Микаела Енгел: „Старите габровски индустриалци са си помагали много“

– Имало е случаи, когато един от тях е много болен и не може да работи, неговият съперник да поеме управлението на неговата фабрика. Поддържали са се, защото са следвали принципа, че цялото общество трябва да повиши нивото си, за да върви напред. И неслучайно в онези години държавата ни е достигнала сериозни индустриални висини. Това е много важно да се знае и да се помни, подчерта още г-жа Енгел“. Тя доде в Габрово по повод отбелязването на 60 години от основаването на габровския Държавен Архив.

Учениците изказаха своята благодарност на Микаеле Енгел за открития урок, който тя им е даде, с разкази за живота на големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов. От своя страна тя заяви още, че големият урок е бил за нея. „Защото колкото пъти гледам филма, посветен на Иван Хаджиберов, винаги осъзнавам още нещо – обясни пред младите хора тя. – Че в този филм човек открива винаги нов материал, върху който да мисли. Филмът е с много голяма дълбочина и е важен не само за мен, а и за младото поколение“. Тя пожела младите хора да напреднат всеки в своята професия и да поведат Габрово към нивото, на което са го поставили старите габровски индустриалци. „Много е важно да не се напуска страната, да не изтичат мозъците на България, заяви тя. – Докато бях малка са ми разказвали, че във фабриката на Иван Хаджиберов пристигнали чужди предприемачи да сключват сделка с него. Срещнали в производството мъж с работни дрехи и омазани с машинно масло ръце, попитали го къде могат да намерят собственика на предприятието. Той отговорил: „Аз съм!“, а гостите ахнали от изумление. Дядо ми отишъл, измил си ръцете и посрещнал чужденците както подобава на един собственик. Чуждите предприемачи показали своето голямо уважение към този факт – че той взема пряко участие в производството. Което означава, че е много сериозен производител и на него може да се разчита.

Искам също да подчертая и нещо удивително, според мен. Много съм размишлявала върху образа на Иван Хаджиберов през годините. И стигнах до извода, че водещото начало в неговия живот не е било единствено стремежа да постигне напредък и финансово благоденствие за себе си, да създаде име, той е полагал грижи да повдига нивото на обществото около себе си. А това е много важно. Защото, когато обществото е на високо ниво, тогава и той е на това ниво. Не можеш да бъдеш стърчащ стълб, а наоколо ти да е ниско ниво. Стремежът му е бил напредъкът на обществото. Той е направил железницата, която е важна не само за него, а и за всички производители от града. Ледената пързалка, училището и неговият стремеж да образова хората около себеси са показателни за характера на Иван Хаджиберов“.

„Колкото по-образовани са работниците ти, толкова по-високи успехи ще има предприятието“ – допълни учителката надецата Пенка Петрова.

„Има някои подробности, които не са включени във филма, но допълват характера на Иван Хаджиберов – обясни директорът на Държавен архив в Габрово Цветомира Койчева. – Той е бил изключителен благодетел. Габровци знаят, че е дарявал средства за развитие на читалището, за малките училища по селата, бил е благодетел и на ЖБД „Майчина грижа“. Той е подпомагал всички сфери на културния живот на града“.

„Само за строителството на габровската гара той е дарил огромна сума златни левове без да се скъпи, което му прави голяма част – допълни още Микаела Енгел. – Той е продавал електричество и на другите фабрики в града, а на всяко семейство е дарил електрически крушки. Дарявал е средства на младите хора, когато създават семейство, да могат да си построят собствен дом, в който да свият своето гнездо. За всеки празник – рожден ден, Нова година, Великден, Коледа на всеки един работник е подарявал личен подарък. И всичко това е било, за да се чувстват спокойно по време на работа членовете на екипа на фабриката“.

Един от учениците, разработвал доклад за живота и делото на Иван Хаджиберов заяви, че за него работата върху реферата му е било изключително приключение защото доколкото успял изучил историята на Иван Хаджиберов, на баща му. „От гледна точка на архитектурата тяхната къща е като един символ на града за ново строителство в онова време – разказа той. – Този човек ме накара да се чувствам горд, че съм част от Габрово. Защото чрез него и чрез други личности от миналото успях да видя своя град в съвсем различна светлина, в каквато досега не го бях виждал“.

„И не е Бил само Иван Хаджиберов – допълни Микаела Енгел. – Те са били много – изключителни и щедри творци. Те са градили едно ново общество и са го оформяли. Били са смели, въпреки трудностите, които не ги спират, а ги амбицират да измислят още и още нещо ново. Той е живо доказателство за предприемчивия габровски дух и умението да върви с една идея по-напред от другите, което е било много полезно“. И което, според Пенка Петрова, липсва на днешното общество, което е замръзнало на едно положение и не предприема необходимите стъпки.

Г-жа Енгел разказа още една история, която, според нея, звучи като легенда. И тя е, че Иван Хаджиберов е имал делви, пълни с розово масло, заровени някъде в земята. И когато във фабриката става пожар, изпепелил голяма част от фабриката, са били нужни големи суми пари, за изграждането й отново, Той е успял да я построи със цимент от Англия, купен именно със средствата от розовото масло. Но, дори и те не са били достатъчно. Негов приближен цяла година е поправял унищожените станове. Та, легендата е, че Иван Хаджиберов е изровил тези делви, занесъл ги и продал в Европа, тъй като розовото масло е било с много висока цена, по-скъпо дори от златото. „Така се сдобил с една част от необпходимите за строителството средства – обясни Микаела Енгел. – Тази легенда се разказваше от майка ми в нашето семейство, тъй като никъде не е писано за това, а и за много други събития от живота на семейство Хаджиберови от онова време. Живот, който е достоен за пример за родолюбие, находчивост, упоритост, неотстъпност, благородство, голямо трудолюбие, щедрост и други позабравени днес човешки качества.