Трета лента ама друг път – година и половина се чака решение за обезопасяване на пътен участък

Искане на одит за пътна безопасност, преброяване на автомобилите, срещи и размяна на писма – в тази последователност се развива искането на граждани и институции в област Габрово за обезопасяване на участък с концентрация на катастрофи на пътя Габрово-Севлиево. Нищо от това до момента не е дало резултат.

Днес областният управител на Габрово Мария Башева е изпратила поредните писма до Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и Агенция Пътна инфраструктура (АПИ). С тях се иска проектиране и изграждане на трета лента за завиване към габровското село Враниловци. Точно кръстовището, където пътят се отклонява към селото, е конфликтната точка.

Според информация от пресцентъра на областната администрация преди да изпрати писмата Башева се е срещнала с директора на Областното пътно управление (ОПУ) в Габрово инж. Деян Георгиев, пред когото е настояла за допълнителни действия в критичния участък.

Процесът е дълъг и сложен

Въпреки че през пролетта на миналата година точно от АПИ казаха, че са съгласни на трета лента, но преди това искат одит на автомобилния поток, този път шефът на областната структура не е бил толкова склонен на действия, става ясно от прессъобщението от габровската областна администрация. „Процесът е дълъг и сложен, свързан с отчуждаване на земя и изместване на инженерни мрежи – електропроводи, оптични кабели, също с необходимостта от спазване на изискванията за устойчивост на проекта, които продължават още 2 години“, е казал инж. Георгиев.

„Възможно най-скоро“ вече продължава година и половина

Проблемът със зачестилите катастрофи на пътя Габрово-Севлиево в участъка на разклона за с. Враниловци, е на масата от април 2022 г. Тогава започна поредица от срещи между ръководството на областната администрация, Община Габрово и Областно пътно управление, на които се обсъждаха варианти за подобряване на организацията на движение.

Към онзи момент институциите бяха обединени около идеята, че възможно най-скоро трябва да се предприемат реални стъпки за подобряване безопасността на движение. Не стана ясно обаче какво означава „възможно най-скоро“ на езика на институциите, тъй като до момента са поставени единствено светлоотразителни кабари по шосето, но това се оказа, че не дава очаквания резултат.

Одит трябва да насочи експертите към правилното решение

Посочват се различни варианти – разширяване на пътя посредством трета лента за движение, монтиране на допълнително осветление, нова организация на кръстовището, засилване контрола от страна на сектор „Пътна полиция“ и поставяне на допълнителна сигнализация.

Кое би било най-ефикасно, трябва да кажат от АПИ. Оттам принципно дадоха съгласие за разширяване на пътя с трета лента още в началото на 2022 г., но поискаха преброяване на автомобилното движение по главното и второстепенното направление във всички посоки. Целта е да се докаже интензивен трафик, което ще означава, че изграждането на трета лента е действително необходимо. 

Община Габрово се ангажира с този процес като преброяването се извърши на три пункта, а данните от него се вписваха във формуляр за преброяване на движението по пътищата, съгласно Закона за движение по пътищата и разработен от АПИ. Какво се е случило с цифрите от това преброяване към момента не е ясно. Най-вероятно са изпратени по предназначение, но отлежават в нечие чекмедже, щом днес поредният областен управител на Габрово алармира за зачестили катастрофи и обществено недоволство.

За този път са похарчени 11 млн. лв. само преди три години

Участъкът край с. Враниловци е част от пътя Севлиево-Габрово. В пътните карти е обозначен като републиканският път II-44. Рехабилитиран е със средства от ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. и е въведен в експлоатация на 18 април 2019 г.

Път II-44 осигурява най-кратката връзка между София и Габрово и свързва населените места от Северна България с прохода Шипка и Южна България.

Ремонтът на 12.6 км. е изпълнен по проект Лот 12 на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет. Общата стойност на проекта е 11 млн. лв., от които 9.4 млн. лв. от Европейския съюз и 1.7 млн. лв. национално съфинансиране.

Източник: zaistinata.com