10 въпроса и 10 отговора за същината на политическата криза

„За истината“ препубликува анализ на Любен Обретенов от „Клуб Z“.

Политическата криза в България се проточи рекордно дълго. В създадената медийна мъгла от различни кампании, коментари, събития, манипулации, фалшиви новини започна да се губи основната тема: каква е причината за кризата и как можем да излезем от нея.

Следващите 10 въпроса и 10 отговора са опит да се разсее мъглата и да се стигне до същината на обществените процеси у нас.

1. Защо в България има политическа криза?

Защото няма върховенство на закона. Дали ще има или няма да има правителство е второстепенен въпрос, който сам по себе си няма да реши кризата.

2. Какво означава върховенство на закона?

Означава законът да е еднакъв за всички. Върховенството на закона е основна евроатлантическа ценност. НАТО е военна организация, която защитава държавите, в които има върховенство на закона от държавите, в които няма.

Да си член на НАТО, но да нямаш върховенство на закона е на гол тумбак – чифте пищови. Изпращането на помощ на Украйна не е евроатлантическа ценност. То е следствие от евроатлантическите ценности, които изпращащите тази помощ би трябвало да споделят.

3. На какво основание се твърди, че законът в България не е еднакъв за всички?

В последните десетина и повече години с голяма точност можеше да се прогнозира какво ще направи или какво няма да направи прокуратурата, в зависимост от това доколко обектът на нейното внимание е близък до властта. Близостта до властта винаги означаваше невинен, дори ако има сериозни съмнения, че си виновен. Опозиция срещу властта гарантираше публично разпространяване на съмнения за виновност, дори ако си невинен.

4. Какво постигнаха противниците на т. нар. модел на завладяната държава?

Най-големият им успех е ликвидирането на специализираното правосъдие, една от основните бухалки. Моделът като цяло е разбутан, но все още достатъчно силен.

5. С какви мотиви се твърди, че моделът все още е достатъчно силен?

Два примера от последните месеци. Първо – Върховният административен съд отсъди в полза на Делян Пеевски и му даде марката ДПС.

Второ – Конституционния съд също се произнесе в полза на Пеевски.

Съдът опраска съдебната реформа, която Пеевски не харесваше, макар формално да гласува за нея. Пеевски подкрепи промените в Конституцията заради вътрешен натиск, но най-вече заради външния натиск от санкциите „Магнитски“.

Съдът обаче запази текстовете за служебното правителство, които бяха инициатива на Пеевски, като с това бе демонстриран двоен стандарт.

Повечето мнения, които могат да се чуят из медиите, са в посока на това, че съдебната реформа е катастрофирала.

Има обаче и друга гледна точка – с опраскването на съдебната реформа Конституционният съд окончателно се компрометира и на него все по-трудно ще се гледа като на авторитетна последна инстанция.

6. Как може да се излезе от политическата криза?

Има само един вариант – политическите представители на модела да отстъпят. Ако противниците на модела отстъпят, това няма да реши проблема. Той ще остане и ще се отложи във времето до следващата политическа криза.

Представителите на модела все още имат най-голямо политическо влияние, но то вече не е достатъчно голямо, за да управляват самостоятелно. Това също е успех за противниците на модела.

Представителите на модела успешно разпространяват из медиите посланието, че всички политици са маскари, което работи в тяхна полза – за запазване на статуквото.

7. Какво означава политическите представители на модела да отстъпят?

Дори представителите на модела да дадат цялата изпълнителна власт на противниците на модела, това няма да е достатъчно. По-важно е да се гласуват в парламента закони, които малко по малко ще започнат да разграждат модела. И съдебната реформа – най-вече отнемането на огромната безконтролна власт на главния прокурор – все пак да бъде извършена. Регулаторите също трябва да започнат да работят в обществена, а не в нечия друга полза, както е сега.

8. Не е ли по-важно да имаме правителство, дори с компромис и някаква политическа стабилност, за да влезем в сухопътния Шенген и еврозоната?

Влизането ни във въздушния Шенген неслучайно съвпадна по време с промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. След като тя бе опраскана от Конституционния съд, това означава, че сухопътен Шенген скоро за нас няма да има, дори ако проблемът с мигрантите изчезне.

За отбелязване е, че ден преди решението на Конституционния съд Европейската комисия се произнесе в полза на съдебната реформа.

9. Защо влизането в Шенген и пълната интеграция в ЕС да зависят от съдебната реформа?

България влезе в ЕС с компромис и като пое ангажимент, че ще реформира съдебната си система. Вече повече от 17 години тя не изпълнява този свой ангажимент. От Брюксел има достътно сигнали – официални и неофициални – че пълна европейска интеграция ще получим, когато напълно изпълним поетите от нас ангажименти.

Българските политици са много твърди в изискванията си към други държави да спазват поетите ангажименти. Например – Република Северна Македония. И правилно. Но българските политици се ослушват, когато стане дума за нашите ангажименти, които все още не сме изпълнили.

Не е изключено поради подобни причини да не бъдем допуснати и в еврозоната, дори ако изпълним всички формални критерии.

10. Какво трябва да се направи ако политическите представители на модела продължават да са все така неотсъпчиви?

Има само един изход – на предстоящите избори българските граждани да излязат и да гласуват масово. И да дадат властта на модела, ако са доволни от него. Или на противниците на модела, ако са недоволни от него.

Но все пак да се има предвид въпрос и отговор номер 6 – пълна власт за модела няма да реши политическата криза. Само ще я отложи. Освен ако моделът не започне да разгражда сам себе си, след като е взел властта.

Източник: zaistinata.com