България все още е най-корумпирана в ЕС, сочи доклад на „Трансперънси интернешънъл
България продължава да бъде най-корумпираната страна в Европейския съюз, показва годишният доклад на „Трансперънси интернешънъл“ (Transparency International) за 2021 година, разпространен днес. Страната ни влошава позицията си в глобалната класация с още две места спрямо 2020 г. и слиза от 76-о на 78-о място от 180 държави.
В класацията България е между страните Буркина Фасо и Бенин, а най-близката страна от ЕС е Унгария – на 73-о място.
Румъния се е изкачила в класацията с едно място на горе и е на 66-а позиция.
В Индекса за възприятие на корупцията България е с 42 единици от максимални 100. Изследването показва, България устойчиво се движи в коридор от стойности между 41 и 44 пункта през последните 10 години без да може да направи поне промяна на посоката на развитие. Всъщност, най-ниският резултат на страната от 2012 г, когато бе направена промяна в методологията на Transparency International, е индекс 41. Такъв страната е имала през четири от последните 10 години.
Подробностите за България днес бяха представени от асоциация „Прозрачност без граници“ – българското представителство на Transparency International.
Според организацията, една от ключовите причини за това България да изостава в своето представяне от останалите държави от Европейския съюз е, че българските институции така и не можаха да се модернизират.
Причините за това са множество, но като основни се посочват изчерпването на възможността за усъвършенстване на наказателноправната рамка (криминализирани деяния и вид и размер на наказанията), която през поредица от няколко вълни на изменения, постигна основните изисквания на конвенциите и директивите, които я очертават в международен план.
За сметка на това развитие изостана въвеждането на управленски стандарти, които редуцират корупционния риск чрез признати и утвърдени международни практики в административното и корпоративното управление основани на прозрачност, отчетност и почтеност и интегритет.
Тези стандарти са приложими и задават високи изисквания както в публичния, така и в частния сектор, намалявайки със своето прилагане възможностите за съществуване на корупционно поведение – „чиста от корупция среда“. Част от тях, като защитата и насърчаването на лицата, които разобличават нередности, нарушения и престъпления с висока обществена опасност са предвидени в императивни норми на ЕС, които България не съумява вече години да въведе.
Радикална позитивна промяна на стойностите на индекса е възможна само по пътя на въвеждането на международно признатите стандарти за добро управление, категорични са от „Прозрачност без граници“.
Дългосрочни последици от неадекватни антикорупционни мерки вече са видими в Унгария (индекс 43) и Полша (56), като има опасения скоро към тях да се присъедини Словения (57). Влошени са показателите на Кипър, Унгария, Полша и Люксембург.
Спрямо 2012 г. най-видимо подобрение в индекса (с между 10 и 14 пункта) имат Естония, Латвия, Гърция и Италия.
На челните места традиционно остават Дания (88), Финландия (88), Норвегия (85) и Швеция (85). Сред първите 10 държави в света са Нова Зеландия и Сингапур.
В доклада на заключение се отправя предупреждение за засилване на антикорупционните мерки в ЕС, за да не се позволят измами и злоупотреби със значителните средства от фондовете за възстановяване след пандемията, както и да се защитят върховенството на правото и демокрацията. Дали ЕС ще стане по-зелен, цифровизиран и устойчив зависи от това дали страните членки ще изпълнят и ангажиментите си да защитят източниците, съобщаващи за корупция, да се борят с прането на пари и да прекратят системните пропуски, позволяващи да остават незабелязани трансгранични системи за корупция.
При съставянето на корупционния индекс са използвани голям брой доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции, сред които Световната банка, Световният икономически форум, „Икономист интелиджънс юнит“, „Фрийдъм хаус“, Световният проект за правосъдие, фондация „Бертелсман“, Университетът в Гьотеборг и други. Изследването се публикува от 1995 година насам и отразява анализи, оценки и възприятия относно нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни. България е включена в изследването за двадесет и четвърти пореден път.
Източник: zaistinata.com
