Габровският книжар Петко Златев издаде „Фамилна история“

Собственикът на габровските книжарници „Златев“ Петко Златев издаде своята „Фамилна история“. Книгата е луксозно оформена с дебела подвързия и множество архивни илюстрации. В 136 страници „Фамилна история“ (изд. „ФорКом“, София, 2019 г., корична цена 18 лв.)  проследява историята на рода Златеви, който произхожда от габровските колиби Жълтеш и Богданчовци, а след Освобождението се свързва и с тогавашното село Бичкиня (днес квартал на Габрово). Книгата завършва с няколко празни страници – „за бележки и дописване от потомци, роднини и знаещи повече читатели“, пише авторът.

Повествованието на „Фамилна история“ не е в строго научен стил, въпреки че авторът умело борави с факти от габровското минало и цитира утвърдени габровски историографи като д-р Петър Цончев и братя Гъбенски или прави паралели с националната ни история. Петко Златев разказва фамилната си история художествено, като документален роман, което дава усещане за лекота и увлекателност на четенето. Почти на всяка страница попадаме на архивни черно-бели фотографии, които са особено ценни за съвременния читател, за да види хората и местата в Габровско отпреди стотина години.

Още в самото начало фамилната история ни пренася в света на народните празници и обичаи. Читателят посреща Коледа и Нова година с коледари и сурвакари, пренася се на хармана в Жълтеш, където е сватбата на вуйчо Христо, „най-многолюдното театрално представление в живота на патриархалния българин“. Черкуваме се в храм „Св. Атанасий“ в Жълтеш, заедно с прадядо Цанко и прабаба Стойка, станали сравнително заможни хора и отишли на хаджилък до Божи гроб. Зимно време, облечени с ямурлуци, през преспите от Попов чукар до Жълтеш, балканджиите са ходели на църква. А след това са се отбивали в бакалницата – да изпият чаша вино, да купят маслини, тахан халва или друго лакомство, което се опитва само на празници.

Идва Освобождението. Фамилията слиза от Балкана в село Бичкиня. Повествованието умело съчетава личните истории с познатите лица от голямата градска история, с което напомня на колоритния разказ на д-р Константин Вапцов в спомените му „Габрово след Освобождението“, издадени в поредицата „Габрово – живият град“. Ето например, баба Деля е имала много кандидати за женитба, измежду които и прочулите се по-късно индустриалци Илия Илев и Ботьо Радев. Но тя избира дядо Петко. Той е бил търговец, с платове от габровските фабрики е обикалял цяла Северна България, чак до Дунава. Участва в три войни – двете Балкански и Първата световна. От световната война не се връща жив, загива при село Карамани край Битоля, където почиват костите му и до днес. Срещаме и 11-годишният баща на разказвача Златю, който разнасял поръчки от дюкяна на чичо си – суджук, луканка и пастърма за наследниците и съдружниците в Калпазановата фабрика на Бичкинята. И така, на нозете на малкия Златю, читателят се пренася във времето на голямата индустриална история на Габрово и родоначалника на габровската текстилна индустрия Иван Колчев Калпазанов.

Книгата е увлекателно четиво и за живота в село Бичкиня в царска България – за Бичкинската кредитна кооперация, чийто член е и бащата Златю, за мегдана в Бичкинята, на който габровските индустриалци спират да пият и да си купят тънка наденица от месарницата на Златю П. Златев на път за Соколския манастир, за театъра, читалището и училището на Бичкинята. Читателят усеща „духа на мястото“, по думите на Петко Златев – „неспирния стремеж да се догони градското, националното и особено европейското, за което се говори с уважение и респект“.

Като собственик на месарница, политическата промяна от 1944 г. и национализацията от 1947 г. се отразява и на Златю П. Златев. За да почувстваме атмосферата от тази съдбовна за страната промяна, авторът споделя части от дневника на майка си: „И така работехме, докато не разбиха магазините и ги взеха. Задържаха и Златю и почнаха тревогите. Бяха харесали нашата къща за кметство и търсеха начин да я отчуждят. Цветанка беше ученичка, Петко на 6 месеца. … След шест месеца го освободиха, но големи тревоги преживяхме“.

Фамилната история на Златеви се преплита през ХХ век и с двама от известните габровци – спортният състезател Илия Чубриков и литературоведът Петко Тотев. В края на историята си Петко Златев стига и до разказ за попрището, с което габровци го познават най-добре – книжарството. Баща му Златю не доживява да види как синът Петко открива първата си малка книжарничка на 11 август 1993 г. в стария дюкян на баща си в Бичкинята.

Разказът на Петко Златев вплита в себе си и откъси от дневника на неговата майка Марина. Рядък и ценен семеен документ са тези майчини спомени и допълнително обогатяват фамилната история на Златеви. Не само съхраняването на дневника на майката и архивните снимки е похвално, но и самото написване на „Фамилна история“, защото може да даде пример и на други фамилии и родове да представят миналото си. Както отбелязва и самият Петко Златев, „българските родови хроники са предимно около имената на знаменити и забележителни личности и рядко достигат повече от 300-400 години назад. Обикновените ни фамилии или нямат история, или могат да посочат факти най-много отпреди два века.“

Оставяме читателите сами да открият какви още спомени ще им разкаже книгата „Фамилна история“ на Петко Златев, която можете да откриете в двете книжарници „Златев“ в Габрово. Ако и вие пазите стари семейни снимки, родови записки или сте изкушени от историята, каним ви в историческия сайт „Сторник“ на адрес stornik.org. Сайтът събира семейни, родови и селищни истории, народни обичаи, поверия, песни и стари думи – всеки може да разкаже спомен, като се присъедини към Фейсбук групата „Имало едно време в България“ или пише на електронна поща [email protected].

Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„. Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.

Материалът Габровският книжар Петко Златев издаде „Фамилна история“ е публикуван за пръв път на Габрово Daily.