BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Стара Загора оглави еврокласацията по смъртни случаи заради замърсен въздух


Снимка: Vicki Nunn от Pixabay

Стара Загора оглавява класацията за смъртност в Европа, причинена от мръсен въздух, посочва Доклада CE-Delft на Европейския алианс за обществено здраве.

Проучването изследва свързаните със здравето социалните разходи в 432 европейски града от 30 държави на базата на статистиката за качеството на атмосферния въздух през 2018 година по показателите фини прахови частици, азотен диоксид и озон. То показва, че средно всеки европейски жител е претърпял загуба на благосъстояние от 1250 eвро от преки и непреки здравни загуби, което представлява 3,9 процента от доходите в тези градове. Обаче в страни от Източна Европа като България, Румъния и Полша социалните разходи, свързани със здравето, са между 8 и 10 процента от получените доходи.

С най-високи разходи в България, разбира се, е София. От

градовете с най-висок принос за смъртността

Стара Загора е на челна позиция с 85,3 процента, а щетите са 153 млн. евро или по 1124 евро на човек, което представлява 8 процента от брутния вътрешен продукт.

Изчисленията са направени по стандартизираната методология на Световната здравна организация AirQ+ – софтуерен инструмент за оценка на риска за здравето от замърсяване на въздуха, уточни пред медията ни доктор Александър Симидчиев – председател на Сдружение “Въздух за здраве“.

Новината предизвика множество реакции сред обществеността в Стара Загора. Представител на общината и Юлиан Попов – бивш министър на околната среда и водите от служебния кабинет на Марин Райков оспориха достоверността на тази информация и коментираха пред Радио Стара Загора, че от 2013 година ситуацията с качеството на атмосферния въздух значително се е подобрила. А някои регионални медии, силно зависими от рекламата на търговски дружества в енергийния комплекс „Марица изток“ направо определиха Доклада като преднамерен, а изводите от него манипулативни с цел да се атакуват въглищните централи, които имат кратък живот в контекста на новия Зелен план на ЕС и за които няма съмнение, че замърсяват атмосферния въздух не само в областта, но и трансгранично.

Без съмнение

липсата на достатъчно публична информация

за това изследване породи и въпроси като този на базата на какви изследвания и статистика са направени изводите в него.

Специален доклад 23/2018 г. на Европейската сметна палата посочва, че прекомерното съдържание на замърсители в атмосферния въздух, като прахови частици, азотен диоксид и озон причинява преждевременна смърт на средно 1000 души дневно, което надвишава над 10 пъти броя на загиналите при пътни произшествия. А Европейската агенция по околна среда докладва, че през 2014 г. фините прахови частици под 2.5 микрограма са причинили около 400 000 случая на преждевременна смърт на граждани на ЕС; азотният диоксид — 75 000, а озонът — 13 600. Агенцията предупреждава, че замърсяването на въздуха засяга хората ежедневно и докато пиковите замърсявания са неговия най-видим ефект, дългосрочното излагане на по-малки дози представлява по-голяма опасност за човешкото здраве.

Подробности – тук.

По критерия

загуба на години живот в добро здраве

поради замърсяването на въздуха България държи абсолютното първенство в ЕС и е далеч пред страни като Китай и Индия, в които атмосферният въздух е силно замърсен.

У нас очевидно все още няма натрупана достатъчно информация и статистика за влиянието на мръсния въздух върху здравето на хората. Това е и вероятната причина в Доклад на столичната РЗИ да пише, че“ все още не са налице обективни данни за оценка на степента на влияние на качеството на атмосферния въздух върху здравното състояние на населението на София. Затова, както предлага д-р Симидчиев, трябва първо ефективно да измерим проблема, а после да използваме това познание, за да го решим дългосрочно“.

Пак според Александър Симидчиев 97 на сто от българите са изложени на опасни нива на фини прахови частици с размер от 10 микрона. С натрупването им през годините в дългосрочен план те могат да предизвикат ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), белодробна фиброза, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест (инсулт). „Ако деца са изложени на фини прахови частици дълго време, към алергиите и астмата може да се добавят и чести респираторни инфекции, аутизъм и ниско ниво на интелект“, посочва пулмологът. Според него ФПЧ под 2,5 микрона влизат в алвеолите, а оттам в кръвоносната система и могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания.

Обществото у нас обаче не проявява особен интерес към проблема с качеството на въздуха в градовете ни. Проучване на неправителствената организация „За Земята“ показва, че

„едва 55% от хората знаят за проблем с качеството на въздуха,

а 20% не знаят“. Друго национално представително проучване – на „Алфа рисърч“ от октомври отчита, че 11.2% от българите изобщо не са запознати дори с един риск за здравето им вследствие от мръсния въздух. Подобна е ситуацията и в Стара Загора. Гражданите не само не знаят, а и не открояват проблема като значим и свързан с тяхното и на децата им здраве. Това показаха и резултатите от референдума за закриването на военния полигон Змейово от 2013 година, когато едва 20 хиляди души – образованите и с развито гражданско съзнание старозагорци подкрепиха това искане.

