BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRomanian
Facebook

Как бонуси на министерски служители се оказаха „лични данни“ и колко получиха „за постигнати резултати“


Снимка: Andrew Khoroshavin от Pixabay

Според министъра на икономиката Лъчезар Борисов размерът на бонусите, получени от служителите в повереното му ведомство, представлява лични данни. При това положение гражданите не могат да научават колко над заплатата си вземат чиновниците.

Държавните служители у нас получават бонуси четири пъти годишно. Изплащането е регламентирано в Закон за държавния служител, съгласно който служителите в държавната администрация имат право на допълнително възнаграждение за „точно и в срок изпълнение на поставените задачи“ (чл. 67, ал. 8 от Закона за държавния служител, б.р.). Средствата за допълнителни възнаграждения са от бюджета на съответната институция, т.е. публични и за тях платците дължат публична отчетност. Не така мислят обаче в Министерството на икономиката.

В началото на февруари т.г. „За истината“ изпрати по Закона за достъп до обществена информация едни и същи въпроси до всички български министерства. С тях бе поискана справка за размера на изплатените през януари т.г. допълнителни средства на държавните служители, които те получават през април, юли и октомври за текущата година и през януари за предходната година. По закон сумите не могат да надвишават 30 на сто от брутните заплати на чиновниците, но изключения има.

На първа линия срещу Ковид-19

Едно от фрапиращите е от август м.г., когато служители от Министерството на труда и социалната политика получиха бонуси, по-големи от заплатите им, а основанието беше заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, която пристигна по места четири дни преди да бъдат наредени плащанията. Въпросната заповед указваше при определяне на сумите да се пренебрегне текста от вътрешните правила, който ограничава премиите до 30 на сто от заплатите.

Тъй като този ход съвпадна с разрастването на антиправителствените протести, това роди предположението, че с необичайно високите бонуси, които по същото време се изплащаха и в структурите на други български министерства, властта купува лоялността на държавните служители. В последствие се оказа, че работещите в държавната администрация до един са активна страна в борбата с коронавируса, заради което от 1 август 2020 г. бяха увеличени и заплатите им.

Лични данни или отказ от информация

Отговорът на министъра на икономиката Лъчезар Борисов, според който допълнителните плащания към служителите в ръководеното от него министерство, не попадат в обхвата „обществена информация“

Заради щедрото раздаване на пари миналата есен, на което логиката и дирята трудно могат да се хванат, е важно да се осветли как държавата продължи да харчи за уж строените на първа линия срещу Ковид служители в българските министерства. Информацията е публична по една единствена причина – става въпрос за бюджетни средства, т.е. харчат се парите на данъкоплатците. В пълно противоречие с тази проста закономерност е обяснението, с което от Министерството на икономиката мотивирано отказаха да предоставят поисканите от „За истината“ данни. Според министър Лъчезар Борисов „получените от държавните служители възнаграждения към основната заплата попадат в определението „лични данни“ от категорията „икономическа идентичност“, а „исканите данни относно икономическия статус на държавните служители в дадено ведомство не е информация, свързана с обществения живот в Република България“.

Има бюджет, няма лични данни

На коренно противоположно мнение са юристите, работещи със Закона за достъп до обществена информация. „Информацията за изплатени допълнителни възнаграждения на държавни служители не представлява защитени лични данни, тъй като същата е свързана с разходването на бюджетни средства. Тази информация не засяга неприкосновеността на личността и личния живот, а е свързана изцяло с изпълнението на служебни функции“, коментира адвокат Кирил Терзийски от правния екип на Програма Достъп До Информация (ПДИ). В подкрепа на становището си адвокат Терзийски се позова на практика на Върховния административен съд (ВАС) по дело на Спас Спасов (в. „Дневник“) срещу отказ на Община Варна да предостави информация за размера на средствата, получени като допълнително материално стимулиране от управителите и контрольорите на общинските дружества в града. Със свое решение  от 19 юни 2013 г. ВАС отменя решение на първоинстанционния съд, както и отказ на председателя на Общински съвет – Варна да осветли размера на средствата, получени като допълнително материално стимулиране. Върховните магистрати не споделят мотива, че исканата информация представлява лични данни, тъй като касае размера на получени средства на дружества и предприятия общинска собственост, а изваждането й на светло ще даде възможност да се състави мнение за начина на разходване на общински средства. Това според съда не е лични данни по отношение лицата, които са получили парите.

