Над р.Стряма се строи нов мост, но коритото на реката още не е почистено

Снимка: Екатерина Кючукова
Наводненията през 2022 г. в Карловско и в пловдивската община Калояново нанесоха огромни щети на жителите на населените места, разположени по поречието на река Стряма. Близо 4 години хората от калояновското село Песнопой в района на вилните зони са откъснати от света. Не могат да стигнат до къщите, до земеделските си имоти, до разположената в близост винарна. Допреди бедствието са стигали само по стар мост, който е бил отнесен от придошлите води на реката. В момента се строи нов стоманобетонов мост.
През 2025 г. Междуведомствената комисия по бедствия и аварии отпусна на Калояново 3,9 млн. лв., за да се реши проблемът в Песнопой. Кметът на общината Младен Кичев увери, че строителството на новото съоръжение трябва да е завършено в началото на лятото. „Вече са изградени стълбовете. Мостът ще е широк 6,7 метра. Ще бъдат изградени тротоари и парапети, като от двете страни на платното ще може да минават пешеходци“, уточни Кичев.


Живеещите в района обаче са притеснени, че поречието на реката, извън района на строителните дейности край Песнопой, е обрасло с растителност и са натрупани наноси. Според тях има риск от нови наводнения заради обраслото корито на р. Стряма.
“Mостът е хубаво нещо, но ако реката пак тръгне, както през 2022 г., всичко ще се повтори. Никой не чисти коритото на реката надолу и нагоре по поречието”,
коментира жител на Песнопой. Други хора от селото също изразяват тревогите си, че се работи „на парче“ – строи се ново съоръжение, без да се осигури проводимостта на реката.
Особено притеснени са хората в района на Черноземен и близкото с. Ръжево. Заедно с кметицата на селото Тоня Димитрова са пуснали сигнал до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за участъка. “Koритото на реката е затлачено, силно обрасло и на места блокирано от паднали дървета и наноси. Тази ситуация представлява директна и добре известна опасност, която е резултат от дългогодишното игнориране на проблемите”, се посочва в сигнала до екоминистерството.
В него се обяснява, че при бедствието реката е изяла участък от брега в района. „Поради тази ерозия рухна стълб от мрежата за високо напрежение. Последствията бяха изключително сериозни: пет населени места останаха без електрозахранване в продължение на пет дни, което доведе до значителни материални щети и реален риск за населението. Това е пример за административно допусната криза, която можеше да бъде предотвратена“, се казва още в писмото до МОСВ.


„При нас положението не е по-различно – реката е пълна с храсти и дървета. Ако дойдат по-силни дъждове, водата няма къде да отиде“, казват жители на Ръжево. Хората се опасяват, че при нови валежи ще се стигне до заливане на земеделски земи и къщи, както вече се е случвало. Жителите района са притеснени и от факта, че местната общинска комисия не е включила този опасен участък в Черноземен в плана за почистване на коритото на Стряма.
„Докато реката си разчиства сама пътя със страшна сила, нашите героични чиновници по министерства явно водят тежка битка с по-опасен враг – кламерите по бюрата“,
коментират жители на Калояново, които преди 3 – 4 години са били наводнени и не са компенсирани от държавата. Част от тях са получили едва по 374 лева, които не са достатъчни, за да си възвърнат загубите от щетите от бедствието. Те са загубили вяра в администрацията и са притеснени от климатичните прогнози, според които ще има обилни валежи в региона.
„Безхаберието е навред. Оставени сме сами да си решаваме проблемите“, споделят хората в социалните мрежи.
Според кмета на Калояново институциите си прехвърлят топката, въпреки многократните сигнали. „Всеки вдига ръце. Самата река е изместила и коритото си. Тя е влязла в имоти – държавна и общинска собственост. Трябва да се разчистят храстите и да се тръгне реката в коритото си. Дървесната маса и пръстта са най-голямата заплаха при наводнения“, казва Младен Кичев. Той допълни, че се надява държавата скоро да се заеме с решаването на проблемите на хората в района.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
Източник: zaistinata.com









