Габровски новини

„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле„.

Първото интервю на партийния политически терен на Румен Радев беше по-забележително с дължината си, отколкото със съдържанието.

На Радев му бе отделено огромно ефирно време в БНТ – 40-45 минути – и той беше поканен сам в студиото, без да може да бъде репликиран от други участници (а дори и от водещия). Подобна привилегия за прохождаща партия е неуместна. Това е неравнопоставеност, платена с парите на данъкоплатеца, чрез която обществената телевизия се превръща в спонсор на политическия проект на Радев. Вярно е, че зрителски интерес сигурно е имало, но и такава очевидна несъразмерност в отразяването е нечестна спрямо другите участници в партийната надпревара.

СЕМ би трябвало да излязат поне със становище по този проблем.

Какво (не) научихме от интервюто на Радев?

• Името на партийния проект, хората в него и технологията по участие в изборите не бяха разкрити. Стана ясно, че партията ще бъде регистрирана след изборите, което означава, че Радев ще се яви в коалиция с регистрация на съществуващи партии;
• Беше заявено, че партията на Радев ще се бори за свободна, демократична и европейска България. Тази формула, ако думите в нея наистина имат значение, би трябвало да означава, че партията ще е с демократична и европейска насоченост;
• Основната тема, която Радев би искал да изтъкне, е „борбата с олигархията“. Той не назова основните политически лица на тази олигархия, но би могло да се предположи по думите му, че те са досега управляващите от ГЕРБ и ДПС. Радев не спомена нито един друг български политик – нито Пеевски, нито Борисов. Добра беше връзката, която направи между олигархията и неравенството в България;

• По отношение на Европа и ЕС Радев не изрече нещо, което да го постави директно в конфронтация с идеята за европейска интеграция. Той спомена участието на страната във всички европейски структури като нещо добро, като настояваше българските решения да се вземат с оглед на националните интереси. Това е и банално вярно, и дава основание на „патриотите“ и „суверенистите“ да се надяват, че Радев ще се опълчва на ЕС. Надеждите на „суверенистите“ бяха окрилени от заявката му всички решения да се вземат в България. Това противоречи на принципите на ЕС, които предполагат част от решенията да се вземат заедно с други държави;
• За еврото Радев каза, че не е против него, а е срещу начина, по който то било въведено. Радев поискал референдум, когато разбрал, че правителството не предвижда достатъчно помощи за бедните при влизането на страната в еврозоната. Тогава не е ясно обаче защо той поиска противоконституционен референдум вместо повече помощи за бедните. А и като цяло твърденията му, че България не е изпълнила Маастрихтските критерии за еврозоната бяха аматьорски;
• Единственият споменат европейски политик беше Орбан и то в позитивна конотация – като някой, който ни е помагал за Северна Македония и енергетиката. И двете твърдения в тази посока са най-малкото спорни. Очевидно Радев ще се опитва да се позиционира като някакъв тип „български Орбан“, което пък поставя под въпрос формулата „свободна, демократична и европейска България“;
• За Украйна Радев повтори тезата си, че Крим де факто е руски, но юридически не е. След това, позовавайки се на обучението си в американска военна академия, защити позиция, че контраофанзивата на Украйна през 2023 г. е била стратегическа грешка. Донякъде това е вярно твърдение, което обаче не отчита забавянето на военната помощ от Запада, позволило на Русия да създаде здрави отбранителни линии. Тук Бойко Василев не влезе по същество в дебата, защото Радевата теза още от 2022 г. беше, че на Украйна не трябва да ѝ се оказва военна помощ, тъй като съпротивата ѝ е обречена. Украйна обаче вече четири години се сражава въпреки тази Радева експертна прогноза, а Русия не е превзела все още дори Донбас. Истинският въпрос за позицията на Радев е защо той смяташе, че Западът и ние като част от него не трябва да окажем помощ на нападната страна, която се нуждае от нея за оцеляването си? И какво би спечелил българският национален интерес, ако руските войски бяха стигнали до Румъния?
• За „Боташ“ и въпросите, и отговорите бяха повърхностни. Василев правилно отбеляза, че загубите от неползвани количества са огромни. Радев контрира, че проектът може да е печеливш в бъдеще. Целият проблем е обаче защо служебно правителство задължи България да ползва и/или плаща цели 13 години огромни големи количества газ от Турция. Ясна беше стратегията на Русия да превърне Турция в хъб за своя газов износ. Не става ли всъщност дума за тройна сделка: България се обвързва да плаща за големи количества газ от Турция, а Турция се обвързва да взема от Русия подобни количества газ. И Турция е щастлива като посредник, и Русия преодолява изолацията си като доставчик, а България плаща, дори без да ползва договорените количества;
• За Съвета за мир на Доналд Тръмп Радев беше доста обран, но все пак каза, че включването на страната в него е станало не както трябва;
• За възможните коалиции Радев беше уклончив, но стана ясно, че ще се коалира с партии, които се борят срещу олигархията. Това му отваря врати към ПП-ДБ и „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. По отношение на съдебната реформа загатна, че може да трябват гласове и от ГЕРБ;
• Радев каза, че няма да внася предложения за промяна на конституцията, което като цяло е добра новина;
• Няма да вдига данъците, няма ляво, няма дясно и може да бъде наречен популист, както каза самият той с ирония.
• Въпросите, които останаха без отговор
• Като за първо политическо интервю като партиен лидер, поведението на Радев беше по военен тертип сковано и дисциплинирано, което може да се хареса на избиратели, отвратени от хашлашкия език и разпуснатата партийна естетика. Стратегията му в кампанията очевидно ще е максимална обтекаемост, разнопосочни и вътрешно противоречиви твърдения и абстрактно разположение на проекта като „европейски“, но със суверенистки уклон. Липсата на конкретика може да се окаже Ахилесовата му пета. Ето няколко важни въпроса относно новия политически проект, които останаха незададени или без отговор:
• Може ли българският суверенитет да бъде защитен без ЕС и НАТО?
• Има ли нужда от обща европейска отбрана?
• Има ли нужда от обединение на европейските финансови пазари?
• Добре ли е големите европейски страни да предложат на останалите проект за задълбочена европейска интеграция?
• Трябва ли Европа да подкрепя Украйна, включително с военна помощ?
• Трябва ли Украйна да е част от ЕС?
• В български интерес ли е Северна Македония да е извън ЕС?
• Одобрява ли Радев вътрешната политика на Орбан по отношение на гражданското общество в Унгария?
• Одобрява ли унгарската политика спрямо ЕС и Балканите?
• Към кое европейско семейство Радев ще се присъедини със своята формация?