Плаща данъкоплатецът

Казусът е идентичен с отказа на министъра на икономиката да изнесе информация за допълнителното възнаграждение, получено от служителите му, само че в единия случай става въпрос за общински, а в другия за държавен бюджет, но и в двата индиректно плаща данъкоплатецът.

Въпреки че министър Лъчезар Борисов най-вероятно е наясно с несъстоятелността на обяснението, с което отказа информация на „За истината“, той все пак препраща към съдебна практика, „която е общодостъпна и може да бъде намерена на интернет страниците на институциите“, но удобно пропуска да цитира въпросната съдебна практика, която според Програма Достъп До Информация е изключително оскъдна.

Без отговор и няколко процента

Ако икономическият министър спести исканата информация с някакви мотиви, макар и абсурдни, от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на енергетиката изобщо не върнаха отговор на въпросите от „За истината“.

Малко по-словоохотливи бяха от други четири министерства, в които предпочетоха да облекат отговорите си в проценти, а от така предоставената информация трудно може да се направят изводи къде колко е разплатено.

От оскъдната справка става ясно, че през този януари служителите в Министерството на труда и социалната политика са получили допълнително 10.9 на сто от основната си заплата. В Министерството на образованието и науката са изплатени бонуси в размер на 12.56% от заплатата. Малко повече, 13%, са получили работещите в администрацията на Министерството на финансите. В Министерството на външните работи допълнителните възнаграждения са били 16 на сто от заплатите.

Без бонуси в отбраната и туризма

Оказа се, че не навсякъде са овъзмездили служителите си. Изобщо не са изплащани допълнителни възнаграждения на работещите в администрацията на Министерството на отбраната и Министерството на туризма.

В Министерството на културата е имало бонуси, но в какъв размер се оказа обемна работа, която налага „преизчисляване на сумите, с оглед изваждане от тях на изплатеното по трудово правоотношение, съответно намаляване на общата сума на изплатеното допълнително възнаграждение за постигнати резултати за част от дирекциите“, обясни главният секретар на ведомството Красимира Стефанова. За да бъде предоставена поисканата от „За истината“ справка се оказа „необходимо тя да бъде допълнително преработена, което ще доведе до несъответствие на справката с действително одобрената и изплатена на служителите сума по звена и общо за министерството“, обясни още главният секретар. С това конкретно число не бе съобщено.

Малко цифри

Само от четири ведомства предоставиха конкретни суми. В Министерството на вътрешните работи през януари 2021 г. са изплатили на служителите си 254 хил. лв. за постигнати през 2020 г. резултати. В Министерството на правосъдието за същото са платени 826 хил. лв., в МОСВ – 121 хил. лв. От ведомството на Емил Димитров са пресметнали, че раздадените бонуси са по 481 лв. на служител, в Министерството на земеделието и храните служителите са получили през януари по 927 лв., отговориха оттам.

От всичко дотук е ясно, че обобщен извод за харчовете, направени за служителите в министерствата срещу добре свършена от тях работа, не може да се направи. Няма как да е по друг начин щом за един министър това са лични данни, друг преценява, че е къртовски труд да отделя бонуси от заплати, а трети предпочита да ограничи информацията до общ процент, който всъщност не носи информация. Подобно лавиране със задължението за публичност и прозрачност води до въпроса дали чиновниците не получават допълнително пари за това, за което им плащаме и заплати.

Източник: zaistinata.com

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!