Трябва ли Кирил Петков да се оттегли от политиката?

Решението на Конституционния съд по казуса “Кирил Петков” повдига най-вече политически въпроси. Един от тези въпроси е дали Петков не трябва да се оттегли от предизборната кампания, тъй като е заемал поста министър в нарушение на конституцията, пише Даниел Смилов в коментар за „Дойче Веле„.

Всъщност смисълът на решението на КС, което излиза в разгара на кампанията, е точно да повдигне този въпрос. Всички останали приказки за “правните последици” за “нищожния министър” са само драматизация по основната тема – евентуалното отстраняване на Петков от политиката.

Красимир Каракачанов пръв излезе с аргумента, че е необходимо да се мери с един и същ аршин за всички. Представете си, каза той, ако аз (тоест, Каракачанов) бях извършил нарушението, какъв вой щеше да се вдигне. Тук той несъмнено е прав, макар че аналогията му е непълна, защото някои хора когато и по какъвто и повод да си тръгнат от политиката, все ще закъснеят.

Ако Петков се оттегли, България ще се окаже в абсурдна ситуация

Ако се извади един и същ аршин на политическата маса и ако в резултат от това Петков се оттегли, България ще попадне в следната абсурдна ситуация: млад и талантлив политик се оттегля заради гръмко оповестено нарушение на конституцията, докато един куп не толкова млади и талантливи политици, чиято корупционна слава се носи по света, си остават в политиката като съвсем конституционни и дори законосъобразни. Може би наистина най-силният ход на Петков би бил да се оттегли – за да лъсне цялото лицемерие на „конституционносъобразната” корупция в политическата ни система.

И наистина: ако Петков трябва да се оттегли заради двойното си гражданство, какво да кажат следните политически лица в България:

– Бойко Борисов: Списъкът му с “конституционносъобразни”, но скандални истории е наистина впечатляващ – ще свърши статията, докато го преполовим. Затова ще се ограничим с един-два примера. Докато прокуратурата допуска, че Петков умишлено е скрил информация за двойното си гражданство (и така е извършил престъпление), на нея и през ум не ѝ минава, че Борисов може да е знаел за схемата, по която Васил Божков е ощетил хазната със стотици милиони левове от хазартни такси. Къде ли се е заврял еднаквият аршин в този случай? Този аршин го няма и за Мата Хари: така и не разбрахме коя е тя и как е внесла 1 милион в злато и банкноти в покоите на иначе конституционносъобразния ни бивш премиер;

– ДП: Имаше едно лице ДП, за което излязоха компрометиращи информации в тефтерчето на Златанов – тогава шеф на една от бухалките на властта, предшественица на КПКОНПИ. По случая от прокуратурата най-напред казаха, че ставало дума не за ДП, а за някого, който се нарича 10. Но след като тази камуфлажна версия не хвана дикиш, въпросното тефтерче беше „откраднато” от вещо лице, докато то (лицето) се облекчавало в храстите. Ако от тази истинска история следва нещо, то е, че срещу ДП няма и не може да има доказателства, дори когато в даден момент такива са налични. А за същото лице Конституционният съд постанови, че то си е останало депутат въпреки че за определен момент беше назначено за шеф на ДАНС и дори известна журналистка успя да му вземе интервю в това качество. Но въпреки тази несъвместимост, изразяваща се в принадлежност едновременно и към законодателната, и към изпълнителната власт, ДП си остана напълно конституционносъбразен. Вярно е, че заради тези, а и много други проблеми, Бойко Борисов в един момент заяви, че това лице се е оттеглило не само от политиката, ами направо в Дубай. Но Борисов и много други неща е казвал. Изглежда вече и Вашингтон не вярва на подобни сълзливи разкази, защото наскоро вкара човек с инициали ДП в списъка „Магнитски”;

– Ахмед Доган: Освен горд собственик на електроцентрала, удълбано с държавни пари частно пристанище, студен резерв, частично незаконни сараи и яхтен кей, регистриран като земеделски имот, Ахмед Доган е и прочут хидроинженер, получил милионен хонорар за язовирна дейност. В хонорара даже от Върховния административен съд (ВАС) не бе открит конфликт на интереси, защото той бил взет, след като е влязъл в сила законът за конфликт на интереси, но е бил получен по договор, сключен преди влизането на закона в сила. (Ако не разбирате логиката на този аргумент, причината може да не е у вас, а у ВАС.)

Истинската цел на „конституционния хор“ срещу Кирил Петков

С две думи: ако се мери с един и същ аршин и Кирил Пеков се оттегли заради “противоконституционността” си като министър, изброените по-горе лица какво трябва да направят? Принципът на пропорционалността би изисквал харакири или поне отъркалване в катран и перушина. Но, слава Богу, все още (и въпреки Конституционния ни съд) сме в Европейския съюз, в който подобни диващини са недопустими. Принципът на пропорционалността в европейски контекст би изисквал само оттегляне на лидерите на ГЕРБ и ДПС, както и доброволното саморазпускане на тези организации. Едно чисто начало изглежда и разумен изход за страната от сегашната политическа каша.

Истинската цел на “конституционния хор” срещу Кирил Петков не е да се прилага някакъв еднакъв аршин за всички. И при най-лежерно и несъсредоточено прилагане този аршин би сложил край на политическите кариери на много бивши народни любимци и ноторни политически фигури. Това, на което тези фигури се надяват, е Кирил Петков да си остане в политиката, а те да могат да казват: ние сме безспорно маскари, но и новите не са стока. Ето, „Демократична България“ не спазва закона и иска да се регистрира с електронен подпис, а Кирил Петков излезе направо „противоконституционен”.

Това, разбира се, е лицемерие на квадрат. Все пак едно е да си нарушил административни правила (пък било то и конституционно закрепени), друго е да си се оплел в корупционни афери, чиято миризма се носи чак зад Атлантическия океан. И с какъвто и съд да захлупваме смърдящата купчина – било то конституционен, административен или дори с голям меден казан – тази миризма няма да изчезне. Именно тя е големият проблем на България, а не гражданството на този или онзи.

Източник: zaistinata.com