Източник: zaistinata.com

Асоциацията на европейските журналисти – България осъжда поведението на бившия външен министър Соломон Паси в предаването “Лице в лице” на bTV в петък, 23 януари 2026 г. Паси се държа арогантно с водещата Цветанка Ризова и не ѝ позволяваше да върши работата си – да задава въпроси. Подобно държание е не само неуважение към домакина, но принизява идеята за журналистика и журналистите, като професионалисти, които задават въпроси. Това се казва в позиция на АЕЖ, публикувана в сайта им.

Не на последно място това поведение повтаря патриархални стереотипи, при които на жените се отказва думата. Случилото се в студиото напомня за репликата “Когато говориш с мен, ще мълчиш” от филма “Дами канят” от 1980 г. Още тогава чрез нея се осмиват патриархалните порядки, а днес би трябвало тези времена да са отдавна отминали.

За съжаление, днес виждаме и други паралели с мислене, което исторически се е провалило и е довело до огромни беди за човечеството. Заглушаването на журналистиката е на почит във всяка държава с настъпващ авторитаризъм и при всеки диктатор, решил, че може да управлява света.

Но във всички времена има място за достойни постъпки. Философът Исак Паси разказва как през 1988 г. в редакцията на “Народна култура” влизат двама представители на “Отдела” и обявяват, че по решение на въпросния отдел на ЦК на БКП Стефан Продев вече не е главен редактор.

Тогава Исак Паси става и обявява, че също напуска. Последват го и други колеги, а вече напечатаният брой на вестника е претопен, за да бъдат заличени имената им, а след това издаден наново без имената на напусналите. Приликите с някои скорошни случки в българските медии са забележителни. И отново всеки има избор – от коя страна на историята да застане. Достойните се помнят дълго. 

Източник: zaistinata.com

Община Трявна няма да въведе тази и следващата година новия начин за изчисляване на такса смет на принципа „замърсителят плаща“. Реалистичният хоризонт за новата методика за изчисляване на количеството боклук от домакинствата е 2028 г., което е края на законово определения гратисен период.

Няма готовност за промяна

Това става ясно от обсъждане в Общинския съвет, в края на последното му заседание през декември 2025 г. На него местната администрация призна, че не разполага с техническа, организационна и обществена готовност за прилагането на новата методика.

Затова Община Трявна ще използва гратисният период, въведен с удължителен закон до края на 2028 година, като на всяко шестмесечие ще предоставя на Министерството на финансите напредъка по прилагането на новата методика.

Общинският съветник Боян Грозев постави въпроса дали до края на този гратисен ще бъдат предприети реални действия за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, или темата ще бъде оставена за следващия мандат, като отбеляза, че става дума не толкова за експертен, колкото за политически избор.

Въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ изисква задълбочени анализи и съгласуване, тъй като съществуват различни възможни методи, отговори кметът Денчо Минев, като призна, че първоначално е бил скептичен към модела с торбички, но след допълнително проучване е стигнал до извода, че и този подход е приложим при определени условия, каквито законът допуска за някои общини.

По думите му предстои дълъг подготвителен процес, включващ тестване на варианти и широка комуникация с гражданите. Кметът заяви, че би поел отговорност за по-ранно въвеждане, ако общината е готова, но реалистично очаква това да се случи през 2028 г., след като всички стъпки бъдат добре подготвени и обсъдени.

Избор между различни модели

По време на заседанието бяха повдигнати редица въпроси, които очертаха трудностите пред въвеждането на принципа „замърсителят плаща“. Сред тях са липсата на завършена система за точно отчитане на генерираните отпадъци, необходимостта от специализиран софтуер, който все още е в процедура по договаряне, както и неяснотите около избора на конкретен модел за прилагане на таксата – чрез торбички, съдове, обем или друго.

