Най-лошото предстои

„За истината“ препубликува анализа на Янина Здравкова от сайта Clinica.bg

Това, което не биваше да се случва, се случва. И продължава да се случва. За пръв път коронавирусът влезе в старчески дом още през юли и логиката сочи, че последвалите повишено внимание и мерки би трябвало да предотвратят нови огнища. Нищо подобно – след като десетки възрастни и болни хора се оказаха заразени в три дома във Варна и Русе, и няколко починаха, 2 седмици след това заразата е в трети. И постепенно излизат нови и нови огнища в социални институции – център за деца с увреждания, старчески дом и дом за психично болни в Смолянско. Вероятно има още, а в бъдеще – със сигурност.

Това, което уби хиляди в Европа през пролетта и до голяма степен беше причината за жестоките карантини и тежките мерки, се случва и в България – проникването на вируса в затворени резидентни услуги, където има десетки и стотици хора с уязвима имунна система. Избегнахме го в началото на епидемията (с изключение на един старчески дом във Видинско), а сега, когато за вируса се знае много повече и са минали месеци за реакция, ситуацията изглежда извън контрол.

Контролът е в основата

Във Варна коранавирусът беше открит в в частния старчески дом „Св. Георги“, после в общинския „Гергана“, а сега – и в хоспис. Звучат еднакво, но разликите са огромни. Общинският дом се финансира от социалното министерство, това е така наречената държавно делегирана дейност. Издръжката се поема от хазната, а обитателите плащат такса, която е част от пенсията им. Контролът би трябвало да е от три страни – държавата, в лицето на агенцията по социално подмомагане (АСП), собственикът – общината, и РЗИ – за спазването на санитарните изисквания.

Макар формално законът да изисква да се създават и спазват стандарти за качество за социалните услуги, такива няма. АСП проверява как се разходват държавните средства – осигурено ли е храненето и как, изрядна ли е документацията, колко е какъв е персоналът и крадат ли се пари. Собственикът – общината, осъществява общ контрол – отново каква е ефективността при разходването на средствата. РЗИ – спазват ли се хигиенните, а понастоящем и противоепидемичните мерки.

И в нормална обстановка подобен контрол не работи

– периодично се появяват случаи на ужасяващи условия в домове. Само старческите са 82, отделно има 79 институции за възрастни с деменция, с психически увреждания, с физически недъзи, с умствена изостаналост, защитени жилища, стотици дневни центрове. Последният публичен сигнал за потресаващи условия беше от обмудсмана Диана Ковачева в началото на годината – за дома за хора с деменция в сухиндолското село Горско Косово. Там за година бяха починали 24 от обитателите в дом за 60 души има една баня и две тоалетни, хората са по 6 в стая и се хранят на маси в коридора. Отношението към настанените е унизително. Последваха проверки от прокуратура и АСП. Нарушения на закона не бяха открити, но домът беше затворен.

Капацитетът на АСП, където социалните работници се трудят за по 800 лв. на месец, стига за проверки в 30-тина дома годишно, обикновено те приключват с препоръки и предписания, както и с констатацията, че „материалната база не отговаря на стандартите“. Кметовете казват, че с толкова пари – такива услуги и без още субсидии подобряване на условията е невъзможно. Всички си затварят очите, защото по-добре лоши условия, отколкото никакви домове – листите на чакащи са огромни, напук на мизерията вътре.

Контролът при епидемия отново зависи от трите институции

Социалното министерство забрани до края на извънредната епидемична обстановка в домовете да се приемат нови хора, спрени са и свижданията, наредена е честа дезинфекция, хора със симптоми не трябва да се допускат, а персоналът трябва да работи само с предпазни средства. Контролът по спазването на мерките е на собственика, т.е. общината. След като КОВИД пламна в общински старчески дом в Русе, от МТСП обвиниха кмета в неспазване на мерките, а прокуратурата започна проверка. Заради опасността от зараза обаче самите социални инспектори нямат право да влизат на проверки в социалните услуги и такива не са правени от началото на епидемията.

Всичко това не важи за най-голямото досега огнище – частният дом за стари хора и хора с деменция „Св. Георги“ във Варна, където починаха 6 души, а над 100 бяха заразени. Понеже държавата няма ангажимент към издръжката му, ангажиментът й към контрола е още по-занижен. По вече отменения Закон за социалното подпомагане, чиито разпоредби обаче са още в сила – до приемането на поднормативните актове по новия Закон за социалните услуги, частните старчески домове подлежат на регистрация, а не на лицензиране, а проверки от АСП се правят основно при сигнали, няма текущ контрол. И заради липсата на достатъчно хора в социалните служби, проверки се правят приоритетно в домове, за чиято издръжка държавата плаща. В частните домове на проверки право имат и РЗИ – за санитарните условия.

За това доколко и РЗИ успява да контролира подобни места е показателна реакцията на собственика на дома, който първоначално заплаши здравните инспектори и се наложи да бъде успокоен с помощта на полицията. След това се намеси и прокуратурата, която откри престъпление в допускането на К-19 в дома и последвалите смъртни случаи и вече води досъдебно производство.

Първият положителен случай в „Св. Георги“ е жена от счетоводството, но с коронавирус се оказа и лекар, преглеждал клиентите, който работи и на друго място, подобно на медицинските сестри там и подобно на всички останали домове. „Това крие рискове, но няма кой друг да работи“, обобщи тогава положението главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев.

„Трудно е

да се говори за изпусната работа в старческите домове

защото, знаейки, че това са най-рисковите места, разпоредих те да са под постоянен контрол и да се прави сканиране на всички домуващи и персонал там, за да хващаме рано тези случаи. Заболяването влезе в два старчески домове и това е почти неминуемо, защото тези домове не са отделени от всички. Там влизат доставчици и близки на домуващите. До голяма степен сме ограничили тези движения, но са много сложни проблемите и правим максимума“, коментира в началото на август той.

А после вирусът влезе в хоспис във Варна, който пък се регистрира по съвсем различен ред. Хосписът е лечебно заведение и подлежи на контрол от РЗИ и МЗ, освен това този, както и повечето от малкото останали подобни структури у нас, е не просто частен, но и приемът и грижите в него се плащат от пациентите.

И въпреки затегнатите мерки, във „Филаретова“ във Варна приемат жена, която почива дни след това от КОВИД. Защото това не е старчески дом, където приемът е забранен, а лечебно заведение. И всичко това след като прокуратурата разпореди проверки по инстуции и лечебни заведения в цяла Североизточна България, а РЗИ-Варна влезе в 10 старчески домове и 3 хосписа и издаде предписания.

Сега коронавирус има в три социални услуги в Смолянско, а вероятно и на други места, за които местното РЗИ просто не е пожелало да съобщи.

Да, проблемите, както казва инспектор Ангел Кунчев, са сложни, много и забатачени от години. Затова и максимумът, който можем да правим, е този. Той вещае ужасяваща зима.

Източник: zaistinata.com