Независимите медии в България – състояние на свободно падане

Бъдещето на независимата журналистика в България беше темата на последния панел на конференцията „Новите хоризонти в журналистиката“, организирана от World Press Institute в София, България, на 24-25 септември. Събитието бе подкрепено  от Фондация Америка за България в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България.

Лектори бяха български журналисти и социологът Първан Симеонов, а модераторът на панела беше главният редактор на Mediapool.bg Стояна Георгиева. Тя отвори дискусията с преглед на незавидното състояние на българските медии, крайните места на страната в класациите за свободата на печата поради непрозрачното финансиране на медиите и очернящите кампании, чрез които се тормозят журналисти, както и наличието на други фактори.

 „Промени в законодателството биха били недостатъчни, тъй като много често законите са просто фасада на институциите в името на това да обслужват определен политически интерес“, каза Стояна Георгиева. Същото важи и за осветяването на собствеността на медиите, което би била безсмислено действие, ако в същото време собствеността на големия бизнес,  финансиращ медиите продължи да бъде неясна „Нещо друго, което трябва да запомним, е, че да знаем кой е собственикът не е достатъчно, защото хората на властта се научиха как как да оказват натиск на независимите частни,чужди компании, заплашвайки ги, че ще съсипят бизнеса им.  Това е процес от последните 20 години, който даде резултат. Предишните собственици на телевизията, за която работих,  отстояваха независимостта си до последно, но след смяната на собствеността, последва свободно падане на всички, които разчитахме на този гръб за да си вършим свободно работа”, каза Венелин Петков, независим журналист и бивш директор на новините в bTV. 

Весислава Антонова, главен редактор на списание “Мениджър”  добави, че плурализмът и справедливостта на българския медиен пазар са невъзможни, след като  приходите от реклами са насочени изключително към най-големите играчи. „Близо 80% от рекламните бюджети в България отиват предимно в двата големи частни, телевизионни канала. Можете ли да си представите как останалата част от пазара може да оцелее с оставащите 20%“, каза тя. „Много редакции трябваше да съкратят наполовина своя персонал. Ниското заплащане накара много колеги да напуснат своите работни места ”, добави Антонова.

Тези национални проблеми естествено се прехвърлят върху местните медии, които бяха представени от журналиста Спас Спасов, според когото регионалната журналистика в състояние на кома. „Не можете да изключите регионалната журналистика от общата картина на националния медиен пейзаж, но в същото време можете и да уловите нейния пулс през последните няколко години. На това поле от обществения живот цари мрак и не можеш да знаеш какво се случва там, освен ако не отидеш специално на място “, каза още той. Историите от малките населени места рядко стигат до националните новини, защото големите медии ги намират за твърде нишови. „Чувството за справедливост намалява, колкото повече се отдалечавате от София и това е така, защото местните журналисти са загубили силата си“, каза варненският репортер. В опит да се справи с тази криза и да даде надежда на регионалните си колеги, Спасов стартира уебсайта ” За истината”, където намира израз независимата, местна журналистика. Проектът е реализиран с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

Социологът и изпълнителен директор на агенция Gallup International Balkan Първан Симеонов предложи всеобхватно обяснение за това тъжно състояние на българските, независими медии. „За мен най-доброто обяснение материално, а именно бедността на българите. Ние сме застаряващо, бедно общество, разделено от големи регионални различия. Имаме структурен проблем и не можем да направим много за него. Българите дори имат традиционна поговорка, описваща тази ситуация –  “Беден човек -жив дявол“, каза той. Първанов  добави, че в съвременния  свят, където всеки може да бъде своя собствена медия и много малко от хората  са готови да платят за качествено съдържание, разпространението на алтернативни разкази и дезинформация е естествено. „Живеем в свят, в който всеки може да бъде медия, без универсален авторитет и всеки може да вярва в каквото си иска. Това е тъмната страна на демокрацията. Единственото, което може да ни спаси, е нашият собствен вкус; трябва да избираме внимателно  кого да слушаме “, завърши социологът.

Източник: zaistinata.com