Предизборната кампания в Стара Загора – без интрига и с неясни дарители

Народното събрание е институцията с най-нисък рейтинг в държавата и това е вече трайна тенденция. Една от сериозните причини за липса на доверие към законодателния орган е качеството на приеманите закони, което редовият гражданин поради липса на интерес и капацитет не може да оцени, но може да усети.

Друга причина е отсъствието на ярък политически сблъсък на идеи в парламента за сметка на произвежданите често скандали на махленско ниво. И не на последно място са самите депутати, сред които трудно могат да се откроят личности със силен експертен потенциал или такива с ораторски качества – да не забравяме, че в превод думата парламент буквално означава говорилня.

В старозагорски избирателен район през годините е имало

депутати, чийто очи гражданите не са виждали

през целия им мандат. Като Делян Пеевски, например, избран от листата на ДПС в 42-то Народно събрание. Не го виждаха и в зала неговите колеги, но това не пречеше той да получава пълният размер на заплатата си, дори да ползва охрана от НСО.

В Районната избирателна комисия в Стара Загора всички партии и коалиции, които ще участват в парламентарните избори на 4 април, регистрираха свои листи, четири партии и коалиции само с по един кандидат. На първо четене човек не би казал, че основните претенденти за следващото Народно събрание са се потрудили особено в избора на кандидатите. Остава впечатлението за

уморителна повторяемост на лица,

от листите лъха скука, липсва дори и интрига, с малки изключения. Обикновено избирателите предпочитат кандидатите за народни представители да са местни хора или поне да са добре познати в регионите, чийто интереси ще представляват. Част от големите и с шансове да минат 4 % бариера партии и коалиции са се съобразили с това изискване.

За разлика от друг път сега начело на листите можем да видим старозагорци, макар някои от тях да са напуснали родния си град отдавна. Такива са водачите на листите на„БСП за България“ Георги Гьоков, на „Атака“ – Михаил Михайлов, на ДПС – зам. председателя на партията Халил Летифов, на „Възраждане“ – Искра Михайлова, на Коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна“ – професор Иван Станков-министър на земеделието и храните в служебния кабинет на Марин Райков. Доцент Атанас Славов-водач на листата на „Демократична България-обединение“, Александър Сиди – първи във „воеводската“ листа на ВМРО-БНД и потомственият лекар Емил Стоименов, който е начело на листата на АБВ. Те са също потомствени старозагорци, напуснали града преди години. А старозагорската снаха Кръстина Таскова пък води листата на Коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна“.

Десет дни след започване на кампанията

едва ли голяма част от избирателите са си направили труда да прочетат програмите на партиите, дори и на тази, за която ще гласуват. А няма и на кого пряко да зададат въпросите си, заради забраната за провеждане на традиционните предизборни срещи в зали. Затова кампанията минава основно през медиите. Като обществено Радио Стара Загора даде шанс на всички регистрирани партии и коалиции за участие в предизборни дебати и една трета от тях го използваха.

За първи път през годините на прехода се забелязва толкова силен интерес към регионалните медии, какъвто по принцип не е обичаен при парламентарни избори. Това е златна възможност за местните електронни и онлайн издания да спечелят

добри пари по време на криза.

Съвсем друг е въпросът за ефективността на кампанията в тези медии. В социалните мрежи троловете не си губят времето, но едва ли си заработват парите срещу нормата на кремълските от 120 поста дневно.

При съставянето на някои партийни листи възникна напрежение, а отсъствието на емблематични лица за сметка на „избутването“ напред на други не е изключено да доведе до демотивация на избиратели и загуба на гласове. Подобен конфликт се открои в

листата на ГЕРБ,

в която не попадна досегашният зам. председател на Народното събрание и общински лидер на партията в Стара Загора Емил Христов.

Въпреки многобройните номинации, които получи от различни организации. Затова пък на второ място в листата се оказа вечно надвикващия събеседниците си в телевизионните студиа Маноил Манев, минаващ за един от кинжалите на ГЕРБ в парламента и яростен защитник на Борисов. Въпроси предизвиква и факта, че водач на управляващата партия е образователният министър Красимир Вълчев, когато ключов за региона(и страната) отрасъл е енергетиката и по-специално въгледобива и производството на електроенергия от въглища. Ще има ли сили – физически и морални този човек да застане пред разгневените миньори и енергетици, за да им каже, че дните на централите в Източно-маришкия басейн са преброени, а дерогацията само отлага агонията им? Вярно, Вълчев е роден в Гълъбово, но това не предполага той да познава добре проблемите на сектора, а още по-малко, че ще успее да убеди десетките хиляди работници в необходимостта да се преквалифицират, за да живеят те и децата им в чиста околна среда. Т.нар. Зелена сделка на ЕК дава много шансове и средства за трансформация на икономиката във въглищните региони, но хората, които ще изгубят високоплатените си работни места, едва ли ще приемат безропотно и безболезнено тази драстична в живота им промяна.

