Клиентка на КТБ спечели дело срещу БНБ заради нарушение при фалита на Корпоративна търговска банка

Административен съд – Варна осъди Българска народна банка (БНБ) да заплати на клиентка на КТБ обезщетение за имуществени вреди в размер на близо 5 хил. лв., претърпени в периода от 25 юли 2014 г. до 06 ноември 2014 г., вследствие на извършено от Българска народна банка нарушение на правото на Европейския съюз. Става въпрос за забавено изплащане на гарантиран депозит след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Делото е образувано по два иска на жената: за сумата от 500 лв. – лихва за забавено плащане на сумата от 100 хил. евро, представляваща гарантиран размер на вложенията на ищцата в „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) АД и за сумата от 32 950 лв., представляваща разлика между размера на вложенията й в „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения ѝ гарантиран депозит.

Банковият регулатор е нарушил правото на Европейския съюз, като не е обявил в петдневен срок неналичност на депозита в КТБ, , съгласно приложима с директен ефект разпоредба на Европейския парламент и на Съвета, относно схемите за гарантиране на депозити, съобщиха днес от Административен съд-Варна.

В хода на делото, по искане на страните, съдът е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), с цел да се изчисли размера на лихвата в лева, начислена върху сумата от 196 000 лв., както и размера на законната лихва за забава върху сумата. Съдебният състав, воден от разбирането, че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално ищцата е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 25 юли 2014 г. до 06 ноември 2014 г. и основавайки се на приетото заключение на ССЕ, е определил реално претърпяната от ищцата  вреда, която е в размер на 4382.32 лв. Съдът е решил, че над този размер и извън периода 25 юли 2014 г. – 06 ноември 2014 г., претенцията е недоказана и следва да се отхвърли като неоснователна. 

Съдът е отхвърлил и иска на ищцата срещу Българска народна банка, с който се претендира обезщетение за имуществена вреда за сумата от 32 950 лева, представляваща разлика между размера на вложенията ѝ в КТБ и изплатения ѝ гарантиран депозит, причинена от неправомерни действия, нарушаващи приложими с директен ефект норми на Общностното право и неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

През м. юли Българската народна банка е загубила 5 такива дела, по които дължи общо 17 800 лв. обезщетения, информира на 5 август „Сега“. По Закона за отговорност на държавата и общините БНБ ще трябва да плати обезщетения на петима души заради причинени имуществени вреди. Причината е, че банковият регулатор е нарушил правото на Европейския съюз, като не е обявил в 5-дневен срок неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка (КТБ) след поставянето ѝ под специален надзор през юни 2014 г. Поредицата от дела за обезщетения срещу БНБ заради нарушения покрай фалиралата КТБ станаха възможни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд – Варна от гражданина Николай Кантарев, пояснява изданието. 

КТБ бе затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка й наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити – тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче започна много по-късно – чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства.

Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до  10 работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да си получат парите най-късно до средата на юли. На практика това се случи с повече от четири месеца закъснение, припомня още „Сега“.

Източник: zaistinata.com