Общинските съветници изразиха притеснения и относно практическото изпълнение на предложените мерки. Като пример беше посочено, че към момента се предвижда закупуване единствено на 30-литрови торбички за отпадъци – размер, който според част от съветниците е неподходящ за домакинствата и може да доведе до допълнителни разходи, затруднения в организацията и напрежение сред гражданите. От администрацията признаха, че този въпрос тепърва ще се обмисля и е възможно да се предвидят и торбички с по-голям обем.

Друг съществен проблем е свързан с регионалното депо и сепариращата инсталация, която не е собственост на общината. Договорът за оператор на сепариращата машина изтича, а пазарните проучвания показват значително увеличение на цените за сепариране на отпадъците – от около 105 лв. без ДДС до над 130 лв. за тон. Това затруднява планирането и прави прогнозите несигурни, особено в условията на предстояща промяна на модела за такса смет.

Без промяна в промила за такса смет и през 2026 г.

Община Трявна за втора поредна година не предвижда увеличение на такса битови отпадъци, се вижда от публикуваната за обществено обсъждане план-сметка на разходите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране за 2026 г.

Размерът на промила за граждани остава непроменен като най-висок е за села в община Трявна ( 12,56 на хиляда), най-нисък за град Трявна (8.68), за гр. Плачковци и някои села е 12.06 на хиляда.

Запазването на таксата е на фона на по-високи разходи за боклука, които според план-сметката са със 130 хил. евро повече спрямо 2025 г. По-високият разход идва от новия размер на минималната работна заплата, по-високите разходи за работно облекло и новите дейности за събиране, съхраняване и транспортиране на битови отпадъци, включително GPS-проследяване и други технологични решения. Извън това е поддържането на площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани битови отпадъци от домакинства.

В Община Трявна са единствените в област Габрово „невидими контейнери“.

Това без съмнение говори, че жителите на града са подготвени за новостите в сметосъбирането и екологичното третиране на отпадъците. От 2022 г. в община Трявна има шест площадки с подземни контейнери по проект, финансиран от Европейски фонд за регионално развитие по Оперативна програма “Околна среда 2014-2020 г.”. Може би щом тревненци са свикнали да изхвърлят боклука под земята, бързо ще свикнат да го правят по нов начин, какъвто и да изберат да е той в местната общинска администрация.

Източник: zaistinata.com

„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле“.

Човечеството е заплашено да се върне в 18-и и 19-и век и да забрави уроците от ужасните военни конфликти и страдания, до които комбинацията от империя и автокрация води. Но това не е неизбежно, смята Даниел Смилов.

2026 г. започна по инерция и още в началото ѝ видяхме два сигнала от най-утвърдената и влиятелна демокрация – САЩ – в посока на имперско мислене и автокрация.

Военната операция срещу Мадуро във Венецуела доведе до отвличането на един и инсталирането на друг, по-удобен диктатор, готов да предостави петрола на страната си на американците. Тази операция не се различаваше много от опиумните войни, при които британците са пращали канонерките си, за да отворят пазарите на Китай за техни стоки.

Като прибавим и претенциите на президента Тръмп за „придобиване“ на Гренландия дори и с военна сила, впечатлението, че сме се върнали във времената на откровения и безсрамен империализъм не може да бъде избегнато.

Как Тръмп даде криле на автократите

По отношение на автократизацията отново САЩ дадоха много тревожен пример с действията на своите имиграционни власти, които стрелят и уви, убиват хора при много съмнителни обстоятелства и с меко казано спорни оправдания. У нас вече имаше случаи на безпричинно държани по арести и затвори хора от политическата опозиция. Когато държавните институции в най-старата модерна демокрация се използват за партизански цели и то на цената на човешки животи, това дава криле на автократите по света. Путин, Си Дзинпин, Ким Чен Ун и всички останали аспиранти на диктатурата имат основание да смятат, че светът на 2026 г. е техен: единственият въпрос е как ще си го поделят.

Може ли наистина човечеството да се върне в 18-и и 19-и век и да забрави уроците от ужасните военни конфликти и страдания, до които комбинацията от империя и автокрация води? Отговорът е, че може, но това далеч не е неизбежно. Също така е вярно, че два пъти в една и съща река не може да се влезе, което означава, че светът днес е много различен от този от предходните столетия. Различието не трябва да успокоява никого обаче, защото то може да е за добро, но също така да предизвика и трагедия с непознати до сега мащаби поради новите средства за масово унищожение. Ако историята ни учи на нещо, то е че всяка следваща голяма имперска война е много по-деструктивна от предходната, като жертвите нарастват експоненциално.

Народът все още държи силата в ръцете и бюлетините си

Единственият позитивен фактор, който може да бъде отбелязан в сегашната ситуация, е, че за разлика от 18-и и 19-и век днес народите на държавите и особено тези в демокрациите имат думата при вземането на важни и съдбовни решения. Въпросът е дали колективният демократичен разум в крайна сметка ще надделее над безсрамно заявяваните автократични имперски амбиции на „световните лидери“. Надеждата, че това ще се случи, е крехка, защото колективният демократичен разум много често излъчва точно такива маниакални лидери и дори се влюбва в тях. Но все пак, имаме и множество обнадеждаващи примери.

