Странджанският манов мед е застрашен от дъбовата дървеница

Щетите, нанесени от дъбовата дървеница в горите на Странджа, се разрастват. За това сигнализира лесовъдът Дико Патронов. Проблемът с този вредител е от години, но държавата не предприема мерки. Очаква се това да се отрази и на пчеларите, които добиват манов мед в региона. Дъбовата дървеница е американски вид, който обаче се наблюдава в страната ни от 2013 година.

Патронов обясни, че миналата година щетите, нанесени от вредителя, са били много големи в цяла вътрешна Странджа. „Този вид беше установен по всички растителни видове, не само по дъба, а и по бука и габъра, даже и по храсти. Нашите наблюдения миналата година показаха, че той вече е и в посока Царево, до село Граматиково. Беше установен в района на Папазова нива“, поясни той.

Патронов допълни, че като всеки един нов вид, той няма местни врагове, които да го потискат. „Разширението става много бързо. В момента ние можем да очакваме атака, която ще бъде по-тежка от миналата година“, посочи той. Наблюденията към момента показват, че вредителят първо засяга дърветата, които се намират в близост до пътища, а след това навлиза във вътрешността на гората.

Според Дико Патронов трябва да се проучи опитът на САЩ и Турция в борбата с този вредител.

Освен лесовъдите и пчеларите в Странджа са притеснени. Причината е, че основната паша на пчелите, които произвеждат манов мед, е дъбът. Вредителят унищожава хлорофила на листата на дървото, което води до влошаване на растежа и продуктивността на гората. Редуцира се и явяването на мана. „Повече от 15 години работихме за марката защитеното наименование за произход „Странджански манов мед“ и сме притеснени какво ще се случи, ако проблемът с дъбовата дървеница се задълбочи“, посочи производителят Манол Тодоров. Той допълни, че този проблем може да се отрази както на количеството, така и на качеството на меда. „Това ще е голям проблем за цяла Странджа. Ако се разрасне, според мен това ще е екокатастрофа“, посочи Тодоров.

Към момента качеството на мановия мед е много добро. Причината е, че неговата електропроводимост расте. Тя е признак, че в меда има повече минерали, протеини и органични киселини. „Преди години тя беше около 1 – 1.3 милисименса. Миналата година обаче беше своеобразен връх в електропроводимостта. Успяхме да произведен странджански манов мед с електропроводимост над 2 милисименса. Беше 2.3 милисименса, лабораторно доказано. Такъв мед няма никъде в България и никъде в Европа. Този мед и към днешна дата не е кристализирал“, обясни той. Манол Тодоров допълни, че ще сигнализира компетентните органи за проблема с дъбовата дървеница в горите на Странджа.

Източник: zaistinata.com