Защото вярваме, че има смисъл – историята на Диана Настева и Сдружение „Няма невъзможни неща“

Във времето на пандемията от COVID-19 активната работа ни спаси емоционално. Това споделя Диана Настева – създател и основен двигател на Сдружение „Няма невъзможни неща“, година след началото на ограниченията, които силно повлияха върху работата на социалните организации. Сдружението е създадено за работа с младежи – които търсят развитие, общуване, израстване, накратко – пътя си в живота като всички млади хора.

Както е при всички неправителствени организации в социалната област обаче, ограниченията, неочакваността и неизвестността на пандемията и тук са предизвикали първоначален стрес. Но в „Няма невъзможни неща“ не са изневерили на името си и бързо се изправят на крака, а работата започва дори по-активно от преди.

Толкова активно, че се превръщат в един от вдъхновяващите примери в България за 2020 година на платформата за доброволчество и правене на добро TimeHeroes. Сдружението получава „Приз за приобщаващ подход“ за организираните по време на пандемията  ZOOM чатове на доброволци с младежи с увреждания, които вече една година се случват всяка сряда и събота.

Удивително е колко много са областите, в които творят и се развиват младежите в сдружението.

Варненският клуб “Хвърчило” дава работа, живот, общуване, надежда на група от 10 младежи с ментални затруднения на възраст от 18 до 30 години. Заедно те рисуват, творят, учат се да работят с компютър, занимават се с градинарство и много други. Най-хубавото е, че всички замесени чувстват, че невъзможни неща няма – само трябва да се намери начин да се случват по друг начин, споделя Диана.

Самата тя е изключително позитивен и активен човек. Вероятно ще е изненада за мнозина, че вечно ангажираната в социалните проекти Диана е и майка на три деца – на 5, 17 и 21 години, като най-голямото дете е със синдром на Даун. Опитът с децата й и помага изключително много да се развие като успешен професионалист в сферата на социалните услуги. Дисциплината, която спортът (Диана е носител на кафяв колан по карате) й е дал, й помага да бъде организирана и да се справи с всичко.

„Намерих призванието си – да работя с младежи и младежи с увреждания, да създавам мост, да давам възможност за пълноценно общуване“, споделя тя. Всъщност, това е в основата на ZOOM срещите. Диана ги определя като изключително полезни и обогатяващи за всички участници

Общуването, споделяне на идеи, мисли за живота, създаването и израстването са в основата на дискусиите.

Във всяка среща организаторите от Сдружение „Няма невъзможни неща“ добавят по нещо ново, за да може дори и хора, които вече са участвали да не изпитат скука. Променят се вида, сложността. Затова и популярността им нараства и всеки път се присъединяват все повече хора.

Доброволците в инициативата вече наброяват над 160 души – младежи от различни кътчета на България и българи, живеещи в чужбина, които са се включили в последната една година. В една среща участват 10 – 15 души, като са разделени наполовина – половината са младежи с увреждания, другата половина  – не. Сега работим за това да присъединим и деца с увреждания от други градове на страната. Зареждащо е, смислено и вдъхновяващо“, разказва Диана. 

В социалната сфера Диана Настева влиза когато е на 33 години. С години успешна предприемаческа кариера зад гърба си в един момент тя решава да промени всичко. Зарязва бизнеса, амбициите за успех и печалба и се гмурка в дълбоките и към онзи момент доста непознати у нас води на социалната дейност.

Благодарна съм на момента, който ми донесе цялостното преобразяване, въпреки че тогава ми беше много трудно. Не осъзнавах, че това ще ми даде нов по-добър  и пълноценен живот. Случайно или не моята пълна трансформация настъпи на 33 години. Открих, че силата ми е в общуването с младежите. Разбрах, че се чувствам най-добре когато мога да подкрепям, това ми носи истинско удовлетворение. В момента, в който го разбрах започнах активно да се развивам и в социалната, и в младежката работа. Започнах да ходя на обмени на опит и множество обучения. Открих какво е неформалното образование и започнах да го развивам, разказва Диана Настева.

Като цяло промяната и развитието е заложена в самото съществуване на Сдружение „Няма невъзможни неща“, което Диана създава през 2012 година. В момента неговото ядро е от 4-5 души. Сред тях, освен Диана, са психолог, трейнър/обучаващ, социален работник. Някои са започнали като доброволци или стажанти, а сега са постоянна част от екипа. Сдружението не получава финансиране от държавния или общинския бюджет. Справят се сами – с труда си и финансиране по спечелени проекти. „Има моменти, в които сме оставали без финансиране. 

Трудно е, но успяваме.

Стремим се постоянно да измисляме нови, активни и атрактивни дейности. Особено сега. Пандемията отвори голяма празнина и се радвам, че успяхме бързо да се съвземем и да реагираме веднага. Не спряхме да работим с младежите нито за ден. Намираме нестандартни решения и успешно реализираме проектите си, защото искрено вярваме, че в това, което правим има смисъл“, споделя Диана.

Една от най-успешните инициативи от последните месеци е т.нар.

„Градинка в чашка“ –

билки и цветя за офиса и дома и комплекти „Засади сам“. Младежите подготвят разсадите или пък материали за разсади – билки и цветя, които грижливо опаковат в хартиени пакети, поставят етикети и стикери с указания и реклама, които също сами изработват.

