Бежански сюжети от Харманли

Да сте чували скоро някоя медия да говори за бежанците в България? Ще чуете, разбира се, ако някой бежанец извърши криминално престъпление, тогава ще се наредят патриот до патриота да ни обясняват как трябва ръцете им да целуваме, задето вдигнаха оградата и спряха потока от Турция. И как, ако не бяха те, по улиците в големите ни градове вече щяха да се разхождат забулени млади жени, дошли от Арабския свят. Темата ще е интересна и ако се появи някой нов „герой“ като ямболския бабаит Динко, който хващаше бежанците и ги завързваше като животни със свински опашки. Само че днес всички други теми са покрити от коронавирусната пандемия и предстоящите избори. Покрай кампанията обаче патриотарските партии и коалиции няма как да не отворят дума за бежанците, Борисов също няма да пропусне да се похвали, че благодарение на достлука си с Ердоган, бежанският поток към Европа силно намалял.

През 2020 година в България са подадени 3525 молби за международна закрила, 64,5 на сто от получилите я са жени и деца-факт, който оборва един от широко разпространените нови митове за това как млади мъже мюсюлмани са тръгнали да ислямизират Европа, която отдавна е с променена демография. Статистиката отчита ръст с 30 на сто в сравнение с 2019 година, когато закрила са потърсили 2152 лица, основно от Сирия, Ирак, Иран и Афганистан. На територията на България съществуват шест регистрационно-приемателни центрове, най-големият от тях е в Харманли с капацитет от 2710 души, според официални данни, неофициално лагерът може да подслони над 3000 души.

Достъпът до бежанския лагер в Харманли е силно ограничен, сега невъзможен, заради пандемията от Ковид-19. Но в консултативния център за бежанци и мигранти на фондация „Мисия Криле“ в града редовно идват млади жени с децата си или цели семейства. Там всяка седмица получават лекарства, дрехи, храни, съвети и друг вид помощ от консултанти-терапевти, психолози, социални работници. Към фондацията, която подпомага уязвими групи от хора, има и трима доброволци – две студентки  по социална дейност от Германия и бесарабски българин от Украйна. Между тях и бежанците е изградено доверие. Трогателно е да ги наблюдава човек как чакат реда си пред малкия офис, препълнен с пакети от дрехи и храна. Стоят на студа с малките си деца, завити в количките, говорят тихо и никой не роптае. Изглеждат видимо спокойни, но зад всяко лице се крие по една драма.

Марям е от Сирия. В България пристигнала през 2015 година, месец по-късно дошъл и съпругът й. След като получили бежански статут, решили да останат в Харманли. Мъжът и се занимава с животновъдство в село Помощник, тя е фризьорка, но понеже не може да отвори легално салон, подстригва сирийките, които търсят услугите й. Домът й редовно е отворен за бежанци, останали на улицата по някаква причина. Наскоро посред нощ на вратата й почукала млада жена с четиримесечното си бебе и още две по-големи деца. Подслонила ги да не измръзнат, но споделя, че не може да ги задържи повече от няколко дни, заради съседите в кооперацията. Преди две седмици Марям прибрала от автогарата и семейство, напуснало лагера и го настанила в селската им къща. Тези случаи не са един и два, разказва сирийката. Не знае колко от бежанците поемат за Европа и колко остават тук, но знае, че всички искат да заминат. Държавата ги принуждава да напуснат България, твърди жената – тук не получават нито социални помощи, нито детски. А и българите не дават квартири на бежанците, главно заради предразсъдъците си към тях, подхранвани и от говоренето по темата на политици в парламента и извън него. Според Марям местните хора се оправдавали, че не искат да предоставят жилища на хора, получили убежище в България, защото после те напускали Харманли и страната, без да си платят сметките за вода и ток .