Иран изглежда минава през свой собствен (пореден) опит за цветна революция, която може да завърши с отхвърляне на режима на аятоласите. Ако това се случи, би било ярка демонстрация на силата на най-голямата неизвестна – народите – в световната геополитика.

Американците също ще бъдат изправени пред съдбовен избор през 2026 г. Ако Доналд Тръмп загуби драматично междинния вот за Конгреса и други институции, то това ще е ясен сигнал най-вече към Републиканската партия, че тя трябва да нанесе сериозни корекции в курса към империя и автократизация. Гражданската реакция към действията на имиграционните власти могат да изпълнят също ролята на такъв сигнал.

По отношение на Украйна вече е видно дори за Републиканската партия, че ако Владимир Путин не бъде притиснат с тежки санкции и с адекватна военна помощ за нападнатата страна, той никога не би спрял завоевателната си имперска война. Сенатът най-вероятно ще приеме закон, който ще даде възможност за налагане на много тежки санкции на Русия. Това е развитие, което става под натиска на общественото мнение в САЩ и то е силно позитивно. Но това развитие е възможно, защото украинците вече четвърта година удържат на зловещата руска агресия и не искат да се примирят с колониален статут. Да видим какво мислят и венецуелците по този въпрос.

Големият парадокс пред съвременните демокрации

Накратко, надеждата за света е в демократичния потенциал вътре в обществата и особено в тези на демокрациите: развити, недоразвити, дефектни или дефектиращи. Границата между тези категории започна да се размива напоследък, но все пак във всеки един от тези режими, а дори и в някои автокрации като Иран, мнението на хората може да обърка плановете на определени маниакални лидери. Маниакалността тук може да се мисли като технически термин за склонност към прекалена концентрация на власт. В домашен план това води до автокрация, а в международен – до империя.

Парадоксът, който съвременната демокрация трябва да реши, е следният: от една страна, хората харесват да гласуват и избират лидери, които им обещават силна власт и голямо международно влияние. В този смисъл кандидат-автократите и нео-императорите имат известно електорално предимство по дефиниция. От друга страна, колективният разум сравнително бързо вижда големите опасности, които прекалената концентрация на власт създава и започва да отказва отпор на собствения си избраник. Получава се една игра на влюбване и разлюбване на кандидат-автократи, която е много фрустрираща и поставя под въпрос самия демократичен процес. Представя го като ирационален, фриволен, опортюнистки.

Българската демокрация устоява на кандидат-автократите

България е световен пример във влюбването и разлюбването на кандидат-автократи. В страната има и пишман-императори, но те все още са възприемани като гранични случаи на нормалното и политическата екзотика. Поне от 2001 г. насам на избори българите много често гласуват за харизматични личности, които в националното въображение концентрират много власт и дават обещания, че ще „оправят“ страната най-много за 800 дни. То не бяха царе, генерали, мафиотски босове, медийни могули и всякакви други символи на концентрирана, прекомерна власт в народното въображение.

Интересното е, че това влюбване води и до също толкова страстно разлюбване на кандидат автократа. Царят бързо разочарова очакванията и слезе от сцената тихо и цивилизовано. Останалите обаче предизвикаха масови протести с нарастваща интензивност през 2013, 2020 и 2025 г. Преди по-малко от месец стотици хиляди излязоха по улиците на страната срещу кандидат-автократите Борисов и Пеевски, които и по собствените им думи са прекалили с арогантността си.

Демокрацията, от тази гледна точка, е изправена пред две предизвикателства. Първото е да генерира силна обществена реакция, която да сложи на мястото му „прекалил“ кандидат-автократ. Нашата демокрация се справя блестящо по тази линия и имаме повод на гордост в сравнение със съседите ни от Сърбия например, при които автократът все още си стои на власт.

Това, с което не се справяме обаче, е второто предизвикателство: да не се омайваме по време на избори от нови или стари кандидат-автократи и пишман-императори. За съжаление, по този параграф България е водеща сред влюбчивите държави, които залагат на всякакви нови и все по-нови „спасители“, уж притежаващи магически способности да концентрират внимание и власт.

Как да стане демокрацията привлекателна?

Може би мнозина си задават въпроса: Защо да гласуваме за някого, ако той няма извънредни, почти магически способности? Не е ли скучно да се гласува за професионален политик, който приказва основно за бюджета и за реформи в съдебна власт и други сложни за разбиране сфери? Това са абсолютно легитимни въпроси и съвременната демокрация не им е дала някакъв особено добър отговор.

Този отговор не може да бъде просто театър, с който да привлечеш гласове в кампанията, а след това да правиш правилните неща. Хората усещат фалшивостта и бързо изоставят театралстващите демократи.

Но това прави ситуацията още по-тежка, защото автокрацията и империята не могат да бъдат само театрална предизборна постановка. Както вторият Доналд Тръмп е много по-радикален от първия, така и всеки политик залагащ на автокрация и империя трябва да се радикализира, за да запази доверието в себе си. Примерите за такава радикализация (Орбан, Бабиш, Ердоган…) са много. 