Тази роля на медиатор изглежда по-подходяща за икономическия министър Лъчезар Борисов – четвърти в старозагорската листа на ГЕРБ, но няма гаранция, че той ще се справи с тази роля. Нито че управляващата партия ще успее да вкара четирима депутати в следващия парламент.

Добре познава отвътре тази проблематика Драгомир Стойнев-бивш министър на икономиката и енергетиката в кабинета на Плавен Орешарски. Сега той е втори в

листата на БСП

и ако партията му остане в опозиция, няма да му е трудно да бъде критик на политиката или по-скоро на липсата на адекватна политика на управляващите в сферата на енергетиката. При друга конфигурация във властта задачата му няма да е лека.

Поставянето на Александър Сиди на водещо място в

листата на ВМРО-БНД

в Старозагорския избирателен район може да активизира антиромските настроения и националистическия вот, но също толкова реалистично е да консолидира избирателите на ДПС, сред които през последните години е и една немалка част от ромската общност в региона. Един най-прост анализ на резултатите, които партията на Ахмед Доган получава на парламентарни избори, показва, че дори и без всякаква кампания, тя не само запазва подкрепата си, но в последните години дори я разшири.

Сега го няма Делян Пеевски

да сплотява електората с прийоми, присъщи повече на бизнесмени, отколкото на политици. Но на местните избори през 2019 години ДПС спечели в три от 11-те общини в областта и има свои кметове в Гурково, Павел баня и в Гълъбово, където ДПС е в основата на местна коалиция. И не е изключено да се пребори за два мандата в следващото Народно събрание, колкото получи и през 2013 година, когато освен Делян Пеевски, депутат от региона стана и Халил Летифов – сега водач на старозагорската листа. Следващите след него са доктор Тунджай Йoзтюрк – бивш зам.областен управител през 2013-2014 г. и Шендоан Халит-депутат от 42-то Народно събрание, а сега зам.кмет на община Павел баня. На четвърто място е кметът на Гълъбово Николай Тонев и присъствието му е по-скоро знак към хората как е правилно да гласуват. Като прибавим и

предполагаемият корпора

тивен вот в „Брикел“

– дружеството на Христо Ковачки резултатите за партията на Доган след 04 април могат да се окажат изненадващи.

Ако изобщо може да се каже, че има някаква предизборна интрига досега, то тя е свързана със

старозагорската листа на Мая Манолова,

която очевидно е наредена без участие на Отровното трио. Това се потвърждава от самата бюлетина, върху която фигурира името само на гражданската платформа „Изправи се. БГ“. Очевидно е имало някакъв много тежък, макар и останал скрит за публиката конфликт между участниците в коалицията „Изправи се. Мутри вън“, за да не може да се постигне съгласие за обща листа тук.

Макар и под сурдинка в публичното пространство се говори, че с листата, водена от Манолова ще бъде подменен вота на избирателя, който ще гласува за едно, а ще получи друго. Подобно подозрение, макар и без никаква конкретика изрази и Татяна Дончева в едно от своите телевизионни интервюта. Самият факт, че листата на гражданската платформа беше регистрирана в Районната избирателна комисия от председателката на ОбС в Стара Загора Мария Динева с нотариално заверено от Мая Манолова пълномощно, вече предизвиква въпроси. Основният от тях е

какви задкулисни договорки има

между „Изправи се. БГ“ и Земеделския народен съюз? И участвала ли е Мария Динева, която е председател на УС на ЗНС, в реденето на листата, както и кой ще плати кампанията на Манолова тук? Отговорите на тези въпроси ще разплетат интригата.

Мнозина очакват партията

„Има такъв народ“,

която прави кампанията си изцяло в телевизията на своя лидер Слави Трифонов, да постигне висок изборен резултат в Старозагорски избирателен район на 04 април.

Със сигурност шоуменът със залязваща слава е избрал неслучайно да бъде водач на листата и тук, освен във Варна. Не знаем кой, освен сценаристите, го съветва, но явно са преценили, че една немалка част от хората приема добре новата популистка формация в България.

Трифонов няма да седне на депутатската скамейка като народен представител нито от Варна, нито от Стара Загора, обратното би било странно. Но и без голям концерт на стадион „Берое“ прогнозите са да получи завидна подкрепа в 26-ми избирателен район.

Въпросът

кой финансира кампанията на партиите

и коалициите в Стара Загора едва ли измъчва съзнанието на избирателя. А би трябвало. Ако вярваме на отчетите на партиите в Сметната палата, излиза, че ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ и „Изправи се. Мутри вън!“ нямат нито един дарител. А всички останали партии и коалиции, регистрирани за участие в парламентарните избори, декларират, че са получили дарения единствено от физически лица, но не и от бизнеса. Щеше да е хубаво, ако беше вярно. Но нещата няма да се променят, докато най-сетне не бъде приет Закон за лобизма, който би осветлил тази важна страна на изборния процес.

Източник: zaistinata.com