигархията“. Той не назова основните политически лица на тази олигархия, но би могло да се предположи по думите му, че те са досега управляващите от ГЕРБ и ДПС. Радев не спомена нито един друг български политик – нито Пеевски, нито Борисов. Добра беше връзката, която направи между олигархията и неравенството в България;

• По отношение на Европа и ЕС Радев не изрече нещо, което да го постави директно в конфронтация с идеята за европейска интеграция. Той спомена участието на страната във всички европейски структури като нещо добро, като настояваше българските решения да се вземат с оглед на националните интереси. Това е и банално вярно, и дава основание на „патриотите“ и „суверенистите“ да се надяват, че Радев ще се опълчва на ЕС. Надеждите на „суверенистите“ бяха окрилени от заявката му всички решения да се вземат в България. Това противоречи на принципите на ЕС, които предполагат част от решенията да се вземат заедно с други държави;
• За еврото Радев каза, че не е против него, а е срещу начина, по който то било въведено. Радев поискал референдум, когато разбрал, че правителството не предвижда достатъчно помощи за бедните при влизането на страната в еврозоната. Тогава не е ясно обаче защо той поиска противоконституционен референдум вместо повече помощи за бедните. А и като цяло твърденията му, че България не е изпълнила Маастрихтските критерии за еврозоната бяха аматьорски;
• Единственият споменат европейски политик беше Орбан и то в позитивна конотация – като някой, който ни е помагал за Северна Македония и енергетиката. И двете твърдения в тази посока са най-малкото спорни. Очевидно Радев ще се опитва да се позиционира като някакъв тип „български Орбан“, което пък поставя под въпрос формулата „свободна, демократична и европейска България“;
• За Украйна Радев повтори тезата си, че Крим де факто е руски, но юридически не е. След това, позовавайки се на обучението си в американска военна академия, защити позиция, че контраофанзивата на Украйна през 2023 г. е била стратегическа грешка. Донякъде това е вярно твърдение, което обаче не отчита забавянето на военната помощ от Запада, позволило на Русия да създаде здрави отбранителни линии. Тук Бойко Василев не влезе по същество в дебата, защото Радевата теза още от 2022 г. беше, че на Украйна не трябва да ѝ се оказва военна помощ, тъй като съпротивата ѝ е обречена. Украйна обаче вече четири години се сражава въпреки тази Радева експертна прогноза, а Русия не е превзела все още дори Донбас. Истинският въпрос за позицията на Радев е защо той смяташе, че Западът и ние като част от него не трябва да окажем помощ на нападната страна, която се нуждае от нея за оцеляването си? И какво би спечелил българският национален интерес, ако руските войски бяха стигнали до Румъния?
• За „Боташ“ и въпросите, и отговорите бяха повърхностни. Василев правилно отбеляза, че загубите от неползвани количества са огромни. Радев контрира, че проектът може да е печеливш в бъдеще. Целият проблем е обаче защо служебно правителство задължи България да ползва и/или плаща цели 13 години огромни големи количества газ от Турция. Ясна беше стратегията на Русия да превърне Турция в хъб за своя газов износ. Не става ли всъщност дума за тройна сделка: България се обвързва да плаща за големи количества газ от Турция, а Турция се обвързва да взема от Русия подобни количества газ. И Турция е щастлива като посредник, и Русия преодолява изолацията си като доставчик, а България плаща, дори без да ползва договорените количества;
• За Съвета за мир на Доналд Тръмп Радев беше доста обран, но все пак каза, че включването на страната в него е станало не както трябва;
• За възможните коалиции Радев беше уклончив, но стана ясно, че ще се коалира с партии, които се борят срещу олигархията. Това му отваря врати към ПП-ДБ и „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. По отношение на съдебната реформа загатна, че може да трябват гласове и от ГЕРБ;
• Радев каза, че няма да внася предложения за промяна на конституцията, което като цяло е добра новина;
• Няма да вдига данъците, няма ляво, няма дясно и може да бъде наречен популист, както каза самият той с ирония.
• Въпросите, които останаха без отговор
• Като за първо политическо интервю като партиен лидер, поведението на Радев беше по военен тертип сковано и дисциплинирано, което може да се хареса на избиратели, отвратени от хашлашкия език и разпуснатата партийна естетика. Стратегията му в кампанията очевидно ще е максимална обтекаемост, разнопосочни и вътрешно противоречиви твърдения и абстрактно разположение на проекта като „европейски“, но със суверенистки уклон. Липсата на конкретика може да се окаже Ахилесовата му пета. Ето няколко важни въпроса относно новия политически проект, които останаха незададени или без отговор:
• Може ли българският суверенитет да бъде защитен без ЕС и НАТО?
• Има ли нужда от обща европейска отбрана?
• Има ли нужда от обединение на европейските финансови пазари?
• Добре ли е големите европейски страни да предложат на останалите проект за задълбочена европейска интеграция?
• Трябва ли Европа да подкрепя Украйна, включително с военна помощ?
• Трябва ли Украйна да е част от ЕС?
• В български интерес ли е Северна Македония да е извън ЕС?
• Одобрява ли Радев вътрешната политика на Орбан по отношение на гражданското общество в Унгария?
• Одобрява ли унгарската политика спрямо ЕС и Балканите?
• Към кое европейско семейство Радев ще се присъедини със своята формация?