Всяка демокрация трябва да даде свой отговор на проблема с привлекателността на личностите с извънредни способности. Може би вместо в хора с магически дарби, избирателят може да вярва в изключителни постижения и методически, системни действия за реализацията им. 

Членството в еврозоната в българския случай беше точно такова постижение, което не е резултат от способностите на кандидат-автократи, а от сериозни, методични и некрадливи сметки и действия. Други изключителни цели, които можем да си поставяме, е една силна във военно и фискално отношение Европа, която да е гаранция срещу имперските амбиции на държави около нас. Превръщането на страната в център на новите технологии също е цел, която може да увлече младото поколение вместо вярата в харизмата на някого. А защо не да построим и нова голяма акустична музикална зала, която да ни сложи и на картата на най-големите световни изпълнители?

В крайна сметка, дори и либертарианеците като австриеца Фридрих Хайек сигурно са убедени, че държавата не е само отбрана и сигурност, а също така филхармония и опера. И двете институции у нас функционират прекрасно и може би е време да се инвестира в тях и по-голям публичен ресурс. Като примери, че държавата може да постига високи духовни, а и материални цели.

Източник: zaistinata.com

На последното за годината заседание общинските съветници на Тутракан одобриха внесено от кмета предложение за промяна на начина на формиране на таксата за услугите по сметосъбирането в общината.

Проектът за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги беше публикуван за обществено обсъждане на 28 ноември 2026 г. и беше гласуван на 30 декември – точно ден след изтичане на законовия срок за постъпване на предложенията. Докладната беше внесена като допълнителна към дневния ред, а заседанията на комисията се проведоха в един ден с редовното заседание на съвет.

Ден преди провеждането на заседанието, общинският съветник от местна коалиция “Свобода” Кристиян Калчев предупреди за предстоящото извънредно гласуване и призова на фейсбук профила си за натиск върху съветниците от страна на гражданите да отхвърлят докладната заради очакваното увеличение след промяната с около 300 до 900 процента за домакинство.

Промяната в Тутракан предвижда начинът на плащането да е според броя на ползвателите за граждани и предприятия, притежаващи жилищни имоти, както и броя на ползвателите за граждани и предприятия, притежаващи нежилищни имоти, като за услугата „поддържане на чистота…“ критерий ще разгърнатата застроена и незастроена площ. Изчисленията ще стават по определени формули и коефициенти, които ще са в зависимост от броя ползватели в конкретния имот.

Ключовата промяна беше одобрен с гласа 13 гласа за от 16 гласували. Двама гласуваха против и един въздържал. Това бяха съветниците от местната коалиция “Свобода”.

Според кмета Димитър Стефанов, новият начин не е най-справедливият, но е малко по-справедлив от досегашния, защото не може с една и съща данъчна оценка и при условие, че в единия имот живее един жител, а в другия идентичен на него петима жители, и двата имота да бъдат облагани еднакво. Промяната в наредбата е, за да бъде в унисон с промените в Закона за местните данъци и такси, заяве той пред съветницит. Неговите изчисления, които той е направил на база собственото си домакинство, не показват въобще цитираните увеличения от 300 до 900 процента за домакинство, а много по-малко. Той даде пример  с 4-5 членно семейство, което след промяната трябва да плаща около 270 лв. Такса битов отпадък.

Подробно за коментара на кмета във видеото  – ТУК

Според гласувалия против общински съветник Кристиян Калчев, аргументите на кмета не вземат предвид публикуваната вече на сайта на общината план-сметка за разходите на общината за 2026 г., която изисква за покриване разходите да се събере сумата от 600 хил. евро. Тази сума трябва да се събере от 11 хиляди жители на Тутракан, според данни на Националния статистически институт. Това излиза 55 евро на човек от общината. А освен пряко плащане от един член на домакинство, ще има и косвено – например за едно дете, което се таксува в имота на семейството и едновременно в имота на детската градина или училището. Според Калчев един неправилен модел се сменя с друг неправилен. А правилният модел е на принципа “замърсителят плаща”, който е според генерираното количество битови отпадъци за домакинство, а не според броя обитатели, както се прие.

Подробно за неговата позиция във видеото ТУК

С приемане на “удължителния закон за бюджета” в края на годината, на общините се даде възможност през 2026 г. да могат да избират между новия начин на формиране на таксата за битови отпадъци или да продължат по стария – на база данъчната оценка на имотите. В случая в Община Тутракан беше събрано необходимото мнозинство за промяна на наредбата.

Както писа “За истината” , предложение за промяна в изчислението на такса битови отпадъци според броя ползватели беше внесена и от кмета на Община Силистра, но на заседанието, на което трябваше да се разгледа от общинските съветници, беше оттеглена от вносителя. 

Източник: zaistinata.com

Източник: zaistinata.com

„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле“.

Протестът трябва да продължи и да предотврати размиването на отговорността за безобразията, които го предизвикаха. А избирателите ще трябва да внимават да не си купят поредната котка в чувал.

