В Община Сeвлиево се провежда кампания „Моите бели зъбки“

Лов – това е вид спорт! Особено, когато куршумите са свършили, а глиганът е все още жив.

********

Изпит в Лесотехническия университет:
– Кажете ми, колега, как можем по дърветата да определим на къде е север и на къде е юг?
– О, това е много просто! Боровете сочат на север, палмите – на юг.

********

Млад баща държал плачещо бебе в ръцете си и му говорел: 

– Павка, тихо! Павка, тихо!
Случаен минувач забелязал това и казал:
– След като имате такова търпение да слушате рева на Павел, то значи вие сте много благ човек!

– Какъв Павел?! Детето се казва Борис, аз съм Павел.

Син пита баща си.
– Тате, аз от къде съм дошъл?
Бащата.
– Сине, не е важен въпроса ти от къде си дошъл, по-важното е, аз какво съм търсил там!?

Момче към фитнес инструктора:
– Искам да впечатля едно хубаво момиче – коя машина да ползвам?
– Банкомата.

СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА СОЦИАЛИЗМА:
1. Всички имаха работни места.
2. Въпреки че всички имаха работни места – никой не работеше.
3. Въпреки че никой не работеше – планът се изпълняваше 100%.
4. Въпреки че планът се изпълняваше 100% – в магазините нямаше нищо.
5. Въпреки че в магазините нямаше нищо – всички имаха всичко.
6. Въпреки че всички имаха всичко – всички крадяха.

7. Въпреки че всички крадяха – имаше за всички.

****

– Скъпа, всички казват, че получавам смешна заплата, а ти плачеш, когато ти я давам!

НОВИНА:

В Индонезия шест пъти поскъпва палмовот масло.

В Германия поскъпват сапуни и лакове.

В България поскъпва млякото, сиренот и кравето масло.

Миналата седмица на работа търсихме справедливост. Тази –  търсим работа.

Украинските власти се чудели, какво да правят със земите около Чернобил. Засели тютюн за прочистване от тежките метали, но какво да правят с тютюна? Зам. министър председателят рекъл:
– Ми, да правим цигари от него.
А премиерът:
– Как, бе, нали е радиоактивен?!
– Е, ще пишем на кутиите с цигари – „Министерство на здравето за последен път ви предупреждава!“

Коледа

 Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момченце на шест-седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин. Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи. Една млада жена, която минаваше наблизо, забеляза детето и прочете копнежа в светлите му сини очи. Тя взе детето за ръка и го заведе в магазина. Вътре му купи нови обувки и пълен комплект топли дрехи. Двамата излязоха на улицата и жената се обърна към детето със следните думи::

– Сега можеш да се прибереш у дома и да се веселиш на празника.

Момченцето вдигна глава към нея и попита:

– Госпожо, ти Бог ли си?
Тя му се усмихна и отвърна:
– Не, синко, аз съм само едно от неговите деца.
Момченцето се замисли малко и рече:
– Знаех си, че сигурно сте роднини…