Седем въпроса към главния прокурор за проверката на „Апартаментгейт“

Неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ публикува днес 7 въпроса към главния прокурор Иван Гешев по приключилата прокурорска проверка на заменките в казуса „Апартаментгейт“. Писмото е с копие до изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) Галя Димитрова. Припомняме, че преди няколко дни от гражданско движение „БОЕЦ“, което обжалва отказа на апелативната прокуратура пред ВКП съобщиха, че със свое постановление от 25.02.2021 г. Върховната касационна прокуратура (ВКП) е потвърдила отказа на апелативната и специализираната прокуратура да образуват досъдебно производство срещу Цветан Цветанов и да го разследват за скандала „Апартаментгейт“.

Ето и текста на писмото на „Антикорупционен фонд“:

Уважаеми господин Гешев,

От сигналоподателите от Гражданско движение БОЕЦ разбрахме за постановлението от 25.02.2021 г., с което Върховна касационна прокуратура (ВКП) потвърждава отказа на Специализирана прокуратура, потвърден и от Апелативна прокуратура – София, за образуване на досъдебно производство срещу господин Цветан Цветанов по случая „Апартаментгейт“.

На практика се потвърждава становището по случая на Специализираната прокуратура от времето, когато Вие бяхте неин административен ръководител. За нас няма изненада в това отрицателно становище, включително и в начина, по който то не се оповестява гръмко в медиите, нито на сайта на прокуратурата. Няма и съобщение в Twitter, както е обичайно. Тъй като познаваме добре фактологията по случая „Апартаментгейт“, бихме искали да зададем следните важни въпроси, които остават без отговор:

1. От постановлението става ясно, че проверките на НАП не са открили никакви нарушения в дейността на строителя „Артекс инженеринг“ АД. От журналистическите разследвания обаче стана ясно, че фирмата продава апартаментите си в няколко сгради в столичния район „Изток“ на цени в диапазона от 2600 до 3500 евро на квадрат. Как тогава прокуратурата и НАП биха обяснили факта, че същият „Артекс“ е сключил освен тази замяна и сделки с няколко високопоставени политици на четири пъти по-ниски цени, документирани в съответните нотариални актове?

2. С постановлението се потвърждава, че размяната на недвижима собственост между строителя и Цветан Цветанов на данъчна оценка, при сериозно разминаване с пазарните цени (най-малко двойно), е напълно законна практика. В постановлението е цитирана „експертиза на лицензиран оценител към Агенцията по приватизация“, но не става ясно кой и кога е възложил и платил експертизата, кой е експертът и какви са неговите заключения. Същевременно, ако размяната е била осъществена на пазарни цени, г-н Цветанов е трябвало да плати поне два пъти повече, отколкото е платил по известните ни официални документи. Как бихте обяснили това разминаване и как така се оказва, че сумата за доплащане е точно колкото са декларираните спестявания на разследваното лице?

3. Още един важен въпрос при тези заменки на „старо“ срещу „ново“ строителство – как според Вас е законна тази типична схема за избягване на плащането на задължителния данък добавена стойност в този случай? И ако това е законно, какви биха били загубите за бюджета, ако от сега нататък всички строителни предприемачи започнат да прилагат тази схема?

4. В постановлението на ВКП се цитира проверка на НАП, според която сумите, платени по сделките, отговарят на доходите, които политиците декларират. Това обстоятелство е известно от самото начало на скандала. Възниква въпросът това ли е единствената проверка, въз основа на която НАП е направила извод за липса на нарушения? Доколко детайлна е била тази проверка? Защо в този случай не са назначени стандартните в практиката на НАП оценителски експертизи? Защо не са изследвани хипотезите за сделки между „свързани лица“ по смисъла на Закона за ДДС?

5. Ако господин Цветанов и останалите замесени в скандала политици действително са получили апартаменти на цени няколко пъти по-ниски от пазарните, не са ли се поставили те във финансова и друга зависимост от строителя, който им е предоставил тези апартаменти? Изследвани ли са евентуални съмнения за корупционни престъпления и търговия с влияние?

6. Изследвано ли е как се съотнася платената преференциална цена спрямо законодателната поправка в Закона за устройство на територията, станала известна като поправката „Артекс“, за която същите политици са гласували? Актуалността на този въпрос се изостря предвид двукратното произнасяне (през лятото на 2019 г. и през есента на 2020 г.) на два различни състава на Административен съд – София, че тази поправка все пак се прилага за строителството на небостъргача „Златен век“.

7. И накрая, може би най-шокиращото за нас в тази важна триинстанционна проверка – защо никъде в документите не се съобщава за дори една извършена проверка на място? Така няма никаква информация каква е стойността на обзавеждането на заменените имоти (в частност сградата на ул. „Латинка“ №8), включително на прилежащия частен асансьор, както и видимите отвън охранителни системи. Не е ясно дори каква е реалната площ и строителни параметри на жилището и дали не става дума за феномена „общи тераси за частно ползване“, познат ни от имотните скандали от 2019-а година, или за другия широко познат феномен „етаж в покрива“, а точно това се вижда от публичнодостъпните сателитни снимки.

Г-н Главен прокурор,

В направените проверки на поверената ви прокуратура не виждаме да са направени усилия за разсейване на основателните съмнения, че в скандала „Апартаментгейт“ става дума за многократно по-скъпи имоти в най-луксозния сегмент на пазара, маскирани по документи като нещо много по-скромно. Всички тези наши въпроси явно ще останат без отговор, след като проверката в тази си част на практика е приключила. За нас като гражданска организация остава единствено да задаваме въпросите, на които българската прокуратура или не иска, или не може да даде отговор.

В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.

Източник: zaistinata.com