Иван Гатев с поглед към съвременната инструментална техника и машини

Иван Гатев Христов, известният радиотехник е роден в Габрово (1926) в семейството на Гатьо и Райна Гатеви. Бащата е търговец на зърнени храни и по-късно на бояджийски материали.

Радиолюбител още в Априловската гимназия Иван Гатев се прославя с изработени радиопредаватели и осъществени радиопредавания в ефир. Първите му стъпки са в работилницата на двамата известни в Габрово радиоспециалисти Димитър Лиловски и Тодор Бочуков . В открита собствена радиолаборатория на пазара започва да поправя радиоапарати

с разрешение на Димитър Лиловски.

Участва в радиофикацията на Габрово. Изработва първият български портативен магнетофон. С Тодор Бочуков имат заслуга за пускане на телевизионните ретлансатори на Петкова нива (1964 г.) и Киселчова могила. Изобретател, рационализатор с авторски свидетелства на

машини с широко приложение в машиностроенето и пластмасовата промишленост. Носител е на множество награди.

Иван Гатев е първият заслужил майстор на спорта по мотоциклетизъм в Габрово. Продължава да търси само новости. Последната му разработка е цифрова инструментална електроерозийна машина „Ерозимаш Хоби Мини”. Настолната машина е с разширени функционални възможности и очаква внедряване.

– Г-н Гатев, изявен радиотехник, майстор на спорта по мотоциклетизъм и като търсеща натура обръщате поглед към други технически новости.

– Наистина от електрониката преминавам към машиностроенето, защото в него има много електронни уреди, които участват в контрола и управлението на различни изделия. Спомням си имаше една изложба в Габрово, за която бях направил един уред – осцилоскоп, да измерва визуално разликата в стъпката на зъбните колела.

– И професионално къде се насочихте?

– В инструменталното производство. Започнах работа в Базата за техническо развитие на инструменталното производство към завод „Болшевик”, който беше първият в страната за производство на металорежещи, дървообработващи и измерителни инструменти. Заводът бе израснал след национализацията през 1947 г., която обхваща две металообработващи работилници, собственост на братя Митеви с около 50 работници,които произвеждат чугунени отливки, земеделски сечива, плугове и пили за желязо.

Началото на завода е 5 януари 1950 г., когато се премества в сградите на бившата кожарска фабрика на братя Наневи.

Когато дойде предложението за работа в базата, там вече беше дошъл на работа доц. Богомил Антонов от София, много добър специалист. Завършил в Съветския съюз. Защитил дипломна работа при техния голям учен проф. Лазаренко откривател на електроерозийните машини. Той беше човек с много идеи. На мен това ми хареса. На доц. Антонов се дължи внасянето на тези машини в Габрово и постъпването ми на работа в добре обзаведената електролабораторията на базата. Видях предизвикателство, което приех.

Освободиха ме от Радиовъзела и воден от нов интерес заработих в базата. Там задълбахме работа в новия сектор. Започнахме производството на малки електроерозионни машинки.

– Това ли бележи началото на инструментално производство?

– Да, с приложение в машиностроенето и пластмасова промишленост.

Беше ми даден път да работя в електролабораторията оборудвана с измервателни уреди и да отговарям за нея. Когато дойде инж. Стефан Кузланов заработихме заедно. Разшири се кръгозорът и възможностите ми. Трябваше да се изследват режещите качества на инструментите. Създадохме нови уреди, които липсваха в България.Произвеждаха се зъбонарезни инструменти за нуждите на машиностроенето. Продукция, която се реализира за изследване режещите качества на инструментите .

– Кой беше първият ви направен уред?

– Динамометър за изследване режещите качества на инструментите. Налагаше се да се изисква много литература на западни фирми, препечатки от съветска литература за да се ориентираме в новостите на този сектор за да си вършим качествено работата – уреди за измерване на стругарски ножове По-късно от ГДР (Германия) можахме да внесем някои уреди.

– А посещавахте ли технически изложби?

– Имах възможност да ходя на технически изложби в Европа. Есен отивах в Комитета за наука и технически прогрес в София и разглеждах календарния план на панаирите в чужбина. За тези, които ме интересуваха подавах документи за посещение. Първата изложба, която посетих беше в Швейцария. Пътувах винаги с жена си да не съм сам. Ползвах немски език. Там харесах една машина за електростатично боядисване на метални изделия с напрежение около 80-100 хиляди волта, потенциал който не позволяваше пръскане на боята навън. И си казах, това ще го направя. Направих един макар и примитивен уред на 100 хиляди волта. Дойде проблемът за кабел. Тотьо Терзиев от Партията ме заведе в завод „Ненко Илиев” в Севлиево, ако може да ми направят кабел. Те поеха ангажимент, обаче кабелът който направиха бе твърд като бастун. Не можеше да се използва и уредът остана нереализиран.

На специализирани технически изложби съм ходил в Германия, Италия, Холандия, Франция, Съветския съюз и др. Швейцария бе страната с най-качествени електроерозионни машини.

Доц. Антонов се свърза с проф. Лазаренко в Съветския съюз и той ни покани на една международна конференция в Ленинград (Санкт Петербург). Запознахме се с поляци, чехи, германци и др.

Получили информация след това задълбахме в електроерозионната област и решихме, че ще правим такава машина. Това беше новост, не добила популярност още в машиностроенето, металообработването. Това е електрофизически метод за обработка на метали чрез директно прилагане на електрическия ток в зоната на обработка.