Това е един от най-желаните подаръци, които хората поръчват на младежите от клуб „Хвърчило“. Изпращат ги на свои близки и това носи радост на всички, особено сега, когато дистанцията е трудно преодолима заради ковид.

Всъщност тези разсади се предлагат от социалното предприятие, а то дава на слънчевите момчета и момичета невероятно много възможности да учат нови неща, да творят и създават с ръцете си. През лятото техният

щанд за сок-фреш в градинката на „Севастопол“

във Варна е едно от най-атрактивните места в центъра на града.

В социалното предприятие Диана е успяла да изгради много добър и работещ екип. Казва, че всеки от участниците е различен и е добър в различна сфера.

„Нямате представа колко много обичат да правят сокове. Всеки е добър в различна част от работата. Един обича да реже, друг – да изцежда с машината, а единият от младежите е уникален продавач. Изключително са мотивирани за работа и са много съвестни. Разчитаме на това, че и родителите им ще ги подкрепят у дома. За тях това е много важно. Те могат да правят много неща и е чудесно да им се дава тази възможност, не само тук, но и у дома“, посочва тя.

А плодовете и зеленчуците за фрешовете също са отгледани с помощта на членовете на клуб „Хвърчило“. Това се случва в известната

„Доматена къща“ – биоградина в село Кичево,

където младежите помагат, а впоследствие продават част от продукцията (салати, лук, свежи зеленчуци, спанак) в офиса на сдружението на ул. „Радко Димитриев“ 7 във Варна или я използват за направата на фрешове. Садихме салати, лук и други зеленчуци понякога с дни, но не е важно градинарството, а общуването, работата на открито, това, че виждаш резултат от труда си, разказва създателката на „Няма невъзможни неща“. Има и много доброволци, които се включват.

Храна с емоции – разнос на обяд и вечеря за дома или офиса

Благодарение на инициативността на Диана сега продукцията от градината ще се използва и на още едно място – новосъздадената кухня към социалното предприятие. Тази дейност сдружението започва благодарение на конкурса на Фондация „Америка за България“ за най-добър бизнесплан на социално предприятие, който успява да спечели в края на миналата година.

Готвим два пъти в седмицата. Съвсем не на шега първото меню пуснахме на 1-ви април. Ръка ни подаде шеф Алекс Мартинов. Прекрасен млад човек с опит във Франция и САЩ. Започнахме партньорство с него и неговата кухня. Менюто изработваме ние. Част от продуктите също са отгледани от нашите младежи в „Доматена къща“ – чисти от пестициди и химикали зеленчуци, които след това потеглят към кухнята на мастършеф Алекс, за да се превърнат във вкусен обяд или  вечеря. Приемаме поръчките предварително, за да можем да ги изпълним, разказва Диана за най-новата инициатива на социалното предприятие.

Невероятно е колко много може да те обогати една обикновена поръчка за храна.

Храна с емоции е мотото, под което вече е известна най-новата инициатива на социалното предприятие за младежи с увреждания „Хвърчило“. Услугата се предлага два пъти седмично, защото е специална. В подготовката на храната с много любов участват дузина младежи с увреждания под вещия поглед на шеф Алекс Мартинов. Но не само любовта, която те влагат в подготовката е причина за определението „храна с емоции“. Всъщност, клиентът освен храната получава и малки подаръчета, изработени в клуб „Хвърчило“, както и оригинална семейна или офис игра. Затова при поръчката има на пръв поглед изненадващи въпроси, свързани с хората, за които е предназначена храната.  Поръчките се правят през страницата във Фейсбук или по телефона. Изпълнявани са доставки дори за други градове. Като например, печена тиква за адрес в Пловдив.

Получаваме заявките, помагаме при изпълнението им и изцяло се грижим за пакетирането и допълнителните дейности. Измисляме игрите, малките подаръците, които слагаме във всяко меню. И всичко това – с много любов и желание. Разноса също е от нас. Ползваме товарно колело от тези, които се наемат почасово от велостойките на Общината, обяснява Диана Настева.

Работата в социалното предприятие променя живота на младежите, дава им нови сили, вади неподозирани умения.

Дейността готвене е много благодатна, защото в нея могат да участват младежи с различни увреждания. Когато станат добри в нещо те се въодушевяват много, но по-късно им омръзва и трябва да намерим ново предизвикателство, а при готвенето възможностите са много, разказва още ръководителят на проекта.

За да има устойчивост във времето, освен насърчаване трябва да е и различно и да има смисъл. Влагаме смисъл и послание във всичко – в продуктите, в игрите, в етикетите, в подаръците.

Важно е да не се отказваш, да подкрепяш и да позволяваш на другите да ти помогнат

Като майка на дете с увреждане бих казала, че е изключително важно да не се вкопчваш в проблема на детето си, а да продължиш напред и да се развиваш. В работата, особено, когато тя носи удовлетворение, може да намериш опора. Така ще помогнеш и на себе си, и на детето. Подходът ми в социалната сфера е различен и резултатът се вижда. Да подкрепяш, а не да назидаваш – това е начинът, по който постигаме успех, даваме възможност на младежите да се развиват, обучаваме ги, подкрепяме ги и се радваме заедно с тях на успехите. Така и ние се развиваме и израстваме, убедена е Диана.

А нейната история, вплетена в историята на сдружение „Няма невъзможни неща“, продължава напред. С нови планове, следващи проекти, семейството, работата и успехът, който никога не закъснява.

Източник: zaistinata.com