Безпрецедентните протести в страната доведоха до оставката на правителството „Желязков“. Това е безспорен успех за българската демокрация, защото гражданите станаха коректив на едно самозабравило се мнозинство и неговите водачи – Борисов и Пеевски . Това е урок за бъдещето – вече се знае, че трябва да излязат сто и петдесет хиляди в София и още толкова в страната, за да се постигне бърз резултат. 

Но оставката на правителството, уви, не е все още катарзис нито за мнозинството, а още по-малко за водачите му . Те я възприемат като тактическо отстъпление, като временно снишаване, като избягване на най-тежкия удар чрез комбинация от поврътливост, камуфлаж и мимикрия.

Същевременно тече и процес на отвличане на енергията на протеста в посока нов проект на президента Румен Радев с незнайна идеологическа и политическа окраска. Не престават и опитите да се оспорва еврото , макар че противниците му се убедиха, че тяхната кауза не е кауза на протестите.

Затова протестът не трябва да бъде демобилизиран, а напротив, да запази и увеличи интензивността си в преходния период до ново управление , за да защити идеите си и да предотврати тяхното изкривяване. Една от позитивните задачи, които той може да изпълни, е да мотивира парламента – който продължава да си работи – да приеме пълноценно машинно гласуване и гаранции за честността на вота. В тази посока е много важно да не се позволи назначаването за министър на вътрешните работи на лице, което отново ще толерира купуването на гласове (което се върши като цяло от обичайните и основателно заподозрени ДПС и ГЕРБ ). Също така, по модела на предходни протести, трябва да бъде поискана и оставката на Сарафов: няма причина на негово място да не бъде назначен поне законен и.ф. главен прокурор.

Но още по-важно е протестите да продължат, за да отстояват каузата си – която е промяната на модела Пеевски-Борисов . И да предотвратят подмяната ѝ с котка в чувал, каквато се оказа Слави Трифонов, например – уж популярен антикорупционер, който стана обслужващ персонал на Пеевски-Борисов.

Отговорността за безобразията

Първата задача на Протеста оттук нататък е да предотврати размиването на отговорността за безобразията, които мотивираха хората да излязат. Това размиване вече е в ход:

1. Борисов се опитва да прехвърли на друг (най-вече на ПП -ДБ ) вината за факта, че ще влезем в еврозоната без редовно правителство и бюджет. Това е израз на същата арогантност, която е причина за протеста: не е виновен този, който се е оплескал, а другите, които са го отстранили с покана да се почисти. Всъщност Борисов и Пеевски съзнателно използваха влизането на страната в еврозоната като извинения за собствените си безобразия – и прокурорско-съдебни гонения на опозицията, и бюджетни ексцеси през 2025-2026. И двата номера не минаха, така да се каже, но виновен е сервитьорът, който се е опитвал да излъже хората със сметката.

2. Борисов се бил разграничил от Пеевски и протестът му помогнал за това. Тази теза почна да се върти из студията, но тя е дълбоко невярна. Първо, протестът не е правил някаква съществена разлика между Пеевски и Борисов, освен от гледна точка на интензитет на дразнение. Иначе по съдържание те са възприемани както си трябва – като тандем. Второ, Борисов всъщност с нищо и нито за момент не се е дистанцирал от Пеевски . Все още той не е казал нито една критична дума за ортака си, което е забележително, защото почти няма личност в световната история, към която Борисов да се отнася по този начин. Само може би Тодор Живков и Господ, който по евангелието от Банкя надхитрил всички и казал „ту-ту“ от високо, са може би конкуренция на коалиционния партньор. Трето, много се спекулира, че след Пазарджик Борисов се опълчил на Пеевски – опълчване, което доведе до обща снимка и влизане на Пеевски официално в коалицията.

3. Умишлено се създава впечатлението, че ПП-ДБ едва ли не са поели властта. Това, разбира се, изобщо не е така. Мнозинството на ГЕРБ-ДПС в парламента си стои, правителството „Желязков“ си е на място, а дори и да бъде сменено, то ще е отново с човек на Борисов и Пеевски. Андрей Гюров, като част от ръководството на БНБ, не би трябвало да се съгласява да стане премиер (а и политически не е редно да позволи да си измият ръцете с него), а другите са всички капии на гореспоменатия тандем. Ако и те целокупно откажат, по конституция Желязков и министрите му си остават като кабинет в оставка. Т.е. ГЕРБ-ДПС ще продължат да управляват до изборите и те носят отговорността за случващото се в страната. Ако поискат, те могат дори бюджет да приемат.

В този смисъл Протестът трябва да удържи своята мобилизация, защото в настоящата ситуация той е единственото реално ограничение на властта на тези, които уж са отстранени от власт.  

Котката в чувал

Младите хора (а възрастните още повече) трябва да внимават, да не си купят поредната котка в чувал с евентуалния проект на президента Радев. Котката в чувал се получава, когато се гласува за популярна личност, без да има особена яснота за нейните убеждения и позиции по ключови въпроси. В България (и не само) се наложиха персоналистките, лидерски партии, които съществуват само и чрез дадена личност. ГЕРБ, „Ново начало“, „Възраждане „, „Меч“, „Величие“, ИТН са формации , които изобщо не е ясно дали могат да съществуват без лидерите си. Интересно е, че лидерите на тези формации са изключително политически маневрени и са заемали кажи речи всички възможни позиции по всички въпроси, като може би трябва да се направи някакво изключение за Костадинов. Поврътливостта им води и до това те да се договарят и никой да не се възмущава от евентуални „сглобки“ между тях, защото в крайна сметка никакъв особено важен принцип не би бил нарушен от подобна сглобка. Затова единствената „сглобка“, която доведе до публично възмущение, беше с участието на ПП-ДБ: формация, която се дефинира не през лидерите си, а принципите си.