Най-напред направихме две машинки за производство на щемпели и знаци от твърдосплавни пластини. Те се използваха в завод „Болшевик” за маркиране на инструменти. Машинката бе показана на Пловдивския панаир и на изложението на Техническото научно творчество на младежта. Тогава получихме златна значка. Машинката доби популярност и предизвика интереса на повече от 30 предприятия и работилници в страната. Разбира се базата печелеше.

От завод „Електроника” взехме една машина, оказа се стар тип и не стана за размножаване. Тогава се обърнахме към Министерството на машиностроенето и Комитета за наука и технически прогрес за отпускане на средства за нов генератор, което ни позволи да навлезем в новостите на този вид машини и след 1967 години направихме пет такива машинки. Първата, наричах я моята машина, отиде за завод „Иван Йонков” (военно производство) в Трявна и завод „Импулс” в Габрово, друга на ЦИНИТ МАШ – София за развойни нужди. От тях получихме друга машина. Една машина остана в нашата база, в Габрово.

Нашите електронни елементи нямаха необходимото качество, но от Комитета изискваха да се работи само с български части. Бях склонен със собствени средства да доставя качествени елементи (като транзистори), но ни беше отговорено да се работи само с български части. Тогава вземахме транзистори и диоди от Ботевград, които ги озориха да ги произведат и направихме петте машини за електроерозионна обработка, за които стана дума. Тях ги работихме две години. Машината ерозира по три оси X – Y – Z, работи хоризонтално, вертикално и диагонално. Това беше новост, която спечели златен медал на Пловдивския мострен панаир.

– Ролята на габровската База за развойно развитие?

– Беше ни обърнато внимание, че в базата се отделя много внимание на приложната дейност. Но базата бе на първо място по новости в изработката на уреди за машиностроенето и промишлеността.

– Имахте ли признание?

– С Христо Найденов получихме първото авторско свидетелство за изобретение от Пловдивския панаир и Младежкото изложение –

автомат за контрол и маркиране на изделия с правоъгълна призматична форма и по-специално на твърдосплавни пластини за металорежещи инструменти , с които се извършват дефектоскопия и контрол на размерите им. Принос е високата скорост и точност на измерването.

Имам награди за високо техническо равнище – за принос в техническия прогрес от Министерство на машиностроенето и металургията (1972 г.).

С Христо Найденов и сина му Иван Найденов се хванахме да изработим машина за обработка на пластините за периферно шлифоване.

В Габрово имаше цех за производство на твърдосплавни пластини . В завод „Болшевик” обработваха тези пластини с периферно шлифоване, което беше голям проблем за обработка на твърдата сплав.

Втора златна значка получи – „Уред за измерване на линейни величини „ЕЛ МИКРОН 02” , автор – колектив с ръководител Иван Христов от ОС на ОСО – Габрово”.

При обработката на пластините се отделяха маслени аерозоли и маслото трябваше да се изхвърли навън. По вносна машина изработихме – аерозол статик (електростатичен филтър за прибиране на маслените аерозоли) за да няма замърсяване в производственото помещение.

– Като дългогодишен специалист имате и една уникална машина за заваряване?

– В края на 90-те години конструирах „машина на живота ми” за заваряване на банцигови и биметални ленти за рязане на метал по идея на Хари Богданов, собственик и управител на фирма „Технолес”. Тя се използва във всички машиностроителни предприятия . Подобни машини са изработвани от световно признатия производител „Идеал” (Германия), чиято цена е много висока, докато нашата е далеч по-евтина без да им отстъпва по качество.

– Като истински буден габровец с предприемчив дух и дългогодишен опит предлагате нова иновативна цифрова машина. Каква е тя?

– Това е инструментална импулсна електроерозионна машина с цифрово управление „Ерозимаш Хоби мини 20 А”, за която е достатъчна една работна маса (с помпен агрегат под нея). Върху машината съм работил почти две години и половина. Вечер като легна има за какво да мисля.

Електроерозията е сравнително нов електофизичен метод за обработка на метали и токопроводящи материали, независимо от степента на твърдост.Този метод е открит по време на Втората световна война в Съветския съюз от семейство Борис Ромзновил Лазаренко – Нина Лазаренко, водещи учени в електротехнологията. Няма област в металообработването, където електроерозията да не се приложи:

инструментално производство, изготвяне на прес форми в праховата металургия, пластмасова промишленост, металолеене, коване, стъкларска промишленост, вадене на счупени инструменти, фина механика, ремонтна и развойна дейност.

Цифровата инструментална електроерозийна машина „Ерозимаш Хоби Мини” съм я направил за мое удовлетворение. За сега няма фирми, които да предлагат подобни малки машини.

Машината чака своя производител. Производството й ще направи достъпна електроерозийната технология за обработка на метали в малки предприятия, работилници, автосервизи. Възможност за решаване на технологични проблеми, които не могат да се решат посредством класическата металообработка.

– Г-н Гатев, носител сте на почетния знак на град Габрово?

– През 2006 г. по случай 80-годишнината ми бях удостоен с почетния знак на Габрово „ за безспорен принос в развитието на радиосъобщителната и телевизионна техника”.

– Какво повелява семейната традиция за нещата от живота?

– Още от баща ми съм запомнил:

Вкъщи трябва да има мир и любов с ведра, хубава атмосфера. Един мъж разплаче ли дори един път жена си, това вече не е дом. Лошите новини от работата не трябва да се носят вкъщи. Да не съм длъжник на държавата. Да си плащам данъците. Да уважавам и най-бедния човек.

Да бъда милосърден.

Източник: Вестник 100 Вести