Ето и още факти по темата:

При средна смъртност за страната от 15,2 процента в периода между 2014 и 2018 година, в Старозагорска област тя е 16,5 на хиляда души, показват данни на Националния статистически институт. За същия период средната смъртност при децата за страната е между 5,8 и 7,6 на сто, а в областта тя е между 6,5 и 12,2 процента.

Най-обща картина за здравословния статус на гражданите в Стара Загора дава и броя на издадени ТЕЛК-ови решения. Пълният обем от данни трябва да има в Районната здравна инспекция. Оттам обаче заявиха пред „За истината“, че въвеждат ТЕЛК-овите решения в националната система, но нямат данни по общини. От Териториалното поделение на Националния осигурителен институт ни предоставиха информация, че 12 317 души от Стара Загора получават пенсии за инвалидност, от тях 1374 са до 44 години, тоест в работоспособна възраст. Други 1254 са със социални пенсии, които също са в категорията на инвалидните, уточни пред медията ни Стоянка Манчева – началник отдел „Пенсии“ в НОИ.

Оказва се, че при население от 134 726 души в Стара Загора към края на 2019 година,

инвалидни пенсии получават 10% на сто от гражданите,

или 13 691 души.

Тук е важно да се уточни, че броят на хората с ТЕЛК-ови решения са далеч повече, тъй като тези с под 50 процента загуба на работоспособност не влизат в тази статистика, както и информацията за децата-инвалиди, на които държавата плаща месечни помощи за лични асистенти. Разбира се, един здравен скрининг, какъвто Министерството на здравеопазването извърши преди години в Гълъбово, би могъл да даде една доста по-прецизна картина за здравословния статус на населението в общината, ръста на заболяванията на дихателната, сърдечно-съдовата система, алергиите и пр., но очевидно властите не са дефинирали проблема като важен.

Темата за качеството на атмосферния въздух в Стара Загора стана гореща още преди повече от 15 години. Сега в сайта на община Стара Загора има данни в реално време за състоянието на въздуха, публикувани са и всекидневните бюлетини на Изпълнителната Агенция „Околна среда“. Проблемът е, че много от гражданите не вярват на властта и на институции като МОСВ и РИОСВ-Стара Загора, към които изгубиха доверие още при първите големи обгазявания на региона със серен диоксид. Тогава официалната информация беше за пренос на емисии от дейността на ТЕЦ-вете в комплекса „Марица изток“, но учени и експерти посочиха и друг причинител на това замърсяване, а именно военният полигон Змейово, който беше избран за утилизацията на стари руски ракети. Има подозрения, че там се унищожават и огромни количества боеприпаси, внесени от чужбина, но министерството на войната официално отрича това.

И до днес в Стара Загора това

недоверие на част от гражданите към военните и екоинспекцията

остава.

В петия по големина град в България има една стационарна автоматична станция за измерване на качеството на атмосферния въздух, поставена в местността „Зелен клин“ – едно от най-проветривите места в града. И тъй като е повече от очевидно, че една станция не може да даде вярна картина за състоянието на въздуха, няма да цитираме и съобщението „в розово“, публикувано на страницата на РИОСВ на 23 октомври, само ден след оповестяването на Доклада на Европейския алианс за обществено здраве.

Според Дора Калчева-директор на Регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда автоматичната станция в Стара Загора се поддържа и калибрира веднъж годишно, както и останалите станции на територията на областта. Петър Живков-докторант в БАН и член на Сдружението „Въздух за здраве“ коментира пред „За истината“, че тези данни трябва да бъдат отворени за гражданите, защото това е голям проблем за хората, които работят с тях. Необходим е и строг контрол

дали станциите подават точна информация

към Европейската агенция по околна среда, в която последните данни от нашата страна са от 2018 година. И съответно да има санкции, ако информацията е невярна.

В Стара Загора ще бъдат поставени още две автоматични станции, закупени по програмата LIFE на ЕС, чрез която се финансират проекти за опазване на околната среда. Община Стара Загора е избрала и местата, на които новите станции да бъдат поставени – квартал „Железник“ и на бул. „Славянски“ след кръговото движение на Кауфланд. Може да се спори дали това са най-подходящите критични точки, но би трябвало да се съобразят европейските изисквания това да са места, където няма пикови стойности, уточнява Петър Живков.

Безспорно

след края на въглищната индустрия

у нас, качеството на атмосферния въздух в страната, в частност и в Стара Загора, ще се подобри. Въпросът е, че централната и местните власти имат задължение по закон да осигуряват здравословна среда за живот в големите градове и вместо огромните социални средства за здраве да инвестират в мерки, които ще прочистят въздуха им. Една от най-тях – най-лесната и при това не най-скъпата е редовното миене на улиците, каквото в Стара Загора е рядък шанс да се види. А гражданите през последните няколко години изгълтаха кой знае какво количество фини прахови частици от безкрайните строителни дейности и ремонти с често незадоволителен краен резултат.

Източник: zaistinata.com

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!