Асоциация на европейските журналисти: Прокуратурата използва Наказателния кодекс като бухалка

Да се обвиняват експерти заради изразени становища е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии. Това обяви в своя позиция днес Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България по повод обвиненията на прокуратурата срещу проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз заради медийни изяви, в които тя изнася информация от обществен интерес, а именно – възможни проблеми в снабдяването с определени медикаменти в условията на пандемия и затруднения в производството и доставките.

Според прокуратурата проф. Стоименова е обвинена заради нейни “твърдения, будещи неоснователна тревога у гражданите”. По този повод АЕЖ припомня и своя предишна позиция, че чл. 326 от Наказателния кодекс няма подобен обхват и това прави обвинението най-малкото неиздържано от законова гледна точка. 

Според Асоциацията, прокуратурата се опитва да използва този текст от Наказателния кодекс като бухалка, с която по неясни критерии да преследва критици на властта. Всеки, който посочи какъвто и да било проблем, би могъл да попадне под нейните удари със същия мотив – “буди неоснователна тревога” у гражданите. 

Абсолютно недопустимо е и налагането на гаранция в такъв огромен размер от 20 хил. лв., посочват от АЕЖ. Според тях, подобни мерки заради изказване по експертна тема по съществото си имат репресивен характер и целят “да накажат” този, който се е осмелил да изкаже собственото си мнение, което може да се разминава с основната властова линия. Те имат “смразяващ ефект” не само към експертите, които в бъдеще могат да изкажат критика, но и към журналистите и медиите. 

Във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова, прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните са споделили, че са били  питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях. „Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот – това е и смисълът им – да се предприемат съответните превантивни мерки“, категорични са журналистите.

Те още веднъж напомнят, че извънредното положение не ограничава всички права на гражданите, и че свободата на мисълта е право, което не може да бъде ограничавано при никакви обстоятелства, а правото на изразяване на мнение може да бъде ограничавано само на законово основание и ако съществува легитимна причина това да се случи. 

Ограничаването на свободата на изразяване на мнение не е ефективна мярка и изобщо няма отношение към спирането на разпространението на заразно заболяване. Затова в момента такова ограничаване е недопустимо и ако българските власти го допуснат, това би могло да доведе до редица дела в национални съдилища и в Европейския съд по правата на човека. И би имало много лош ефект върху международния образ на страната, посочват от АЕЖ.

От журналистичуеската асоциация припомнят, че неслучайно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта си от 31 март 2020 г. предупреди, че  извънредните мерки не могат да бъдат за сметка на международните договори и зачитането на фундаменталните принципи и права. Тя каза, че “демокрацията не може да функционира без свободни и независими медии”. 

Преследването на експерти и на хора, изнасящи информация в медиите за реални проблеми, е цензура и създава условия за автоцензура. То ни връща едновременно към 1984 на Оруел и към 1986 г. на Чернобил и действията на тогавашната комунистическа власт за скриване на истината от населението – действия, довели до огромни щети за живота и здравето на милиони.

Асоциацията на европейските журналисти – България се обръща към главния прокурор  Иван Гешев и го призовава публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. „Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди.“, посочват от Асоциацията

Журналистите напомнят на прокуратурата, че вместо да обвинява хора заради медийните им изяви, би могла да положи повече усилия за разкриване на истински престъпления – като побоя над журналиста Слави Ангелов. След няколко дни ще се навърши месец от ужасяващото престъпление в центъра на София, а все още нито извършителите, нито поръчителят са разкрити и задържани.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!