Семейството на Мозафар живее повече от пет години в лагера. Той е иракчанин и все още чака да получи закрила, съпругата му е от Сирия и е отскоро с тригодишен хуманитарен статут. Най-малкото им дете е родено в лагера, по-големите ходят на училище в Харманли. Майката е горда, че освен арабски и английски, говорят български и турски. Докато сме в офиса на фондацията Мозафар казва, че иска да се устроят трайно в София или Варна. Но когато излизаме навън, младият мъж започва да говори разпалено, че чака с нетърпение да получи закрила и да заминат, не знае още къде, само да не са тук. За да пристигнат нелегално с водач през Турция в България са платили 20 хиляди долара на трафиканти.

Няма да остане в България и още едно сирийско семейство. То ни посрещна в стаята, която обитава с петте си деца в най-стария хотел на града. Местните хора говорят, че само там настаняват временно бежанци. За 15 дни собственикът им поискал 150 евро. Бяха в подготовка да отпътуват за София още същия ден. Надяват се да си намерят работа там. За да получат документи за самоличност са посочили адрес в столицата, за който бащата платил 1000 лева – собственикът поискал по 140 на човек. А тепърва им предстои да търсят жилище, ако не се откажат от идеята си да останат в страната ни. Сдържани са в оценката си за българите, казват, че през тази половин година, прекарана тук, не са имали много вземане-даване с местните хора. За условията в лагера също не искат да говорят. 

Трудно говори, през сълзи, и 19 годишната сирийка, тръгнала от родния си град Дербасия с 11 дневно бебе на ръце, придружена от съпруга си и двете му деца, за да избяга от турската военна офанзива в Сирия. Прекарали известно време в бежанския лагер, но мъжът й създавал постоянни конфликти. Изгонили ги насила, посред зима, навън валял сняг и добре, че Марям се смилила над младата жена и я прибрала заедно с малките. Моли се само да си намерят дом и да се приютят, до края на месеца очаква да получат и статут. Вярва, че Бог ще им помогне да се устроят тук, но им е нужна подкрепа от държавата, каквато досега никой не им е предложил. От фондацията се грижат за прехраната на семейството, ще получат ли младата жена и децата закрила от българските власти е въпрос, който към днешна дата няма отговор. Но тя е категорична, че няма да се завърне при родителите си в Сирия.  

Един чужденец от арабска страна, който е в България от няколко десетилетия, предпочита да запази анонимност, докато разговаряме. Страхува се от проблеми, които властите могат да му създадат. Получил е българско гражданство и живее със семейството си в Харманли. Обяснява колко трудно е за един бежанец, получил закрила, да се снабди с документи за самоличност. Затова е необходимо да имат регистрация по постоянен адрес. Но малцина се съгласявали да им предоставят жилище, защото после бежанците заминавали за Западна Европа, но постоянната им адресна регистрация оставала. И квартирата повече не можела да бъде наета. Преди законът позволявал бежанците да посочват за своя постоянен адрес този на лагера, в който са настанени, но сега тази възможност не съществува. Това принуждава чужденците да плащат за адресна регистрация огромни суми, какъвто е случаят със сирийското семейство дало 1000 лв. само за тази „услуга“. Получаването на статут, за който бежанците кандидатстват, съвсем не е лесен и бърз процес. Напротив българската държава често отхвърля молбите им за закрила и се налага те да водят съдебни дела, които продължават с месеци и години. През това време ги прехвърлят от лагерите в специалните домове за временно настаняване на чужденци в Любимец или Бусманци, от където следва изпълнение на предприетата принудителна административна мярка за връщане в страната по произход. Но когато получат статут, според промени в законодателството, трябва да напуснат лагерите и да се устройват жилищно сами-без документи, пари и работа. Въпреки, че Законът за убежището и бежанците дава на получилите закрила чужденци права на български граждани и пълен достъп до социалната и икономическата система на страната, включително до услугите на местните власти (в това число и на общински жилища), на практика те  не могат да упражнят тези права. Това е резултат на дефицити, както в политиките и стратегиите за интеграция, така и на институционални дефицити в изпълнението им; на бездушието на администрацията и на манталитета на българина.

Източник: zaistinata.com