Президентът Радев засега е в нишата на персоналистките партии и ако иска да не остане в нея, е време да изясни принципите си. И то да не ги маркира с мълчание и алюзии, а да го направи ясно. Защото дотук той следва модела „котка в чувал“ – и ловец съм, и рибар съм стига да хвана няколко гласа повече.

Затова Протестът трябва да се съсредоточи в принципи , а не в личности. Да иска и търси идентификация по ключови въпроси, които ще стават все по наложителни:

1. Еврото е факт за България и принципната позиция е да не се прави от него предизборна кампания, с цел да се спечели някой друг глас. Една от важните разделителни линии на следващите избори ще е точно тази.

2. България има нужда от силна и обединена Европа. Сирените на разпада са силни и извън ЕС, а и в части от него (Орбан например). Ако нашата котка в чувала излезе сирена на разпада на ЕС, огромното мнозинство от площадите в страната ще е силно и с право разочаровано. Затова е време това мнозинство отсега да се заяви срещу подобни маневри и подмени.

3. Лидерските партии тръгват помпозно и завършват жалко-комично. ИТН отдавна са в жалко-комичния си период, а в момента и ГЕРБ като че ли влизат в него. Новото начало пък е феномен в това отношение, който съчетава и драмата, и трагедията, и комедията. Затова идеологическите партии с принципи, които не изчезват със смяната на лидерите им, не са чак толкова лоша алтернатива. Такива партии има и у нас, но за тях е важно да не забравят тези принципи. Както стана при БСП, което Корнелия Нинова опита и почти успя да превърне в социал-консервативна формация. Един от белезите на принципната партия е, че тя може да надживее лидера си без да се свие и стане незначителна.  

Много се изговори за това, че протестите създават негативни мнозинства. Протестът, който преживяваме в момента, е модернизационен. Той следва логиката на протестите от 1990,1997, 2013, 2020. Това бяха протести за по-свободна, по-европейска, по-малко корумпирана и по-добре управлявана България: а това е ясна, позитивна програма. И затова тези протести са градивни, полезни и не могат да бъдат свеждани само до изблик на някаква негативна енергия и отрицание. Младото поколение взе инициативата в настоящия случай и масовизира събитията по безпрецедентен начин. Задължението на всички поколения обаче е да запазят позитивната, градивна енергия и да я използват за модернизационните цели, които и огромната част от протестиращите припознават.

Източник: zaistinata.com

Източник: zaistinata.com

„За истината“ препубликува анализ на „Fact check“.

• Снимката, за която се твърди че показва мащабни руски удари по Одеса, е от конфликта между Израел и Палестина;
• Кадърът е заснет от фотографа Дейвид Силвърман за Getty Images през 2009 г.;
• Публикацията е част от поредица подвеждащи материали, които твърдят, че Западът има план да унищожи Русия.

В началото на ноември във Фейсбук набира популярност снимка, в която се виждат мощни експлозии и облаци дим, придружени от твърдения, че това е актуален кадър от района на Одеса. Някои от потребителите на социалната мрежа я споделят с коментари като:

„Ето какво крият медиите – удар по Одеса!“

Публикацията се появява във фейсбук страницата „Новини и събития“, която разпространява материалите от сайта Faktibg.com в социалната мрежа. Сайтът неведнъж е попадал в обсега на проверки на Factcheck.bg и е познат като източник на генерирано с изкуствен интелект съдържание, което цели злепоставяне на политици и известни личности. Постът от страницата „Новини и събития“ е споделен над 100 пъти и събира над 2 хил. реакции. Препубликуван е както от индивидуални профили, така и от различни фейсбук страници, които го представят за актуална снимка от войната в Украйна. 

Проверката на Factcheck.bg с инструменти за обратно търсене на изображения установи, че снимката не е от Украйна и е направена преди 16 години.

Кадърът е заснет от фотографа Дейвид Силвърман и е собственост на банката за изображения Getty Images. Описанието към снимката показва, че на нея се вижда израелски въздушен удар по палестински цели в северната част на ивицата Газа на 1 януари 2009 г. Операцията се нарича Cast Lead и протича в периода между 27 декември 2008 г. и 18 януари 2009 г. Тя включва масирани въздушни удари и наземна офанзива от страна на Израел. Официалната причина, която Израел изтъква за нападението, е „продължаващи ракетни обстрели от страна на Газа към южен Израел от палестински групировки, основно Хамас.“ 

В текста към снимката, разпространявана в българското фейсбук пространство, се твърди, че „проектът „Украйна“ гори. Фразата „проект Украйна“ се използва от кремълската пропаганда, за да представи западната подкрепа за Украйна като „план за унищожение на Русия“. Не съществува официален документ, който да носи името „Проект Украйна“, но въпреки това някои български медии продължават да разпространяват тази дезинформация. 

Според проучване на Украинския институт за масова информация от 2023 г., материалите с внушения за неизбежното поражение на Украйна са част от кампания, целяща да прокламира тезата, че Русия е близо до победа във войната.

Проверено:

Не е вярно, че разпространяваната във Фейсбук снимка показва актуални руски удари по Одеса. Изображението е заснето на 1 януари 2009 г., по време на израелска операция срещу Газа. Кадърът е направен от фотографа Дейвид Силвърман за Getty Images.

Източник: zaistinata.com

„За истината“ препубликува анализ на „Дойче Веле“.

Това са предложения, които биха принудили Украйна да направи тежки отстъпки: с план от 28 точки американският президент Тръмп иска да сложи край на войната. Сега станаха известни подробности от тайния документ.

Правителството на президента Доналд Тръмп е изготвило план, с който да се сложи край на продължаващата вече почти четири години руска агресия срещу Украйна . Американският новинарски портал Axios публикува списъка с общо 28 точки. Агенциите Асошиейтед прес и Франс прес също са получили достъп до документа. Украинският депутат Олексий Хончаренко, член на опозиционната фракция „Европейска солидарност“, пък публикува плана в платформата Телеграм. Ето кратък преглед на съдържащите се в плана предложения.

Относно сигурността на Украйна и Европа

Документът зачита суверенитета на Украйна , а Русия , Украйна и Европа обявяват конфликтите от последните 30 години за приключени и се ангажират да не се нападат взаимно. Русия и САЩ пък трябва да разговарят отново за контрола над ядрените оръжия.

В конституцията си Украйна трябва да запише, че се отказва от намеренията си за присъединяване към НАТО, а самият Алианс се ангажира да не приема никога Украйна и да не разполага войски в Украйна. Европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша. Русия трябва да се ангажира със закон да се откаже от всякаква агресия срещу Европа и Украйна.

Украйна ще остане неядрена държава, но ще получи „надеждни гаранции за сигурност“ от САЩ , които не са подробно описани в текста. САЩ обаче ще получават възнаграждение за тези гаранции. Ако Украйна нападне Русия, гаранциите отпадат. Ако Русия нападне Украйна, санкциите влизат отново в сила и Москва губи всички привилегии от мирното споразумение. Числеността на украинската армия се ограничава до 600 000 души. Украйна ще може да се присъедини към ЕС .

Американско-руска работна група по въпросите на сигурността трябва да следи за спазването на споразумението, което същевременно ще бъде гарантирано от „Съвет за мир“, председателстван от американския президент Доналд Тръмп.

Териториални въпроси

Крим, но също и окупираните украински територии Донецк и Луганск се признават за фактически руски. Украинската армия освобождава частите от Донецк, които все още контролира. Тези части ще се считат оттук нататък за демилитаризирана буферна зона и ще бъдат признати за руска територия. В южните области Запорожие и Херсон настоящата фронтова линия става разделителна линия.

Руската армия напуска позициите си в районите Харков и Суми, които в момента контролира. Русия се отказва от по-нататъшни териториални претенции. Териториалните въпроси могат да бъдат решени само по мирен път, в противен случай всички гаранции за сигурност стават невалидни. Атомната електроцентрала в Запорожие се поставя под контрола на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), а произведената там електроенергия се разпределя поравно между Украйна и Русия.

Относно възстановяването на Украйна

Ще бъде създаден международен фонд за възстановяване и развитие на украинската инфраструктура. САЩ ще помагат особено при разширяването на украинската газова промишленост. 100 милиарда долара от конфискуваното руско държавно имущество трябва да бъдат инвестирани, под ръководството на САЩ, в дейности за възстановяване и инвестиции в Украйна. САЩ получават 50 процента от очакваните печалби.

ЕС допринася със 100 милиарда долара за възстановяването и освобождава конфискуваното руско имущество. Останалите руски активи ще бъдат насочени към съвместни инвестиции и проекти със САЩ, които служат като стимул да не се разпалва отново конфликтът.

Реабилитация на Русия

Русия трябва отново да бъде интегрирана в световната икономика и да бъде поканена да се присъедини към групата на водещите индустриални държави след временното ѝ изключване, с което Г-7 отново ще се превърне в Г-8. Със САЩ трябва да бъде договорено дългосрочно икономическо сътрудничество, което обхваща, наред с другото, енергийни въпроси и експлоатацията на редкоземни елементи в Арктика.

Хуманитарни въпроси

Пленените и мъртвите се разменят на принципа „всички срещу всички“. Цивилните трябва да бъдат освободени, а семействата – събрани. Всички участници във войната получават обхватна амнистия. Двете страни се задължават да преподават разбирателство и толерантност в училищата, а Украйна трябва да гарантира езиковите и религиозните права на малцинствата съгласно стандартите на ЕС.

Примирие и избори

100 дни след сключването на споразумението в Украйна трябва да се проведат избори. Когато всички страни по споразумението го одобрят и договореното военно оттегляне приключи, влиза в сила примирието.

Източник: zaistinata.com